Изборите преминаха по-спокойно в сравнение с предишни такива, но редица организационни слабости отново излязоха наяве, стана ясно от думите на председателя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Камелия Нейкова в интервю за бТВ. Тя подчерта, че въпреки засиления интерес и по-високата активност, системата продължава да показва уязвимости - от липса на бюлетини до грешки в протоколи и проблеми с видеонаблюдението.
Така зад привидно спокойния вот се очертава картина на натрупани дефицити. Данните на ЦИК потвърждават едновременно напредък и сериозни нерешени проблеми.
Избирателната активност достигна 51,11% - ниво, сравнимо с изборите през април 2021 г., но по-високо от всички следващи вотове. Над 190 000 българи са гласували в чужбина, което също бележи ръст. Най-висока активност е отчетена в 23 МИР в София - 59,47%, а най-ниска в Кърджали - 29,53%. По общини лидер е Белица с 69,57%, докато Ардино остава на дъното с 26,69%. Зад граница най-много гласове са подадени в Германия, Турция, Обединеното кралство и Испания.
Въпреки това не всички избиратели са успели да упражнят правото си на глас, като Нейкова бе категорична, че ЦИК няма законово право да удължава изборния ден. Това се превърна в един от най-коментираните въпроси след края на вота.
Сериозно напрежение възникна в района на „Студентски град“ в София, където се стигна до струпвания на избиратели в късните часове. Според ЦИК проблемът е бил овладян с допълнителни бюлетини и хартия за машините, но остава въпросът защо част от гласоподавателите не са били пренасочени към други секции, при положение че студентите имат право да гласуват навсякъде в страната.
Един от най-сериозните проблеми остава качеството на протоколите. Макар броят на сгрешените документи да е намалял с малко над 100 спрямо предходни избори, грешките при въвеждането са намалели с около 50%, но продължават да бъдат тревожни по своя характер. Около 90% от тях са свързани с преференциите, което ясно показва, че този елемент от изборния процес създава сериозни затруднения.
Нейкова даде и показателен пример за абсурдни ситуации - политическа сила с нула гласове, но отчетени преференции. Това означава, че данните са или разменени, или неправилно вписани, което поставя под съмнение точността на обработката. Наред с това са установени и чисто технически грешки - пропуснати сборове или неправилни изчисления.
Проблеми не липсваха и при видеонаблюдението. В около 160 секции е имало прекъсвания на сигнала или липса на излъчване. Макар записите да се съхраняват и да бъдат публикувани, това не компенсира липсата на реален контрол в изборната нощ.
Още по-притеснително е, че част от секционните комисии изобщо не са включили устройствата. Въпреки това санкциите остават символични - между 20 и 200 лева, което според Нейкова е недостатъчно, за да има дисциплиниращ ефект.
Допълнително недоумение предизвика и нова практика в някои секции в Благоевград, Русе и Бургас, където в чувалите с бюлетини са били открити устройства за видеонаблюдение, флашки и дори избирателни списъци. Това смесване на материали, които трябва да се съхраняват отделно, поставя въпроси за организацията и контрола на процеса.
Всичко това показва, че въпреки отчетения по-спокоен вот, изборната система продължава да страда от слабости, които изискват не просто корекции, а по-сериозни структурни решения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
