Силистренското село Татарица изненадва туристите със своите традиции. Тук ще имате чувството, че сте прекрачили не просто граница, а векове.
Ниски едноетажни къщи със схлупени покриви, вдигнати в стар руски стил, се редят край прашните улици, а сред тишината понякога се появяват възрастни мъже с дълги бради, светли очи и някак неочаквано благородна осанка. Тук, на брега на Дунав, вече близо 300 години живее малка, но сплотена общност от етнически руснаци.
Наричат ги старообрядци, староверци или липованци. Те изповядват старото православие, живеят по строги канони и пазят руските традиции така, както са им били предадени от дедите. Днес в Татарица са останали предимно възрастни хора – младите тръгват да търсят живот другаде. Но по големите празници почти всички се връщат, за да участват в службите и дългите нощни бдения в руската църква „Покров Пресветой Богородице“.
Как обаче руски староверци се озовават тук – на хиляди километри от родината си?
Отговорът се крие в бурните времена на XVII и XVIII век. По заповед на Петър Първи в Русия започва мащабна църковна реформа, част от опита за бърза европеизация на страната. Привържениците на старото православие отказват да приемат промените и плащат висока цена за това. Те са преследвани, изгаряни на клади, прогонвани. Стотици хиляди напускат Русия, за да спасят вярата си.
Днес потомци на тези бегълци живеят в САЩ, Австралия, Украйна и в делтата на Дунав в Румъния. В България староверците се установяват на две места – във варненското село Казашко и край Силистра, където основават Татарица.
Името на селото също носи следи от миналото. „От възрастните хора съм чувал, че тук преди са живели татари и в тяхна чест мястото е наречено Татарица“, разказва Константин пред БНР. По неговите думи османските власти предоставят земя на староверците, разрешават им да строят църква и да обработват нивите си. До 1956 г. Татарица е самостоятелно село, а след това се превръща в квартал на Айдемир.
Някога тук живеели между 400 и 500 души. Семействата били многолюдни, а мъжете дори преминавали Дунав, за да си търсят съпруги от същата вяра в румънските староверски села. Днес времето сякаш е спряло. Красивите къщи в руски стил бавно се рушат, улиците опустяват, а тишината става все по-дълбока.
Старообрядната църква „Покров Пресветой Богородице“, обявена за паметник на културата, също показва рани от годините – стените ѝ се пропукват, а общността отчаяно търси средства за реставрация. „Ще се опитаме да кандидатстваме за европейски фондове“, казва Константин. Той признава, че иска да прекарва колкото може повече време тук, но все още не знае накъде ще го отведе животът след дипломирането.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
