Магията на Средна гора, духът на Априлското въстание и хилядолетната памет на българската земя се срещнаха в Стрелча с откриването на изложбата „Чудесата на България – в сърцето на Средна гора“.
В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание град Стрелча стана домакин на уникалната изложба. Експозицията представя 15 големи фотопана с емблематични обекти от културно-историческото и природното наследство на България и региона. Чрез визуални разкази изложбата разкрива богатството на исторически, духовни и природни забележителности, които оформят облика на Средна гора и напомнят за дълбоките корени на българската култура.
Проектът има за цел да привлече по-широк обществен интерес към културните маршрути и към възможностите за устойчиво развитие чрез културен туризъм. Събитието събра ученици, граждани, общественици и експерти, които обсъдиха значението на историческата памет и ролята на региона в българската история.
По време на срещата ученици от Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ представиха специална презентация, посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание. Тя беше подготвена и представена от ученичките Теодора Дъкова и Моника Младенова, които разказаха за събитията от 1876 г. и за ролята на Стрелча в националноосвободителната борба. Дарина Кацарова пък изпълни балада за Райна Княгиня.
Изложба за културната памет и българската идентичност
По повод откриването на изложбата издателят на медия „Стандарт“ и председател на Общество „Културно наследство“ Славка Бозукова подчерта, че подобни инициативи имат особено значение в съвременния свят.
„В дните, в които сме притаили дъх от страховитите войни, които бушуват около нас, във времената, в които ние, българите, сякаш сме изпаднали в поредното безвремие, изпълнено с политически чудесии, сме се събрали около една изложба, която е олицетворение на най-скъпото ни – нашата идентичност, нашето културно ДНК“, каза тя.
Тя отбеляза, че сред представените обекти е и едно от големите чудеса на региона – Жаба могила край Стрелча.
„Не случайно сме поставили Жаба могила редом до Белинташ със слънчевата обсерватория, до Хисаря с лековитите извори и до розата дамасцена. Искаме да припомним, че Стрелча е място, където се срещат трите най-важни източника на живот според древните вярвания – земята, водата и слънцето“, каза тя.
Според нея още от дълбока древност районът е сред най-мистичните места в България.
„Тук силата на земята и водата се среща с енергията на мегалитите и на тракийската култура. А по време на Възраждането тази енергия се превръща в заряд на българския дух в Априлското въстание“, подчерта Бозукова.
Тя допълни, че ролята на Стрелча в събитията от 1876 г. не бива да бъде подценявана.
„Исторически недопустимо е да се омаловажава значението на Стрелча в Априлското въстание. Уроците от тази епопея не избледняват с времето – напротив, те стават още по-значими“, заяви тя.
Бозукова направи и символично сравнение между двата града от региона.
„Докато Панагюрище е барут и камък, Стрелча е маслодайната роза – символ на притихналата красота на долината, която дарява нежност и топлина след битките. Ако Панагюрище е огънят на свободата, Стрелча е пречистващата вода, която лекува раните“, каза тя.
Стрелча и паметта за въстанието
Заместник-кметът на Стрелча Васил Кацаров също припомни важната роля на града в събитията от 1876 г.
„Стрелча има своето достойно място в Априлското въстание. Историята на селището може да бъде проследена още от XV–XVII век чрез османски данъчни регистри, които показват как постепенно населението нараства и се развива икономически и социално“, каза той.
По думите му в навечерието на въстанието селището вече е значим местен център.
„От около двайсетина къщи в по-ранните векове населението достига до около 400 домакинства преди въстанието. Това показва развитието на Стрелча и активния живот на местната общност“, обясни Кацаров.
Той припомни, че по време на потушаването на въстанието градът понася тежък удар.
„Старата Стрелча е ударена от две страни от османски военни части и е почти напълно разрушена. Населението е прогонено, много хора загиват или са заточени. Само по време на потушаването жертвите са повече от 80“, каза заместник-кметът.
Въпреки това местните жители успяват да възродят града след Освобождението.
„Първото нещо, което оцелелите правят, е да възстановят църквата – духовния център на общността. Това показва колко силна е била вярата и постоянството на стрелчани“, подчерта Кацаров.
Той припомни и за летописеца Мильо Тодоров Балтов, автор на „Приказница за българското въстание в 1876 година в село Стрелча“, както и на редица записки и писма, които съхраняват паметта за събитията.
Историята на региона – от халколита до днес
Директорът на Регионалния исторически музей в Пазарджик Борис Хаджийски насочи вниманието към още по-дълбоките исторически пластове на региона.
Той разказа за едно от най-ранните свидетелства за развитие на цивилизацията по българските земи – златното украшение, открито при археологически разкопки в селищната могила Юнаците.
„Това е един от най-старите обработени златни предмети в света, датиран на повече от 6500 години“, отбеляза той.
Любопитен факт е, че находката е открита в последния ден и в последния час на археологическия сезон от студентка от Китай, участвала в разкопките.
Хаджийски припомни и за уникалните сребърни монети на владетеля Дерони, които също се съхраняват в музея.
„Чудесата на Средна гора не са само природни обекти или археологически находки. Те са и историята на хората, които са живели тук и са оставили следа в развитието на България“, подчерта той.
Историята като част от националната идентичност
Борис Шейнин, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката, отбеляза, че подобни инициативи имат особено значение в навечерието на големи исторически годишнини.
„Историята не е просто част от учебниците. Тя е важна част от нашата национална идентичност и от начина, по който обществото гледа към бъдещето“, подчерта той.
По думите му Министерството на образованието подкрепя инициативи, които свързват образованието, културното наследство и активното участие на младите хора.
„Когато децата учат за своя град, за своя регион и за българската история, те започват да разбират, че България не е само територия. Тя е ценност, която всички трябва да пазим и развиваме“, каза Шейнин.
Традицията и семейната памет
Етнологът Анелия Овнарска-Милушева обърна внимание на ролята на традицията и семейната памет.
„Често казваме, че България е малка страна, но това не е вярно. Всеки край има своя култура, свои традиции и своя история“, каза тя.
Според нея именно семейството е първото място, където се предава паметта за миналото.
„Когато говорим за бабите и за историите, които те разказват, неминуемо си спомняме за топлината на дома и за семейния уют. За да бъдат такива смели мъжете от въстанието, огромна роля са имали техните майки и баби, които са ги възпитавали и са им предавали тази връзка с корена“, каза тя.
Етнологът призова младите хора да пазят традициите.
„Трябва да държим нишката с нашите баби и с нашите традиции. Дори и малките неща, които изглеждат старомодни, всъщност носят паметта на поколенията“, подчерта Овнарска-Милушева.
Стрелча – кръстопът на пътища и култури
Географът проф. Веселин Бояджиев също говори за особеното място на Стрелча.
„Чудото на Стрелча е, че тук се събират пътищата като в сноп. Няма посока на света, към която да не води път оттук“, каза той.
Той постави и въпроса за развитието на туристическата инфраструктура, включително за изграждане на достъп до природни обекти като водопада „Скока“, който е добре познат на местните жители.
Инж. Рашко Генчев също подчерта значението на историческата памет.
„Приносът на Стрелча в Априлското въстание е значим и трябва да бъде помнен. Като дете, когато за първи път научих за онези мрачни години на робството, преживях силни емоции. Разпитвах баба ми за преданията, които е чувала от своите родители“, разказа той.
По думите му тези истории трябва да бъдат предавани на младите поколения.
„Когато човек има воля за свобода и се бори за нея, нещата се получават“, подчерта Генчев.
Паметта на града
По време на дискусията гражданката на Стрелча Василика Кичукова разказа малко известна история за донски казак – Андрей Иванович Золотухин, който по време на обсадата на Стрелча е бил едва на 22 години.
Според преданията той е говорил на руски по време на сраженията, което привлича вниманието на османските войници и разкрива присъствието на донски казаци в района.
Събитието в Стрелча показа, че интересът към историята и културното наследство остава жив, особено когато в него участват ученици, местни жители и експерти. Инициативата е част от усилията за културна децентрализация и за разширяване на достъпа до съвременни културни продукти в по-малките населени места. Тя създава възможност за пряк диалог между специалисти, местната общност и младите хора – в името на съхраняването и популяризирането на българското културно наследство
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
