Месец преди началото на честванията на едно от най-легендарните събития в българската история – 150 години от Априлското въстание – ученици от Панагюрище и региона научиха любопитни и малко познати факти за събитията от 1876 г. Това се случи по време на Младежката академия „Чудесата на България“, която събра ученици, преподаватели, историци и общественици в града-символ на българската свобода.
Инициативата е част от специалните събития на Регионалния исторически музей – Пазарджик. В края на 2025 г. институцията подписа договор за безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проекта „Чудесата на България – в сърцето на Средна гора“, финансиран по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз. Договорът е сключен между Национален фонд „Култура“, в качеството му на структура за наблюдение и докладване по механизма, и Регионалния исторически музей – Пазарджик.
В рамките на проекта ученици участват в интерактивни лекции, презентации и дискусии, посветени на опазването на културното наследство и на възможностите за развитие на младежкия културен туризъм.
Панагюрище – градът на чудесата
По време на срещата издателят на медия „Стандарт“ и председател на Общество „Културно наследство“ Славка Бозукова подчерта, че Панагюрище трябва да се превърне във водеща национална дестинация за културен туризъм, особено за младите хора.
По думите ѝ България е сред държавите с най-богато културно наследство в Европа – с над 50 000 културни артефакта, което поставя страната ни сред водещите по богатство на исторически паметници.
„Ако има град на чудесата в България, това безспорно е Панагюрище – със златните си корени от древността, с героичния дух на Възраждането и с технологичното си сърце в настоящето“, каза Бозукова.
Тя посочи няколко символа, които превръщат града в уникално място. Сред тях е Панагюрското златно съкровище – едно от най-виртуозните антични произведения на изкуството, изработено от над шест килограма чисто злато.
„Истинското чудо е, че това съкровище е оцеляло хилядолетия в земята, за да се появи именно тук и да се превърне в символ на българското културно величие“, подчерта тя.
Другото чудо, според нея, е „чудото на високия дух“ – преобразяването на един народ в нация по време на Априлското въстание.
„Само за няколко дни обикновени занаятчии, учители и свещеници се превръщат в хора, готови да се изправят срещу империя. Това е уникална трансформация на духа“, каза Бозукова.
Тя припомни и символа на саможертвата – клетвеното писмо на въстаниците. „Те се заклеват да умрат за свободата и подписват клетвата с кръв. Това не е легенда, а исторически факт“, подчерта тя и добави, че този акт е важен урок за младите – че свободата не е даденост, а избор, който всяко поколение трябва да прави.
Бозукова обърна внимание и на икономическото развитие на града днес.
„В условията на демографска криза и обезлюдяване на много райони, Панагюрище преживява истински икономически ренесанс. Това е пример как съчетанието между инвестиции и предприемчив дух може да създаде просперитет“, заяви тя.
В заключение тя призова младите хора да бъдат посланици на своя град.
„Някои от вас ще рекламират Панагюрище, други ще го прославят чрез своя труд и успехи. Това е вашият генетичен код – да продължите чудесата“, каза Бозукова.
„Родолюбие означава да познаваш корените си“
Кметът на Панагюрище Желязко Гагов също се обърна към учениците с въпроси за смисъла на родината и родолюбието.
„Родината не е само във въображението. Това са нашето семейство и приятели – хората, които можем да прегърнем. Това е и земята, която ни обединява, както и традициите, които ни правят общност“, каза той.
По думите му примерите от българската история трябва да вдъхновяват младите поколения.
„Кръвта на Райна Княгиня е във вас и вие нямате право да не сте горди“, подчерта кметът, припомняйки подвига на знаменоската на Априлското въстание.
Той призова учениците да използват свободата, за която са се борили предците им.
„Питайте се всеки ден – достойни ли сме за онези, които са дали живота си за България. Бъдете чудесата на България“, каза Гагов.
Историята като урок за бъдещето
Директорът на Регионалния исторически музей – Пазарджик Борис Хаджийски акцентира върху ролята на историята като наука за паметта.
„Историята ни учи как да постъпваме в настоящето и бъдещето. Тя е наука на паметта, а музеите пазят това, което е открито под земята“, каза той.
Хаджийски припомни, че България е дом на едни от най-ранните цивилизации в Европа. В музея в Пазарджик се съхранява и едно от най-старите обработени златни украшения, открито през 2016 г. при разкопки в селищната могила Юнаците.
Любопитен факт е, че находката е открита в последния ден и в последния час на археологическия сезон от студентка от Китай, участвала в разкопките.
„Много неща в историята се повтарят. За да не правим едни и същи грешки, трябва да познаваме миналото“, подчерта той и призова учениците да посещават музеите и да се интересуват от културното наследство.
Знанието също е чудо
Борис Шейнин, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката, отбеляза, че чудесата на България не се изчерпват само със съкровищата и крепостите.
„Чудесата са и в знанието, което предаваме на младите хора, както и в интереса на учениците към историята, културата и традициите“, каза той.
Според него подобни инициативи са особено важни в навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание.
„Историята не е просто част от учебниците. Тя е основа на нашата национална идентичност и на начина, по който гледаме към бъдещето“, подчерта Шейнин.
Силата на традицията
Етнологът Анелия Овнарска-Милушева обърна внимание на значението на нематериалното културно наследство.
„Думата „традиция“ означава „предавам“. Това е нещо, което не можем да хванем в ръка, но трябва да пренесем към хората след нас“, обясни тя.
Тя разказа и лична история, която я накарала да се замисли за силата на традициите.
„Когато дъщеря ми замина да учи в чужбина, исках да направя Великден така, както го помня от баба ми. Тогава осъзнах, че тя не познава тези обичаи. Това ме накара да разбера колко е важно да ги пазим и предаваме“, сподели етнологът.
По думите ѝ младите хора трябва да усещат принадлежността си още докато са у дома.
„Не е нужно да сте далеч, за да почувствате, че сте българи. Усетете това сега и бъдете горди с традициите си“, призова тя.
Младите – бъдещето на града
Директорът на СУ „Нешо Бончев“ Снежина Машева също подчерта ролята на учениците в опазването на историческата памет.
По думите ѝ младите хора ще бъдат активна част от събитията, свързани с честването на 150-годишнината от Априлското въстание. Учениците ще участват в театрални постановки, интерактивни игри и различни инициативи, организирани от общината.
„Младите хора са истинските чудеса на България“, подчерта Машева.
Младежката академия в Панагюрище показа, че интересът към историята може да бъде съчетан с модерни технологии и интерактивни форми на обучение. Именно чрез подобни инициативи новите поколения имат възможност не само да научат повече за миналото, но и да осъзнаят своята роля в съхраняването на българската памет и културна идентичност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
