Всяка година хора от четирите краища на света прииждат за чудото, което се случва в Родопите. Неми деца проговарят. Куци хора прохождат. Безплодни жени зачеват. Нелечими уж болести изчезват, сякаш не ги е имало. Това не са легенди, а свръхестествени явления, които се случват в нощта срещу Гергьовден в магичната планина.
В нощта на 5 срещу 6 май стотици хора идват на връх Дамбалъ, близо до село Летовник - на 3 км от Момчилград и на 15 км от Кърджали, за да търсят изцеление. В тази живописна местност сред широколистна гора се стича обилно вода.
В подножието й е изградена чешма с няколко чучура, има и малък басейн. От този скален венец се разкрива невероятна гледка. В района се забелязват много древни изсичания в скалите, а по дерето, образувано от стичащата се вода, в местността Скална глава има множество трапецовидни ниши. Името на масива идва от турската дума "дамла", което означава капка.
Вярва се, че когато християните празнуват Гергьовден, а мюсюлманите отбелязват пролетния празник Хъдърлез, водата извираща от скалите в района, добива лечебна сила и помага за различни болести, сред които и заекване, парези и екземи.
Малко след полунощ на 6 май вятър раздвижва дърветата и гората започва да шуми. "Хадърлез дойде", казват хората и започват да хвърлят голи децата в изворите с ледена вода. Нощта се изпълва с детски писъци, а хората се радват, защото много от болните оздравяват.
Науката има обяснение на това. Изживеният шок помага да се преодолеят много сугестивни заболявания. Този метод отдавна се използва в психиатрията. Но хората вярват, че чудото е дошло от светеца и лековитата вода.
Дрехите се връзват по клоните на дърветата, а в коритото на чешмата се пускат монети като дар за извора. В полунощ се измиват последователно очите, ушите, главата, гърдите, ръцете и краката. Ритуалното миене се извършва три пъти последователно, като се произнася следната фраза - "Нека болката тук да остане, нека има здраве за мен и всички мои близки хора".
Местните разказват редица легенди за появата на чудотворното място. Една от тях гласи, че веднъж светци се събрали на Дамбалъ, седнали на каменна трапеза, нахранили се, а нямало откъде да пият вода. Тогава един от тях - Яран баба, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. Била толкова много, че той се уплашил да не удави близкото село, грабнал вълна и запушил извора. "Като не тече, поне да капе", казал светецът. Оттогава е и името на върха - Дамбалъ (капка).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
