В пазвите на Странджа планина се намира един от най-впечатляващите мегалитни комплекси по Българското Черноморие. Повечето туристи познават светилището Бегликташ, но малцина знаят, че то е само част от огромно култово пространство, включващо още Веселата скала, Ранули, Ехото, Клюна и Света Параскева.
Свързани по права линия, тези обекти оформят мащабен светилищен комплекс, в който още от дълбока древност хората са извършвали астрономически наблюдения и религиозни ритуали. Според изследователи мястото е служело като своеобразна „обсерватория“ на древните общества, които следели движението на небесните тела и определяли важни моменти от земеделския и стопанския календар.
Особено място в комплекса заема Ранули, по-известно като Лъвската глава или Вълчаново кале. Това е висок скален връх, на който през тракийската епоха се е развил значителен градски център. Археологически проучвания, проведени през 1972 г. под ръководството на проф. Александър Фол, показват, че крепостта и селището са били обитавани от XII век пр. Хр. до X век сл. Хр. – период от повече от две хилядолетия.
Сред местните легенди и научните хипотези съществува и предположението, че именно тук се е намирала последната резиденция на тракийския владетел Лизимах – един от най-близките телохранители и пълководци на Александър Велики. Някои изследователи дори свързват характерния силует на Лъвската глава със символиката на владетеля.
Още преди изграждането на древния град върхът е бил почитан като свещено място. Изследователят Андрей Шурелов локализира пет зони с издялани в скалите репери за наблюдение на небесните тела и извършване на ритуали. Всички те са ориентирани на изток и позволяват проследяване на изгрева на слънцето по време на равноденствията и слънцестоенията.
За хората от праисторията и Античността тези астрономически явления са били жизненоважни. По тях са определяли времето за миграция на дивеча, узряването на плодовете, началото на сеитбата и периода на жътвата.
В района около Лъвската глава могат да се видят голяма пещера-утроба, скални ниши, лабиринти, процепи, издялани ями и внушителният мегалит „Портала“, често наричан от посетителите долмен.
Докато Ранули е частично проучено от археолозите, светилищата Ехото и Веселата скала все още остават почти непознати за науката. Въпреки това теренните наблюдения показват, че там присъстват всички характерни елементи на мегалитните светилища – пещери-утроби, балансирани камъни, провиралки, каменни тронове, пирамидални скални образувания и десетки чашковидни издълбавания. Част от тях са свързани чрез улеи, по които вероятно са се извършвали ритуални възлияния.
Ритуалните площадки са разположени върху няколко естествени тераси, оформени сред скалите. До Веселата скала, която се намира от другата страна на реката, водят издялани в камъка стъпала и проходи, свидетелстващи за дългото използване на мястото.
Днес тези светилища продължават да пазят своите тайни. За да бъдат открити обаче, е необходимо не само да се стигне до Приморско, но и да се намери човек, който познава добре местността. В противен случай лабиринтът от скали, горски пътеки и стръмни урви може лесно да скрие пред очите на посетителя едно от най-загадъчните култови пространства по българското Черноморие.
Източник: Ирена Григорова - Мистичните пътеки на България
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
