Уникална изложба връща времето до най-ранните религиозни вярвания по земите ни
Тракийският конник, Орфей и Дионис слизат в центъра на София. Уникална изложба връща времето до най-ранните религиозни вярвания по земите ни.
„Забравените божества“ представя 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Изложбата ще бъде открита в Националния археологически музей в София. Експозицията ще може да бъде разгледана от 7 август до 17 януари 2027 г., съобщават от Националния археологически институт с музей-БАН (НАИМ-БАН).
Изложбата предлага пътешествие през повече от 6000 години духовна история и представя едни от най-ценните свидетелства за религиозния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция, казват от екипа.
Те посочват, че сред акцентите в експозицията са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път. В хронологичен план тя обхваща периода от ранния неолит около 6200 г. пр. Хр. до IV век сл. Хр. Чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот изложбата разказва историята на религиозните идеи и вярвания през различните епохи.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата.
Експозицията разглежда праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религия, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
Част от представените находки са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности. Куратори на изложбата са главен асистент д-р Калоян Праматаров и Чавдар Чомаков.
По повод изложбата е подготвено и специализирано издание с научнопопулярни статии на български и английски език, придружени от богат илюстративен материал, уточняват от НАИМ-БАН.
Тракийският конник, когото още не можем да настигнем
Докато бащите на родната археология – братята Школпил, събират пъзела на древната ни история, обикаляйки България, един образ непрекъснато привлича вниманието им. Където и да отидат, неизменно попадат на един загадъчен образ – конник. Ездачът ги гледа от оброчни плочки до каменни релефи. Млад мъж, възседнал буен кон, устремен напред с увереността на човек, който владее не само небето и земята, но и съдбата. Същински бог.
Шкорпил са убедени, че това не е случайност. И през 1892 година публикуват фундаменталното си изследване „Надписи и изображения на конници из разни краища на България“, в което за първи път излагат дръзката за времето си теза, че всички оброчни плочки и релефи принадлежат към една обща религиозна традиция. Според тях загадъчният ездач не е местен герой или случаен ловец, а най-почитаното божество на древните траки. Днес знаем, че братята са били прави.
Безименният ездач
След повече от век археологически разкопки учените вече нямат съмнение - Тракийският конник, наричан още Херос, е най-разпространеният култов образ в земите на траките, особено през римската епоха. Неговите изображения са откривани в днешна България, Северна Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония. В продължение на близо шест века – от I век пр. Хр. до IV век сл. Хр., хората издигат в негова чест светилища, оставят дарове и издълбават образа му върху хиляди оброчни плочки. И все пак най-важният въпрос остава без отговор. Кой е този ездач, чието име историята не казва?
Един бог покорява империята
Обикновено завоевателите налагат своите богове. Когато римляните покоряват Тракия, те носят със себе си Юпитер, Марс, Диана, Херкулес. Огромната империя разпространява култовете си от Британия до Сирия. Но на Балканите се случва нещо необичайно. Тук победителят приема бога на покорения народ.
По оброчните плочки, открити из древните провинции Тракия, Долна Мизия и Горна Мизия, се срещат имената не само на траки, но и на римски ветерани, гръцки търговци, заселници от Мала Азия и хора, дошли от най-различни краища на Средиземноморието. Всички те отправят молитви към един и същ покровител - конника, който носи здраве, плодородие, закрила и надежда.
Това е изключително явление. Малко местни култове успяват да прекрачат етническите граници и да бъдат възприети от толкова различни народи. Това означава, че Тракийският конник е олицетворявал нещо много по-голямо от обикновено божество. Той е бил символ на вечния ред, на победата над хаоса и на връзката между човека, природата и отвъдния свят.
Дори когато през IV век християнството става официална религия на Римската империя, изображенията на Конника не изчезват веднага. Старите вярвания се оказват по-силни от императорските укази. По селата и светилищата хората продължават да пазят образа на древния покровител, сякаш не могат да се разделят с него.
Каменната загадка
На пръв поглед всички изображения си приличат. Един мъж на кон, куче зад него, дърво отпред, понякога олтар, понякога змия, понякога див звяр. Но колкото повече човек разглежда тези релефи, толкова по-ясно разбира, че зад тях се крие сложен свят от символи.
Конят е знак на сила и власт. За траките той не е просто животно, а свещен посредник между земния и небесния свят. Неслучайно тракийските царе са погребвани с конете си, а образът на ездача се превръща в символ на благородство и безсмъртие.
Кучето, което често следва Конника, вероятно е повече от ловен спътник. В много древни култури то е пазител на границата между живота и смъртта. Дървото, което почти неизменно присъства в сцените, е образ на света - връзката между небето, земята и подземното царство.
Змията, свита край корените му, е символ на обновлението, на вечния кръговрат и на живота, който никога не свършва.
Така в една единствена каменна сцена траките успяват да съберат цялата си представа за Вселената.
Ловецът на хаоса
На много релефи Тракийският конник преследва глиган, лъв или друго диво животно. Дълго време учените смятат, че това са обикновени ловни сцени. Днес все повече изследователи са убедени, че зад тях се крие много по-дълбок смисъл. В древния свят ловът е свещен акт. Дивият звяр не е просто животно. Той е въплъщение на разрушителните сили, на хаоса, на страха, който дебне човека. Победата над него означава възстановяване на реда.
Така Конникът се превръща не просто в герой, а в защитник на света. Вечен пазител, който побеждава тъмнината и носи спокойствие на хората.
Може би именно затова образът му е бил толкова близък до обикновения човек. В несигурните времена на войни, нашествия и бедствия хората са търсили закрилник - бог, който язди напред и винаги побеждава.
Герой, бог или обожествен владетел
Повече от век учените спорят кой всъщност стои зад образа на Тракийския конник. Едни смятат, че това е върховното божество на траките. Други виждат в него легендарен герой, издигнат след смъртта си до ранг на бог. Трети предполагат, че това е древен владетел, чиито черти постепенно са се слели с образите на различни божества. Любопитно е, че в много надписи той е наречен просто Херос - Героят. Не име, а титла. Все едно хората са знаели много добре за кого става дума и не са изпитвали нужда да произнасят истинското му име. А може би името е било свещено и е трябвало да остане скрито.
От тракийските светилища до Мадара
Въпросът за съдбата на този древен образ продължава да вълнува изследователите и днес. Когато човек застане пред Мадарския конник, неизбежно си задава въпроса дали това е най-величественото изображение на Тракийския конник. Да, Мадарският релеф е създаден доста по-късно и учените вече са почти единодушни, че воинът е хан Тервел, но сцената, сякаш излязла от оброчна плочка, връща към древната идея за конника победител, за ездача, който носи сила и власт, сякаш продължава да живее по тези земи. И може би именно тук се крие една от големите тайни на България.
Народите идват и си отиват, империи се раждат и загиват, религиите се сменят. Но има символи, които остават. И са неподвластни на времето. Те преминават през вековете, променят се, приемат нови лица, но не изчезват. Кой е бил Тракийският конник? Бог на живота? Покровител на плодородието? Господар на отвъдния свят? Или образ, който събира в себе си всички тези сили едновременно? Може би никога няма да узнаем. Но е важно в какво вярваме. Защото от всички чудеса, които древна Тракия е оставила по нашите земи - златните съкровища, величествените гробници и каменните светилища, мълчаливият ездач пази най-голямото богатство на древните ни предци – вярата и устрема да го настигнем.
