Едно влакче у нас е нещо много повече от транспортно средство. То свързват хора, легенди, цели епохи. Родопската теснолинейка! Тя е най-високата, най-живописната и най-романтичната железопътна линия в България. Днес тя навършва 100 години от първото си пътуване - век, в който е превозвала дървосекачи, войници, учители, туристи, влюбени, цели поколения, които са оставяли част от живота си по релсите между Септември и Добринище.
На 1 август 1926 г. първият влак потегля от гара Сарамбей – днешния Септември - към гара Лъджене, която по-късно ще стане сърцето на Велинград. Празнично пътуване, музика, хора, които не са виждали влак в Родопите. Това е денят, в който планината получава своя първи железен път. От следващата сутрин започва редовната експлоатация - по един влак във всяка посока, три часа и половина пътуване през дефилето на Чепинската река, през тунели, мостове и скалисти ридове.
Как се ражда чудото: Пет години борба с планината
Изграждането започва през пролетта на 1921 г. по проект на инженер Стоян Митов - човек, който вярва, че Родопите могат да бъдат „отворени“ без да бъдат наранени. Трасето е тясно - само 760 мм, но амбицията е огромна. За пет години работниците преодоляват непристъпното дефиле на Чепинската река, изкачват вододела Чуката на 801 метра надморска височина, пробиват първите 10 тунела от общо 35, които ще свържат Септември с Добринище.
Това не е просто строителство. Това е подвиг.
Скалите се режат на ръка. Взривовете се правят с примитивни средства. Работниците живеят в бараки край реката, а зимата ги затрупва до колене. Но линията расте - метър по метър, ден след ден, докато най-накрая Родопите се отварят и пускат през себе си първия влак.
Пътят, който рисува Родопите
Отсечката между Септември и Велинград е една от най-живописните в България. Релсите следват извивките на буйната Чепинска река, която си пробива път между скалите като живо сребро. Влакът влиза в тунел, излиза над пропаст, минава покрай водопади, покрай ридове, които се издигат като каменни стражи.
Преди 100 години по линията се движат малки парни локомотиви - черни, шумни, с облаци пара, които се издигат над Родопите като бели знамена. Днес техните наследници са дизелови, мощни, но романтиката остава същата. А скоро - след възстановяването на теснопътния парен локомотив, Родопите отново ще чуят онзи стар, дълбок, топъл звук на парата, който се връща след десетилетия тишина.
Теснолинейката - социалната артерия на Родопите
Тази линия не е просто туристическа атракция. Тя е живот.
За хората от Чепинската долина тя е път към работа, към училище, към болница, към света. Пет пъти на ден влаковете между Септември и Велинград превозват местните жители – тихо, надеждно, без да бързат.
А туристите – те стават все повече. Всяка година хиляди хора се качват на теснолинейката, за да видят Родопите така, както не могат да ги видят от пътя. БДЖ организира атракционни пътувания, празнични влакове, тематични маршрути – и всеки от тях е пълен.
Легендите на теснолинейката
Родопите винаги имат легенди. Една от тях разказва, че първият парен локомотив бил „осветен“ от местен свещеник, който казал: „Този влак ще носи благословия, защото отваря планината.“
Друга легенда твърди, че тунелите били пробивани под песните на работниците – че планината се „отваряла“ по-лесно, когато чува човешки глас.
А най-нежната история е за момиче от Чепино, което всяка сутрин махало на влака от един мост. Машинистите го наричали „момичето на изгрева“. Казват, че когато тя се омъжила и напуснала селото, влакът спрял за минута на моста – за да я изпрати.
Стогодишният влак, който продължава да пътува
Днес Родопската теснолинейка навършва 100 години. Сто години пътуване през планината. Сто години човешки истории.
Сто години чудо, което не спира.
А скоро - когато парният локомотив бъде възстановен, Родопите отново ще чуят онзи звук, който е част от тяхната памет. И влакът ще тръгне отново - като жива легенда.
