Президентът Илияна Йотова отправи от сърцето на Родопите едно от най-емоционалните си послания за единството и бъдещето на България. При откриването на 23-о Национално гайдарско надсвирване и Събор на родовете в Гела тя призова страната да се събуди така, както планината е била събудена от стотиците гайди. Държавният глава поиска българите да си подадат ръка и заедно да изградят отечеството, което очакват децата им.
Президент, който говори като родопчанка
„За нас, родопчаните, Родопите са много повече от планина. Раждаме се с нея, тя е в кръвта ни, свързваме целия си живот с нея“, заяви Илияна Йотова пред хилядите хора на Илинденските поляни.
Думите й прозвучаха не просто като официално приветствие на държавен глава, а като лична изповед на човек, който носи Родопите в себе си. Йотова определи планината като омагьосано място за цяла България, в което всяка песен, легенда и камък разказват за националната памет.
„В нея всичко говори за традиции, българско самосъзнание, за дух и история. Илинденските поляни се превърнаха в олтар на българския дух“, каза президентът.
Мечтата да се събуди България
Най-силният момент в словото на Йотова дойде, когато тя разкри своята голяма мечта - България да се събуди, да преодолее разделението и отново да повярва в собствените си сили.
„Както събудихме днес Родопа с гайдите, да се събуди България, да се събудим всички ние, да си подадем ръка и да градим онова бъдеще, което чакат децата и наследниците ни, за да ни има, за да сме силни и да пребъде отечеството ни“, призова държавният глава.
Посланието ѝ превърна фолклорния празник в нещо повече от състезание между музиканти. Сред звука на каба гайдите Йотова постави големия въпрос за връзката между миналото и бъдещето - дали българите ще успеят да превърнат наследената духовна сила в основа за ново национално единство.
Гайдата дава самочувствие на България
Президентът подчерта, че всеки звук на гайдата напомня за гордата история на народа ни и за правото на българите да имат самочувствието на една от най-старите европейски нации.
„Гайдата е не само инструмент, емблема за България, но тя се превърна в нашия космически пратеник“, заяви Йотова.
Тя припомни за неземния глас на Валя Балканска и песента „Излел е Делю хайдутин“, включена в Златната плоча на космическите апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“. Двата апарата са изстреляни през 1977 г., така че през 2027 г. ще се навършат 50 години, откакто българската песен поема към далечния Космос като част от посланието на човечеството.
„Днес някъде в мълчанието на тази Вселена се чува българската гайда и гласът на Валя Балканска. Какво по-голямо признание за страната ни, за талантите ни и за българите“, каза президентът.
Място, на което родовете се завръщат
Според Йотова съборът в Гела има особена сила, защото събира български родове, чиито наследници днес са разпръснати по целия свят. Те се връщат на Илинденските поляни, за да си припомнят семейните истории, легендите и преданията и да ги предадат на своите деца.
Тази година празникът продължава от 31 юли до 2 август и предлага повече от 20 часа музика на две сцени. Организаторите очакват хиляди гости от България и чужбина, а входът до събитията е свободен.
В конкурсната програма участват над 70 изпълнители на каба и джура гайда. Те се състезават в четири възрастови групи и се оценяват за техника, музикалност, стил, сценично присъствие и познаване на традиционното изпълнителско изкуство.
За втора поредна година ще бъде връчена наградата „Дафо Трендафилов“, учредена в памет на знаменития родопски гайдар, роден в Гела. Журито е оглавено от проф. Милчо Василев, а преобладаващата част от участниците се представят с характерната за планината каба гайда.
Жива традиция, а не спомен от миналото
На Илинденските поляни звучат ансамбъл „Родопа“, „101 каба гайди“, гайдарските формации „Орфей“ и „Караджата“, оркестър „Пампорово“ и гласовете на обичани народни изпълнители. Фермери, производители и майстори занаятчии показват традиционни български храни и изделия, превръщайки събора в среща между музиката, земята и труда на хората.
За първи път е представено и „Сиренето на фермерите“ - кооперативен млечен продукт, създаден от над 450 български овцевъди и козевъди. Така празникът не само пази миналото, но дава сцена и на хората, които продължават да произвеждат и да поддържат живи българските традиции.
„Илинденските поляни са свято място за родопчани, пропито с родопска мелодия и носещо духа на българщината“, заяви областният управител на Смолян Георги Пепеланов. Според него дълбокият и топъл глас на каба гайдата е неразделна част от историята, свободата и непоколебимостта на планината.
