Десетки доброволци от Вълчи дол се включиха в създаването на най-голямата българска рокля - мащабен проект на дизайнера Иван Донев. Всеки участник носи не просто дантела, а частица от семейната история, съхранявана от майки и баби. След Раковски и видинското село Винарово инициативата продължава да привлича нови градове и села, съобщава Нова телевизия.
Проектът „От златните ръце на нашите баби и майки“ се развива от около година и половина и вече обединява стотици семейства от България и българските общности в чужбина. Финалното представяне на роклята е планирано за 6 септември на сцената на Античния театър в Пловдив, а снимачен екип подготвя и документален филм за създаването й.
Всяка дантела пристига със своя история
Жителите на Вълчи дол се включват с желание в необичайната кауза. Донесените ръчно плетени карета са изработвани или пазени десетилетия, а зад всяко от тях стои личен спомен.
Секретарят на Народно читалище „Димитър Благоев“ Гергана Димитрова разказа, че идеята на Донев веднага я е впечатлила. „Свързахме се с него, за да го питаме дали можем да помогнем и той изключително много се зарадва“, сподели тя.
Сред дантелите има произведения, които впечатляват не само с красотата си, но и с времето, търпението и любовта, вложени в тях. Жените вярват, че тези умения не трябва да бъдат забравени, а сътвореното или наследеното от техните майки и баби трябва да остане за поколенията.
Споменът за една майка се връща с всеки бод
Връзката между поколенията доведе във Вълчи дол и Павлина Стефанова от село Брестак, секретар на местното читалище „Отец Паисий“. За нея участието има специален личен смисъл, защото връща спомените за нейната майка.
Докато едни жени подават конеца, а други внимателно правят всеки следващ бод, традицията продължава да живее. Секретарят на читалище „Асен Златаров“ в Генерал Киселово Ганка Колева споделя, че участничките влагат и предават настроението си чрез шиенето.
Дантела след дантела роклята продължава да расте. За жените, които съединяват семейните реликви в едно цяло, тя вече не е просто дреха или художествена инсталация, а мисия за съхраняване на паметта.
