В едно малко видинско село времето сякаш е спряло, но под земята все още се крие надежда. Сланотрън пази спомена за лековит минерален извор, който някога е събирал хора от цялата страна. Днес той е запечатан, а славата му - почти изчезнала. Но въпросът остава - може ли това забравено богатство отново да върне живота в региона.
Минералният извор в Сланотрън е открит през 1958 година по време на сондажи за нефт и газ. Това, което започва като търсене на енергийни ресурси, се превръща в откритие с неочаквана стойност.
Само няколко години по-късно - през 1963 година - селото е обявено за балнеоложки курорт. Хора от различни краища на България започват да идват, привлечени от слуховете за лечебната вода.
Днес тези години живеят най-вече в спомените на местните. 84-годишният Карамфил Параскевов си спомня времето, когато селото е било пълно с хора.
„Бях дете, когато се разчу, че тук има лековит извор“, разказва той. За него и за мнозина други това не е просто история, а част от живота им.
Всичко приключва рязко през 1986 година, когато е взето решение изворът да бъде запечатан.
„Версията беше, че тази вода влошава качествата на питейната“, обяснява Параскевов. С едно решение мястото губи своята най-голяма сила - водата, която го е направила известно.
С времето славата избледнява, а Сланотрън остава извън картата на балнеоложките курорти.
Днес обаче се появява шанс за промяна. Община Видин работи по проект за възстановяване на минералния извор и вече има избран изпълнител за нови сондажи на три места в района.
Все още обаче липсва ключовият елемент - държавно финансиране.
За жителите на Сланотрън възраждането на извора не е просто проект, а шанс за бъдеще. Връщането на минералната вода означава работа, развитие и нов живот за региона.
И макар днес всичко да изглежда тихо и забравено, под земята все още тече вода, която някога е давала надежда - и може би отново ще го направи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
