В годината, в която се отбелязват 110 години от Тутраканската епопея, над 50 ученици от 12. клас от Средно училище „Йордан Йовков“ и Средно училище „Христо Ботев“ в Тутракан имаха възможност да се докоснат до историята по един различен, вдъхновяващ начин. Те се включиха в Младежката академия „Чудесата на България – в сърцето на Дунав“, която се проведе в Мемориалния комплекс „Тутраканска епопея“ край село Шуменци. Събитието събра ученици, преподаватели, общественици и културни дейци, обединени от идеята за съхраняване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.
Инициативата е част от дейността на Общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“. Тя съчетава образователни лекции, интерактивни елементи и обществен диалог, насочени към младите хора, с цел да ги превърне в активни посланици на българската история и култура.
С особено вдъхновение към учениците се обърна Славка Бозукова – издател на вестник „Стандарт“ и председател на Общество „Културно наследство“. Тя ги призова да „започнат да пишат своята приказка“ – не само в училище, но и в социалните мрежи и разговорите с приятели. По думите ѝ именно младите хора имат силата да превърнат Тутракан в една от най-обичаните дестинации по Дунав, като разказват за неговите чудеса по достъпен и вдъхновяващ начин.
В своето емоционално слово Бозукова представи България като страна с изключително богато културно и природно наследство – „третото по големина в света“. Тя припомни, че страната ни разполага с десетки планини, стотици реки, хиляди язовири и минерални извори, както и изключително разнообразие от растителни и животински видове. Но акцентът на разказа ѝ бе поставен върху Тутракан – „град на чудесата“, където историята и природата се преплитат в едно.
Тя разказа „своята дунавска приказка“ – история за град, край който Дунав разкрива своите най-красиви тайни. За рибарската махала, където времето сякаш е спряло, за легендите за дунавските риби и за залезите, които „палят небето в невъзможни цветове“. В този разказ оживяха и древността, и героизмът – от римската крепост Трансмариска, изградена по времето на император Диоклециан, до славната Тутраканска епопея от 1916 г.
Особено внимание бе отделено на шестте „чудеса на Тутракан“. Сред тях е защитената местност „Калимок–Бръшлен“ – най-голямата влажна зона по българския участък на Дунав, където гнездят редки видове птици като къдроглавия пеликан и морския орел. Впечатляващи са и островите Радецки и Чайка, които предлагат уникални природни гледки и усещане за недокосната дива природа.
Сред природните богатства се открояват и скалните венци край село Татарица – място, обвито в мистичност и история, където някога са живели отшелници. Историческото наследство е представено чрез крепостта Трансмариска – важен военен и административен център в Римската империя, както и чрез Мемориалния комплекс „Тутраканска епопея – 1916“, който пази паметта за една от най-блестящите победи на българската армия.
Тутраканската битка, разиграла се през септември 1916 г. в рамките на Първата световна война, е представена като символ на изключителна смелост и военен гений. Само за 33 часа българските войски, под командването на генерал Пантелей Киселов, успяват да превземат смятаната за непревземаема крепост. Победата не само води до освобождението на Южна Добруджа, но и нанася тежък морален удар върху противника.
За историческия контекст на събитията разказа и екскурзоводът Лидия Тотева. Тя припомни трудните години на румънската окупация, когато българската идентичност в региона е подложена на сериозен натиск – училища и читалища са закривани, българският език е бил забраняван, а местната интелигенция – принуждавана да напусне. Именно на този фон победата при Тутракан придобива още по-голямо значение – като акт на възстановяване на националното достойнство.
Особено въздействащ е и Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.“, където са погребани над 10 000 войници от различни националности – българи, румънци, немци и турци. Това място напомня за цената на войната и за необходимостта от памет и почит към всички загинали. Всяка година, в първата неделя на септември, тук се провежда панихида в тяхна памет.
Като естествено продължение на образователната част, събитието завърши с интерактивна викторина, която провери знанията на учениците за природните и историческите богатства на региона. Въпросите обхващаха теми като биологичното разнообразие, културното наследство и ключови исторически събития, а участниците показаха отлична подготовка и ентусиазъм.
Младежката академия „Чудесата на България – в сърцето на Дунав“ се превърна в преживяване, което съчетава знание, емоция и вдъхновение. Тя показа, че когато историята се разказва като приказка, тя оживява – и намира своето място в сърцата на младите хора. Именно те са тези, които ще продължат тази „приказка“ – като пазители и разказвачи на българското наследство.
Инициативата е част от усилията за културна децентрализация и за разширяване на достъпа до съвременни културни продукти в по-малките населени места. Тя създава възможност за пряк диалог между специалисти, местната общност и младите хора – в името на съхраняването и популяризирането на българското културно наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
