Започнете да пишете своята приказка в часовете, в социалните мрежи, в разговорите с приятели. С тези думи се обърна Славка Бозукова, издател на медия „Стандарт“ и председател на Общество „Културно наследство“ към учениците по време на събитието "Чудесата на България - в сърцето на Дунав" , който се проведе до с. Шуменци.
За да привлекат връстниците си от цялата страна да дойдат и да видят този град на чудесата, тя ги призова да превърнат Тутракан в една от най-обичаните дунавски дестинации.
Събитието е част от инициативите на Общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“. Инициативата обединява образователни лекции, изложби и обществен диалог, насочени към популяризиране на културно-историческото богатство на България и към по-широк достъп на младите хора до тези ценности.
Ето и цялото й слово:
Добре дошли на днешния урок по родолюбие – урок, в който няма да изпитваме, а ще откриваме. Ще говорим за чудесата на България – онези видими и невидими съкровища, които ни правят народ с памет, дух и корени.
Когато кажем „Чудесата на България“, говорим за културно наследство – третото по големина в света. Говорим и за природата ни: 39 планини, 325 по- големи реки, 200 километра плажна ивица, 6000 язовира, 3600 вида билки. И 500 минерални извора – второ място в Европа. България е и дом на 426 вида птици – също второ място на континента.
Но няколко от тези чудеса са тук – във вашия град. И аз искам да ви ги припомня.
Историята може да изглежда скучна, когато е само дати и имена. Но когато я разкажем като приказка – героите оживяват, цифрите изчезват, а пред нас се разгръща свят, който си струва да познаваме.
Затова ще ви разкажа моята дунавска приказка за Тутракан. А след края на урока се надявам и вие да започнете да пишете своята – в часовете, в социалните мрежи, в разговорите с приятели. За да привлечете връстниците си от цялата страна да дойдат и да видят този град на чудесата. И така да превърнете Тутракан в една от най-обичаните дунавски дестинации.
Моята приказка е за един град, около който Дивият Дунав крие своите най-красиви тайни. Реката тъче килими от водни лилии и пали небето в невъзможни цветове по време на залез.
В Рибарската махала старите моряци плетат мрежи и разказват легенди за дунавски есетри. А всеки, който
се заслуша в шепота на вълните, може да открие златната рибка. В приказката един император – Диоклециан – решил да построи тук своя лична резиденция Трансмариска. Векове наред римските легиони отблъсквали врагове
и били непобедими. В приказката се разказва и за едни славни войници – млади, смели, решени да превземат непревземаема крепост. И макар никой да не вярвал, те го направили само за 33 часа. Пренаписали историята.
Донесли свобода. Донесли достойнство.
Приказката няма край. Тя продължава и днес – в магията на фестивала „Огненият Дунав“, когато реката оживява в светлини. И в песента „Джулай Морнинг“, без която лятото не може да започне. Кои са чудесата на Тутракан?
1. Царството на птиците
Защитена местност „Калимок–Бръшлен“ е най- голямата влажна зона по българския Дунав. Тук гнездят редки видове – къдроглавият пеликан, морският орел. Тук цъфтят белите водни лилии и суперрядката жълта водна роза.
Местните вярват, че лилиите пазят езерото от зли сили. Туристите идват с лодки и каяци, за да снимат тази магия.
2. Неповторимият залез
В „Калимок–Бръшлен“ са и два острова. Остров Радецки – кръстен не на Ботевия параход, а на австрийски кораб, потопен тук през Първата световна война. Днес е рай за плаж и пикник. И мястото на най-красивия залез по Дунав.
Остров Чайка – убежище за дивия живот, с гори от върба и топола, с чапли и морски орли.
3. Скалните венци при Татарица
Скални венци, малки пещери, панорамни гледки. Някога тук са живели монаси-отшелници, които търсели връзка с енергията на Дунав.
Село Татарица е основано от руски староверци, които наблюдавали реката в уединение. А според учените – преди милиони години това е било дъно на море.
4. Личната императорска крепост – Трансмариска
Единственото място в България, посещавано три пъти от един и същи римски император. Диоклециан лично инспектирал строежа през 294 и 299 г. Крепостта била огромен военен център, обслужвала дунавския флот и корабостроенето. Открити са латински графити – лични послания от войници, които са живели тук.
5. Военното чудо – Тутраканската епопея
Септември 1916 г. – една от най-големите победи на българската армия. „Непревземаемата“ крепост пада за 33 часа. Това води до освобождението на Южна Добруджа. Грохотът от битката, казват, се чувал чак в Букурещ. Днес тук е най-новият музей в България – Мемориалният комплекс „Тутраканска епопея – 1916“, с 360-градусова интерактивна диорама. А Мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ е най-голямото военно гробище у нас – с Алея на славата, параклис и паметник с надпис на четири езика: „Чест и слава на онези, които знаят да мрат юнашки за своето отечество.“
Ако през април 1876 г. българите показаха, че искат свобода, то през септември 1916 г. в Тутракан доказаха, че знаят как да я пазят. Панагюрище е символ на свободата. Тутракан е крепост на нашето достойнство.
6. Живият музей – Рибарската махала
Единственото етнографско рибарско селище в естествената си среда по Дунав.
Хората още живеят в автентичните къщи, строени терасовидно към реката. Тук е и Музеят на дунавския риболов и лодкостроене – единствен на Балканите.
Тутраканските лодки някога се изнасяли за цяла Европа.
Най-важният урок, който научих от рибарите, с които започнах дунавската приказка, е следният: Златната рибка не дава богатство. Тя дава свобода – свободно сърце, за да виждаш красотата на Дунав и пламъците на Огнения Дунав, които свързват миналото, настоящето и бъдещето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
