1. Царството на птиците
Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ е най-голямата влажна зона по поречието на българския Дунав. Истинско „царство на птиците“, където дивата природа е в стихията си – там гнездят редки видове като къдроглавия пеликан и морския орел. Лабиринтът от канали и блата създава сурова, автентична красота, която е типична за делтата на голяма река.
Местността е и царство на белите водни лилии. Там се намира една от най-големите колонии на Nymphaea alba по Дунав. В периода на цъфтеж, който е от юни до август, цели участъци от застоялите води на блатата се покриват с плътен килим от големи бели цветове и широки зелени листа. Местните хора вярват, че лилиите пазят Царството на птиците и езерото от зли сили.
Освен бялата лилия, в езерата може да се види и по-рядката жълта водна роза (Nuphar lutea), която придава допълнителен колорит на природата.
Тъй като лилиите и розите обичат тихите, плитки води, далеч от главното течение на реката, туристите наемат лодка или каяк в каналите на комплекса „Калимок-Бръшлен“, за да ги обикалят и снимат.
2. Неповторимият залез
Част от защитената местност „Калимок - Бръшлен“ са и два красиви острова. Първият е Радецки, който е свързано с трагичен корабокрушенски инцидент, а не с подвига на Христо Ботев. През Първата световна война, австрийският пътнически параход „Радецки“, който е или съименник на известния ни кораб, е потопен край Тутракан. Дълго време части от корпуса на кораба са се виждали край бреговете на острова при ниско ниво на реката, затова и местните хора започват така да наричат това място.
Днес, при ниски води няма останки, но каналът между острова и брега е толкова тесен, че до него почти може да се стигне пеша. Лятно време там се разкриват прекрасни пясъчни зони, които туристите използват за плаж и пикник сред природата. Нещо повече - гледан от брега на Тутракан, залезът над остров Радецки се счита за един от най-красивите по целия Дунав.
Вторият остров – Чайка, е истинско убежище за дивия живот и е включен в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Той съхранява уникални гори от върба и топола, които се заливат периодично от реката. Там гнездят редки птици – морски орел и различни видове чапли, а тъй като се е запазил естествения режим на заливане, е идеална дестинация за кая.
3. Скалните венци
В непосредствена близост до Тутракан, до село Татарица, високият бряг на реката разкрива своята „каменна“ страна. Там се намират интересни скални венци и малки пещери, които предлагат панорамна гледка към реката и отсрещния румънски бряг. Това е мястото, където степният релеф на Добруджа среща речната долина в драматичен контраст.
Тези природни феномени са природно и културно чудо, защото съчетават геология, духовна история и природа по начин, който не се среща другаде по долното течение на Дунав.
Те са естествения „балкон“ над Дунав, защото за разлика от ниските и заблатени брегове на много места по реката, тук брегът е висок и скалист. Пещерите попадат в мек варовик, а отворите им предлагат една от най-впечатляващите панорами към речното русло и румънската равнина.
Смята се, че част от тези пещери са били използвани като скални скитове (манастири) от монаси-отшелници и са част от по-широката мрежа от скални обители в Североизточна България (подобно на тези в Иваново), но тук са пряко свързани с енергията на голямата река.
Пещерите не са дълбоки, но служат за убежище на различни видове прилепи и скални птици, които не могат да намерят друго подходящо място за гнездене в равнина.
Самото село Татарица е основано от руски староверци (липовани), които навремето са живеели до скалите, за да наблюдават реката в уединение.
Твърди, че заради многото вкаменелости от древни морски обитатели, преди милиони години там е било дъното на море.
4. Личната императорската крепост
Трансмариска се определя като едно от „чудесата“ по Дунав заради изключителното стратегическо значение и уникалните исторически свидетелства, запазени в нея.
Тя е единственото място в България, за което е документално потвърдено, че е посещавано три пъти от един и същи римски император – Диоклециан. Той лично инспектира строителството на крепостта през 294 г. и 299 г., като я превръща в един от четирите най-големи военни центъра по Долнодунавския лимес. Твърди се, че обикалял с часове из крепостта и затова сандалите му били винаги прашасали.
Като главно укрепление, крепостта е била база за римски легион. Смята се, че градът в древността е обслужвал целия дунавския флот и е бил важен център за ремонт и строеж на кораби, защото е бил важна точка по пътя от Сингидунум (днешен Белград) до Константинопол.
Това, което прави обекта истинско чудо за историците, са детайлите от ежедневието, открити при разкопки. Намерени са латински графити върху крепостните стени, които дават рядък поглед към личния живот и мислите на римските войници.
Запазени са каменни надписи, които изрично споменават името на крепостта и ролята на императорите в нейното изграждане.
5. Военното чудо
Най-важното за Тутраканската епопея от септември 1916 г. е, че тя е една от най-големите победи на българската армия през Първата световна война. Без нея България нямаше да е същата, защото доведе до освобождението на Южна Добруджа.
Българските войски превземат „непревземаемата“ Тутраканска крепост само за 33 часа, което се счита за военно чудо.
На това място бе най-новият и модерен музей в България, отворен през април 2024 г. – Мемориалният комплекс „Тутраканска епопея – 1916“ (Новият музей). В него основният акцент е 360-градусова интерактивна диорама, която позволява да преживеете атаката на крепостта чрез звук и визия. Изложени са и автентични оръжия като картечници „Максим-Соколов“ и карабини „Манлихер“.
Построеният Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ пък е най-голямото военно гробище в страната от войните за национално обединение. Там се намира „Алеята на славата“ с имената на загиналите, параклисът „Св. Георги Победоносец“, както и паметникът, на който на български, румънски, немски и турски език е изписано: „Чест и слава на онези, които знаят да мрат юнашки за своето отечество“. Намира се в село Шуменци, в непосредствена близост до новия музей.
6. Живият музей
Рибарската махала е живият музей на Тутракан. Това е единственото по рода си етнографско селище в България, запазено в естествената си среда край Дунав. Там времето сякаш е спряло в епохата, когато Тутракан е бил „риболовната столица“ на долното поречие.
За разлика от „Етъра“, тук хората все още живеят в автентичните къщи. Махалата се е самоорганизирала според занаята – къщите са строени терасовидно на брега, за да имат рибарите директен излаз към лодките си.
Любопитно е, че в миналото махалата е имала собствени неписани закони и йерархия, като най-уважавани са били „майсторите рибари“, които познавали капризите на Дунав.
Най-емоционалното преживяване за туристите е разходка по залез по калдъръма на махалата. Тутракан е прочут с това, че слънцето залязва „в реката“ (поради специфичния завой на Дунав на това място), което прави гледката от рибарските къщи още по-магична.
Музеят на дунавския риболов и лодкостроене е единственият такъв музей на Балканите и в него има уникални неща.
Запазена е автентичната тутраканска лодка. Тя е със специфична конструкция – изключително стабилна и маневрена, пригодена за борба със силните течения и водовърти на Дунав. В миналото градът е бил основен център, от който лодки са се изнасяли за цяла Европа.
В музея са изложени снимки и макети на гигантски риби (моруни), улавяни в района, тежащи по 400-500 кг.
Малко хора знаят, че в Тутракан е имало десетки водни и вятърни мелници по брега, чиито макети също могат да се видят в музея.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
