Тя бе облечена в облачно бяло – цветът на 2026 година, който предписват законодателите от института „Пантон“. Той изпя „Облаче ле бяло“ в бяла риза, ушита от нея буквално два дни преди церемонията. На ризата има извезана шевица. А името на спектакъла е „Българският код: Шевицата“. Е, не е ли чудно хубаво! Гергана Стоянова и Симеон Владов – носители на „Икар“ за Златни гласове на България са перфектната двойка водещи, които дават красивата рамка, в която артистите да трупат плът и кръв на сцената! На всяка важна церемония!
Под патронажа и в присъствието на президента Илияна Йотова кампанията „Чудесата на България“ на "Стандарт" предложи за 16-ти път пътешествие през хилядолетната ни памет. В Народния театър се събраха изявени археолози, учени, творци, общественици и хората, които превръщат културното ни наследство в жива история.
Гайдите и танцьорите на ансамбъл „Шевица“ дадоха началото на вечерта, а актьорите Симеон Владов и Гергана Стоянова поведоха публиката по нишките на българската идентичност – от древните знаци на Магурата до света на изкуствения интелект.
Изредиха се много награди, за всички тях можете да прочетете тук.
Има вечери, в които отвъд официалната част, изплуват малките човешки истории, случайните срещи, красивите жестове и онези изпълнения, които те карат да забравиш, че си дошъл на церемония. Да си като герой от европейско кино.
Преди 13 години „Стандарт“ разказа историята на Пепи Ангелов – „Пепи денем прави пици, вечер учи на ръченици“.
През деня Пепи твореше в своята „Работилничка за пици“ на столичната улица „Оборище“. Вечер бързаше към залата, за да учи хората на народни танци. За всички тези години изхрани толкова деца, беше поканен на толкова балове на ученици от близката Испанска гимназия, че си е история направо за филм.
И о, какво удивление да го срещнеш зад кулисите, на сцената сега най-неочаквано – той поведе момците от „Шевица“, като ръководител на ансамбъла. Красиви моми в изящни и игриви носии се включиха в танца, припомняйки красивия флирт от едно време. Както би казала Рейчъл от „Приятели“ за аптекарската маса на Фийби:“ Ами, от едно време. Нали знаеш, от онези отдавна отминали времена.“
След спектакъла Ники Кънчев не пропусна възможността да се снима с Хасан и Ибрахим, които прославят България по света. Сериозни, възпитани и гениални музиканти. Телевизионният водещ с удоволствие аплодира спектакъла, а младите виртуози се оказаха сред най-желаните звезди за снимки.
Двамата братя отдавна не са онези малки момчета, които България откри покрай детската Евровизия. Те вече са сериозни творци, които създават собствени светове.
И го доказаха по начин, за който ще се говори дълго.
Хасан и Ибрахим разходиха Моцарт из Делиормана
Ако трябва да се избере един от най-вълнуващите музикални моменти на вечерта, това несъмнено беше изпълнението на Хасан и Ибрахим Игнатови.
Двамата седнаха пред пианата и представиха авторската си композиция „Празник в Делиормана“. И тогава започна магията.
Пиесата се разгръщаше на няколко части, всяка със собствен характер, темперамент и настроение. В един момент музиката те караше мислено да възкликнеш: „О, Моцарт!“. В следващия вече те отвеждаше към съвсем различни пространства, където класическата виртуозност срещаше пулса на българския фолклор.
Пръстите на близнаците не просто докосваха клавишите.
Те мечтаеха, танцуваха, рисуваха думи, създаваха образи, разхождаха се из различни измерения
Особено въздействащ беше диалогът между двамата братя.
Когато изпод пръстите на единия избухваха гневни, драматични звуци, другият сякаш му отговаряше с мекота - успокояваше го, приглаждаше острите ръбове на мелодията с обич. .
Един брат задаваше въпрос, другият намираше отговора. Единият разтърсваше света, другият го подреждаше отново.
И така музиката ставаше ту дръзка, ту мека като коприна. Понякога сякаш галеше, друг път предизвикваше, а после неусетно поемаше по пътеките на народната мелодия.
Една истинска малка нощна музика – само че с българска душа и с онова необикновено братско разбирателство, което не се учи в консерватория.
Гуна Иванова с внучките – три красавици, излезли от песен
Сред най-обаятелните присъствия в Народния театър беше народната певица Гуна Иванова.
До нея бяха внучките ѝ Ива и Велислава Костадинови – високи, стройни, като две млади тополи.
Гледаш ги и сякаш виждаш Рила и Пирин, за които пеят.
Ттази семейна картина имаше особено очарование: обичаната певица, отдала живота си на българския фолклор, и двете млади жени, които са наследили не само таланта ѝ, но и любовта към народната музика.
Ива и Велислава отдавна имат собствено място на сцената. Красиви, артистични, със съвременно излъчване, те са доказателство, че традицията е жива и ще бъде.
„Моя страна, моя България“ вдигна залата на крака
Емоционалният връх на спектакъла дойде с една от най-обичаните български песни.
„Моя страна, моя България“ прозвуча в специален аранжимент, създаден за вечерта.
На сцената се събраха младите таланти от Центъра по изкуства „Зорница“, рокгласището на България Звезди Керемидчиев от „Ахат“ и виртуозните пианисти Хасан и Ибрахим.
Рокът даде на песента нова енергия, младите гласове внесоха светлина, а пианата на близнаците изтъкаха мелодичната основа.
Децата от „Зорница“ добавиха онзи особен трепет, който само младите изпълнители могат да внесат в песен, изпята от поколения българи. Сред талантите на центъра беше и Елица Узунова, която вече привлече вниманието в „Гласът на България“.
А най-любопитното сякаш беше, че шевицата едно време, ама много отдавна, е била татуировка – по ръцете на тракийските принцеси!
