Търговията между България и Индонезия набира сериозна скорост, като само за първите шест месеца на 2026 г. двустранният стокообмен е нараснал с над 155% спрямо същия период на миналата година. На този фон вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев проведе в Джакарта среща с вицепрезидента на Индонезия Гибран Ракабуминг Рака.
Двамата поставиха като основна цел повече търговия, инвестиции, технологичен трансфер и съвместни производства.
70 години отношения, но много неизползвани възможности
Пулев подчерта, че България и Индонезия имат огромен нереализиран потенциал в икономическите отношения. Тази година двете страни отбелязват 70 години от установяването на дипломатически отношения - солидна политическа основа, която според София трябва все по-силно да се превръща в реален бизнес.
„За нас е важно да превърнем добрия политически диалог между България и Индонезия в конкретни икономически резултати - повече търговия, повече инвестиции, технологичен трансфер и съвместни производства. България е готова да бъде активен партньор на Индонезия в тези процеси“, заяви Пулев.
Индонезия е най-голямата икономика в Югоизточна Азия и един от най-големите потребителски пазари в света. Затова българската страна я разглежда като стратегически партньор не само за директна търговия, а и като възможност за по-сериозно присъствие на наши компании в целия регион.
Само преди няколко месеца Министерството на икономиката също постави като приоритет разширяването на търговските и инвестиционните отношения между двете държави, което показва, че сегашната визита е част от по-дългосрочен курс.
Дронове, сателити и съвместни производства
Разговорът между Пулев и Гибран Ракабуминг Рака не остана само на равнище общи намерения. Обсъдени са конкретни сектори, в които България и Индонезия могат да развият общ бизнес.
Сред тях са високите технологии, дроновете, сателитните технологии, транспортът и логистиката, индустриалното производство и хранително-вкусовата промишленост. Възможностите включват както продажба на продукти и технологии, така и инвестиции и създаване на съвместни производства.
„През първите шест месеца на 2026 г. двустранният стокообмен между България и Индонезия отбелязва ръст от над 155% спрямо същия период на 2025 г.“, изтъкна Пулев.
Точно този резултат е един от най-силните аргументи отношенията да бъдат надградени. Досега търговията между двете държави се движеше на сравнително ниски нива спрямо мащаба на индонезийската икономика и възможностите на българската индустрия.
Пулев и индонезийският вицепрезидент са се договорили диалогът да продължи и да се търсят практически проекти между институциите и бизнеса.
Българските храни търсят път към 300-милионен пазар
Втората важна линия на визитата е свързана с храните. Пулев проведе среща и с индонезийския министър по въпросите на продоволствието д-р Зулкифли Хасан.
Един от големите въпроси е как българските хранителни продукти да получат по-лесен достъп до индонезийския пазар. При държава с огромно мюсюлманско население това неминуемо опира и до стандартите за халал продукция.
Затова двете страни са обсъдили възможностите за развитие на сътрудничеството в тази област и получаването на необходимия сертификат за България. За производителите подобен документ може да бъде решаващ, защото удостоверява, че дадена храна или производствен процес отговаря на ислямските изисквания и така отваря достъп до значително по-голям кръг потребители.
Темата за халал сертификацията има все по-голямо значение и в самата Индонезия, която през последните години засилва правилата и международното признаване на стандартите за подобни продукти.
За България това означава възможност не само за традиционни хранителни стоки, а и за предприятия, които са готови да адаптират производството си към изискванията на индонезийския пазар.
От приятелство към истински бизнес
Посещението в Джакарта идва в момент, когато София явно се опитва да разшири икономическите си връзки извън традиционните европейски пазари. Индонезия е особено интересна заради размерите си, младото население, бързо развиващата се икономика и ролята й като един от центровете на Югоизточна Азия.
За индонезийския бизнес България също може да бъде полезна - като държава от ЕС с достъп до общия европейски пазар и с позиции в сектори като машиностроене, електроника, информационни технологии, хранителна промишленост и логистика.
Сега големият въпрос е дали впечатляващият ръст от 155% ще остане силна статистика за една година, или ще се превърне в трайна тенденция. Именно затова разговорите в Джакарта вече се насочват към конкретни инвестиции, технологии и производства, а не само към дипломатически декларации.
Пулев формулира целта директно: политическото приятелство трябва да започне да носи измерим икономически резултат - повече български стоки на индонезийския пазар, повече инвестиции и повече съвместен бизнес между двете страни.
