Минималната работна заплата (МРЗ) отново е в центъра на общественото внимание след публикуването на последните данни на НСИ за средната заплата през второто тримесечие на 2025 г.
На тяхна база се изчислява, че от 1 януари 2026 г. минималното възнаграждение ще достигне 1212 лева, или около 620 евро. Това е ръст от 12,53% спрямо настоящата й стойност, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Според основните икономически принципи заплатата би трябвало да отразява производителността на труда, но когато този баланс липсва, последиците за икономиката стават видими.
Разминаване между заплати и производителност
Анализът проследява динамиката на производителността и ръста на МРЗ между 2020 и 2024 г., като ясно показва, че двете криви рядко съвпадат. Особено осезаем е контрастът през 2024 г., когато за първи път влиза в сила новото правило минималната заплата да бъде равна на половината от средната брутна. Тогава увеличението изпреварва растежа на производителността във всички сектори. Така административното повишаване на МРЗ започва да изпраща еднотипен сигнал за стойността на труда, без да отчита съществени различия между отделните отрасли.
Нископроизводителните сектори се оказват под най-силен натиск – разходите за труд нарастват, без да има съответно покачване на обема или качеството на продукцията.
Натиск върху нископроизводителните отрасли
В сектори като селското стопанство и част от индустрията, където производителността дори намалява през 2023 г., ефектът е особено тежък. Работодателите се изправят пред трудности да изплащат по-високи възнаграждения, което често води до две решения – преминаване към неформална заетост или ускорена автоматизация. И в двата случая се губят работни места, а формалната заетост намалява. Макар официалната безработица да остава на ниски нива, по-вероятно е ефектът да се проявява чрез разширяване на сивата икономика.
До 2023 г. съотношението между минималната и средната заплата в редица отрасли намалява или остава стабилно, но след това тенденцията рязко се обръща. През 2024 г. делът на МРЗ в индустрията скача от 33,74% на 40,04%, а в земеделието – от 53,17% на 57,04%. Дори във високо производителни сфери като ИТ и творчески услуги или във финансовия сектор се отчита осезаем ръст.
Големите рискове
Последиците от подобни административни решения са различни в отделните сфери, но общата картина е ясна. Колкото по-голям е делът на заетите на минимална заплата, толкова по-силен е натискът върху бизнеса. В резултат се увеличават разходите за труд, а опасността от навлизане в сивия сектор става реална. Анализът подчертава, че формулата, въведена през 2023 г., макар да изглежда проста и предвидима, има сериозни ограничения.
Когато МРЗ се определя единствено като процент от средната заплата, без да се отчита производителността по отрасли и региони, се получават системни изкривявания. Те натоварват непропорционално нископроизводителните сектори, увеличават разходите и ограничават възможностите за устойчив икономически растеж, съобщава pariteni.bg.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
