Големият въпрос е дали Брюксел ще бъде на висотата на необходимостта от бърза и качествена промяна или ще продължи да е неадекватен на глобалните реалности, казва икономистът Боян Дуранкев в анализ за "Стандарт"
Лаиците и наивниците, които обитаваха площадите преди три-четири десетилетия в Източна Европа (и в България), описваха реалния социализъм като реализирана дистопия от типа на знаменития роман „1984“ на Джордж Оруел. След Разгрома на социализма и последващия кошмарен Преход масите („народът“ изчезна като понятие) трябваше да навлязат в „Прекрасния нов свят“, в който „демокрацията“ и „отворените пазари“ (двете диамантни дъвки на неолибералите) в условията на „глобализация“ щяха да разрешат автоматично всички проблеми и всеки ще можеше да заживее щастливо и пребогато!
Така че скокът от „1984“ (в България със закъснение – през 1989 г.) към „Прекрасния нов свят“ (не по Олдъс Хъксли) бе реализиран, масите напуснаха своите времеубежища, а политкоректните писатели и историци забиха носове в архивите да търсят зловещите доказателства за „сатанинското“ минало.
Впрочем, историята е коварна спътница! Не само в „недемократичните“ държави, но и в нашите, самонаричащи се „демократични“, днес намираме не „остатъци от миналото“, но и реални нови форми на сбъднати антиутопии.
И двата споменати романи – „Прекрасният нов свят“ на Хъксли и „1984“ на Оруел – описват антиутопии, но с различни механизми на контрол. Хъксли представя свят, в който хората са контролирани чрез удоволствие, потребление, генетична инженерия и постоянна доза развлечения. В този хъкслиански свят няма насилие – има „меко робство“ чрез комфорт и хедонизъм. Оруел, на свой ред, описва свят на тоталитарен режим, основан на страх, наблюдение, цензура и репресии. Контролът е чрез болка и страх.
Ако погледнем идващата 2026 г., очакваната реалност изглежда по-близка до Хъксли: повсеместна масова (не „народна“) култура, социални мрежи, алгоритми за ангажиране – хората са „заети“ с развлечения; потребителското общество и маркетингът създават усещане за щастие чрез постоянни покупки; технологиите (AI, VR, биотехнологии) се развиват в посока удобство и персонализация.
Но през 2026 г. вече има и утвърдени елементи от Оруел: масово наблюдение (камери, големи бази данни, алгоритми за търсене на „врагове“); контрол чрез информация – фалшиви новини, манипулация на общественото мнение, забрана на „недемократични“ референдуми и избори; геополитически напрежения и юнашка цензура в някои „демократични“ държави.
Светът, по всичко изглежда, през 2026 г. ще е по-близо до „хъкслиански“ Прекрасен нов свят, но с „оруелски“ елементи в някои аспекти. Най-вероятно ще живеем в „смесена антиутопия“ – на удоволствие и на страх като двойна система за контрол.
Но че Прекрасният нов свят е не само дистопичен по характеристики, но и от опасен по-опасен, за това спор няма! Да разгледаме няколко характерни особености на близкото и опасно бъдеще.
От еднополюсен неолиберален към двуполюсен нелиберален свят?
Преди да пристъпим крачка напред в бъдещето, да се вгледаме в един мъртвец, който погребахме 2025 г. – неолибералния консенсус, базиран върху „демокрация“, „отворени пазари“ и „глобализация“. Няма спор, че последната лопата с пръст, която беше хвърлена върху неговия ковчег, се стискаше здраво от Доналд Тръмп 2.0.
Но когато нещо е погребано, какво идва на негово място? С най-голяма вероятност новата парадигма е „постнеолибералният консенсус“ - експериментална фаза в поредния ни Преход към различното бъдеще.
Най-важната характеристика, ядрото на постнеолибералния консенсус, е, че на човек (и на народа – като съвкупност от хора) не трябва да се гледа едностранчиво като на Homo economicus (икономически човек, който само произвежда, пазарува „банани“ и ги консумира, за да е щастлив), а като на нещо много по-богато и по-смислено – Homo sapiens (разумен човек, притежаващ не само икономически интереси, но и ценности, морал, култура).
„Разумният човек“ и неговата съвкупна проява като гражданин чрез демократичните механизми и обществените институции – всичко това много по-различно от неолибералната идея за „гражданското общество“, ще е коректив и „диктатор“ за промените на икономическия живот.
Три са основните посоки на постнеолибералната Промяна (да не се обърква с „продължаване“ на някаква друга Промяна, не, това е нова система).
Първо, Промяната ще е свързана с прехвърлянето на Властта от Големите пари и богатства (финансиализацията) към Общите интереси и ценности. Факт е, че концентрацията на икономическа власт е станала прекомерна и само в интерес на единици, а не на обществата. Този факт се илюстрира прекрасно от чудовищното неравенството в доходите и богатствата и от неговото разрушително въздействие върху политиката чрез плутокрацията. Ще очакваме все по-високи данъци върху богатствата и доходите, които да превърнат обществата в „по-плоски“. Сбогом на неолибералните „плоски“ и ниски данъци!
Второ, Промяната ще доведе до възстановяването на икономическите интереси на хората и регионите, които неолиберализмът опустоши. С други думи, „свободното движение на хора, стоки и капитали“ остава като зловещо ехо от миналото. На негово място се завръща (не „идва за пръв път“) интересът за опазване и създаване на все по-добри работни места и пълна трудова заетост. Работните места не са просто средство за осигуряване на „някакви“ доходи, но са и източник на идентичност и социално признание. Добрите работни места са това, което е основата на социалното сближаване и устойчивата демокрация. Никой „народ“ вече не иска да вижда на своята територия „Малката кибритопродавачка“ или „Клетниците“, нали?!
Трето, Промяната означава че не „свободните пазари“, а държавата ще има най-активна роля в планирането на икономическа трансформация. Неолибералите лъжеха че „отворените пазари“ са в състояние да „произвеждат“ икономическа устойчивост, добри работни места, национална сигурност, напредничави иновации, медицински сестри и лекари, учители и професори. Правителството ще трябва да подтиква, „да извива ръце“ (по думите на Дани Родик), да планира и да субсидира. И не финансовата система, а индустрията се премества в центъра на обществените и държавните интереси. Това е един не чисто продържавен кейнсиански (Джон М. Кейнс), а по-системен леонтиевски свят (нобелистът Василий Леонтиев). Не трябва да се подценява обстоятелството че при икономика, функционираща на база печалба (капитализъм), вътрешният и външният капитал се интересуват на първо място от нарастването на приходите си, а не от решаването на задълбочаващите се проблеми. Но държавата може да въведе антикапиталистически бариери, включително тарифни и многобройни нетарифни!
Ако някой не вижда, че наченките на Промяната са вече налице и че „постнеолибералният консенсус“ се е задействал на практика, значи не разбира какви да мераците на Тръмп в САЩ (MAGA), икономическата политика на Китай, промените в много други страни като Сингапур или Южна Корея, които са и „демократични“, и „недемократични“.
Бързам да подчертая, че въпреки характеризирането на новия свят като „многополюсен“, засега той изглежда, че се формира като двуполюсен. На два „центъра“, оградени със сателити: Китай и САЩ.
Една широко разпространена, но вече невярна хипотеза, продължава да битува в икономическата теория и практика. Става дума за така нареченото „догонващо“ развитие (catch-up growth), което се препоръчва на по-слабо развитите страни (включително и на България), за да достигнат по-високо развитите от тях. Ако се следва тази логика за догонващото развитие, защо страни които я прилагат, не успяват да „догонят“ по-развитите страни? Фактите говорят друго: моделът на „догонващото развитие“ често се проваля на практика, въпреки „теоретичната“ му логика. Днешният бизнес климат изисква пробиви, а не постепенни подобрения.
Затова от десетилетия Китай, а и не само тази страна, следва логиката на „суверенното изпреварващо развитие“. Китай никога не е следвал класическата рецепта за „догонващо развитие“ в неолибералния му смисъл. Неговият подход е радикално различен: суверенитет и контрол над инвестициите; протекционизъм като правило, а не изключение; държавата запази и разви ролята си на стратегически инвеститор и координатор; приоритет на технологичната независимост; икономии от мащаба и ползи от големия вътрешен пазар.
Именно по този начин Китай се превърна в икономически гигант № 1 на планетата (БВП по паритет на покупателната способност), който не само успешно защитава националните си интереси, но и приобщава в БРИКС и ШОС. Китай е и най-голямата „фабрика“ на света, и най-голям експортьор, и най-голям инвеститор, и най-успешен иноватор, и № 2 по размер на населението, и № 1 по образованост на това население (STEM). Тези му позиции го издигат до безспорен авторитет извън Запада. На практика извън Запада Китай няма конкуренти, а приятели и партньори. Включително за следване на политики и практики, което го превръща в световен бранд № 1!
„Класика“ № 1 на Запада остава икономиката на САЩ. САЩ не само са № 1 по икономическо развитие в западния свят, но и пионер-иноватор (особено в новите технологии и изкуствения интелект), и донякъде „диктатор“ на промените на Запада (особено чрез влиянието им върху Европейския съюз), а също и военна сила № 1 в НАТО и в света (понякога с „юмруци и ритници“).
На практика и Китай, и САЩ, нямат равни като влияние и икономически потенциал в света! Нито ЕС (икономическа сила № 3), нито Индия (демографски потенциал № 1), нито Русия (военен потенциал № 1, или № 2, или № 3), нито някоя друга страна може да пожелае да стане алтернатива на двата гиганта!
И двете Велики сили са, обективно погледнато, силно и високо централизирани (Си и Тръмп), което ни подготвя за двуполюсен нелиберален свят.
Но какво място в бъдещето се отрежда – при такава двуполюсна ситуация – за нашия Европейски съюз?
Европейският съюз ще променя съществено политическия си курс
Отделих повече пространство за обосновка на новия двуполюсен свят, за да стане разпознаваема необходимостта от адаптация и съществена промяна на политиката на нашия Европейски съюз. Национална стратегия за сигурност на САЩ, публикувана от Белия дом, подсказва, че и САЩ ще „помогнат“ на Европа да коригира сегашната си траектория. Според тази стратегия за сигурност, и САЩ, и ЕС, и Великобритания, са застрашени от „цивилизационно заличаване“ (спомнете си и прословутата реч на вицепрезидента Джей Ди Ванс), та даже че „Франция и Великобритания могат да станат заплаха за САЩ“.
Къде ще се очаква да наблюдаваме съществени политически промени в Европейския съюз, които изискват координирани (не „централизирани“ в Брюксел!) решения?
Първо, спор няма, по отношение на мигрантската политика. Терористичните актове, които се случваха през последните десетилетия в ЕС, и които са преди всичко от фанатизирани мигранти, гостоприемно приети в съюза, са само върхът на айсберга. Че те са системна заплаха, това е несъмнено, достатъчно е да се погледнат коледните базари, оградени с бетонни препятствия (които не спират нападенията с ножове или насилията над жени). Въпросът е не да се прибягва до крайно десни политики, подобни на тези в Германия от 1939 г. или САЩ от 2025 г., но ЕС се налага да приложи много по-строг „филтър“ за допуск и ограничаване на безкрайните блага във времето за своето „гостоприемство“, както и условия за ускорено експедиране на нежеланите и незаконните мигранти.
Второ, което се налага при промяна на курса в бурния океан на глобалните промени, също е подсказано от САЩ и е с незабавен приоритет – прекратяване на войната в Украйна и постигането на справедлив мир, отчитащ и стратегическите интереси на Русия. Някои от съюзните ястребчета ще трябва да поорежат крилцата си, а и да понамалят тонуса на фантазиите си, включително ще наблюдаваме персонални замени в ЕК. След Макрон и на фон дер Лайен ще се наложи да се приближи към масата на преговорите. 2026 г. ще трябва да бъде отново мирна година за Европа, а външноикономическата политика на ЕС и на НАТО – по-честна и по-отговорна! Нещо повече, САЩ „налагат“ автономия на ЕС в НАТО, перифразирайки Шекспир.
Трето, Европейският съюз ще трябва да застане по-авторитетно в света и да се еманципира и диверсифицира икономически от САЩ. ЕС изглеждаше подчинен, да не кажа „изнасилен“, на срещите Тръмп – фон дер Лайен. Европейското „достойнство“ не е монета за размяна.
Я да погледнем реалностите. Населението на ЕС е по-многобройно от това на САЩ – 450 млн. срещу 345 млн. души. При добро желание може да добавим още 70 млн. души от Великобритания... Друго, номиналният БВП на САЩ през 2025 г. е около 30,6 трилиона долара, а на ЕС - 21,1 трилиона долара, но... по БВП, коригиран по ППС, САЩ са с 30,6 трилиона, а ЕС - 29,2 трилиона долара, т.е. икономически САЩ и ЕС са равни. Европейският износ за САЩ е под 3% от европейския БВП, което означава че европейската икономика не е зависима от достъпа до американските пазари, дори не е толкова зависима, колкото много хора си мислят, от американските технологии. Тя е зависима най-вече от гаранциите за национална сигурност от САЩ. Европа е най-големият световен търговец. ЕС, ако включим износа на услуги, както и на стоки, прави търговията между ЕС и САЩ почти балансирана, даже САЩ имат малък търговски дефицит с Европа. Друга политика, която Европа следва и в която е с едни гърди пред САЩ, е свързана с изменението на климата (абстрахирането от реалностите на глобалното затопляне от страна на САЩ вече се възприема като климатична война на САЩ срещу света). Тръмп не може да накара Слънцето да спре да свети, а ветровете да духат, а ЕС ще продължава да е лидер (след Китай) в производството на възобновяема енергия, което ще го „диверсифицира“ от вноса на американски (или руски) втечнен природен газ. Накрая при съпоставките - европейци гордо вдигнете глави! – по отношение на неравенството, измервано чрез Индекса на Джини, САЩ се представя с 41,8 (2023 г.), което означава голямо икономическо неравенство. а ЕС – с 29,4 (2024 г.), което показва по-равномерно разпределение на доходите (без България, която като нещастна страна доближава показателя на САЩ)!
Големият въпрос е дали Брюксел ще бъде на висотата на необходимостта от бърза и качествена промяна на политическия си курс, или ще продължи да бъде неадекватен на глобалните реалности и неадаптивен?
Но ако ЕС ще се променя (с над 51% гаранция), то ще се промени ли най-неразвитата (и като политическа адекватност) страна в съюза – България?
България ще плава със счупен компас в „Клуба на богатите“
Няма какво да се лъжем, българските политици винаги следват „ветровете на промените“, известни са като най-последователните „йес мени“ в съюза, до (естествена) смърт верни на неолибералните и евроатлантическите ценности, първи борци против покойните БКП, ДС, паметници и народна памет. За пример и похвала!
Ужасът на кабинетния български политик идва от факта, че през 2026 г. все още не осъзнава кой ще е българският Бог – Урсула фон дер Лайен, Доналд Тръмп, Виктор Орбан, Владимир Путин, Си Дзинпин или някой друг (но не и „народът“ на РБ)? „Ветровете на промените“ са толкова динамични и разнопосочни, че са потрошили калпавия български политически ветропоказател. В публичния диспут вече не доминират алтернативите „ляво – център – дясно“ (особено сред самоубийственото съучастие на БСП-ОЛ като концесионер в дясната „сглобка“), а на „фенове“ (като футболните агитки) – „тръмписти – фон дер лайенци (евродесни) – русофили – китаисти – нови начала – стари муцуни - неопределени“. Няма компас в цялата тази бъркотия, на кой да се заложи най-печелившо?! А да водиш кораба без компас в опасно красивия нов свят, е хазарт.
Изглежда по всичко, че старите ориентири и старите омръзнали наведени души в стилно облечените български политици, макар все още живи и здрави, са интересни и полезни само за историците. Над 80% от българския народ (Джен Зи са много малка част от този народ) са склонни към качествена политическа промяна (виж: първо, второ и трето от предната част), но „Радецки“ още не пристига със гръм! И „първенците“ от най-богатите 10% също са склонни към фиктивна „промяна“, стига да не пресъхва пълноводният поток от еврофондове и от държавния бюджет, които ги захранват от щедро по-щедро, от което все нещо остава и за чекмеджетата. Оставям настрана другите 10%, които нямат мнение; всеки е свободен на бъде невеж или глупак в демократичния свят.
Нови избори за НС със сигурно ще има. Въпросът е дали онези 80% от народа ще имат истински избор, за да направят Промяната реалност.
Казват, че Новата година прави чудеса?
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
