В гимназията карала мотор “Балкан-че” и била единственото момиче моторист във Варна
Тя е винаги откровена. Води блестящ диалог. Гледа свои и чужди в очите. И ги убеждава по женски, но с железни аргументи в своята правота. Точна е в анализите и прогнозите си за България и процесите в глобален мащаб. Медиите я харесват, камерите я обичат, политиците се отнасят с респект към нея.
Родена е на 12.02. 1956г. в Балчик в семейството на учителка по българска литература, френски и руски език, и баща – инженер-лесовъд. Меги, както я наричат приятелите й, завършва немската гимназия във Варна. „Беше незабравимо време с преподаватели колоси, които ми дадоха не само знания, но формираха в мен човек с ценностна система“, разказва Меглена Плугчиева в навечерието на годишнината си.
Още в гимназията тя убедила родителите си да й купят „Балкан“- че и така става единственото момиче моторист в морската ни столица. Но заради участия в мото излети и неучастие в строева подготовка, й намалили поведението. Въпреки отличния успех.
Избора на висшето си образование - лесовъдство и екология – тя дължи на баща си. Трудно свикнала с Лесотехнически университет и ходела често в СУ, където посещавала и лекции по немска филология. „По това време съдбата ми даде късмета да срещна и да се омъжа за най-добрия, разумен, талантлив и с фино чувство за хумор човек - моят съпруг Пламен Александров и да имаме две прекрасни деца. Благодарение на него и майка ми, които ми помагаха в грижата за децата, имах активна политическа и дипломатическа кариера“, споделя Плугчиева.
Тя започва кариерата си във Варна като инспектор по опазване на околната среда. Един от най- ярките й спомени от това време е когато дала на съд АПК „Каварна“. През есента на 1982– 83 г. огромни площи, засети с пшеница били нападнати от полски мишки и от аграрния комплекс нахвърляли отрова, която останала по повърхността на почвата. След силно застудяване дошъл есенният прелет на птиците от север на юг. Чапли, корморани, пеликани и др. се хранели с мишките, което довело до истинско екологично бедствие. „Не можеше това да остане така! С разрешение на ръководствата от Варна и София тя вдига хеликоптера на РИОПС и с оператор на БНТ от Телевизионен център в морската столица снимат бедствието. Завежда дело, което очаквано губи. „В решението на съда се казваше, че хлябът на народа е по-важен от прелетните птици, а аз бях предупредена от ОК на БКП в Добрич, че ако продължавам така, ще ми забранят да влизам на територията на Толбухински окръг (днес Добрич), за който заедно с Варненски окръг отговарях като инспектор за опазване на флората и фауната“, разказва днес дипломатът политик.
През 1984 г. тя получава революционното предложение да стане зам. - директор на Горско стопанство „Варна“. Условието обаче било да е и негов партиен секретар. Приема след известно колебание. „Беше време, в което вярвахме в кауза, работехме усърдно и се чувствахме полезни“, спомня си Плугчиева. През пролетта на 1989 г. тя защитава докторската си дисертация по екология. Следват две специализации в Германия в Гьотинген и във Фрайбург, където е стипендиантка на Германските академии на науките. На третия месец от специализацията й във Фрайбург идва съобщението, че е включена в листите на БСП за депутат при предсрочните избори в края на 1994 г. „Така се разделих с научната кариера и влязох съвсем непредвидено в политиката. „1995-1997 г. беше много тежък период на дълбока инфлация, на финансови пирамиди, на упадък на селското стопанство, растяща безработица и даже хлебна криза“, разказва Плугчиева. Спомня си как на 10 януари 1997 г. е била в парламента, когато сградата е атакувана от протестиращи. „В късните часове на тази нощ имах телефонен разговор с германския посланик г-н Петер Метцгер в София. Негова бе препоръката, която трябваше да предам на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев в никакъв случай да не се предприемат силови мерки срещу демонстрантите, за да не се пролее кръв. Успях през коридора, превърнат в лазарет на ранени полицаи, да стигна до кабинета на председателя Благовест Сендов и да предам на Н. Добрев. След време на срещата между двамата, където не само присъствах, но и превеждах разговора им, Добрев благодари за тогавашния съвет в ужасния момент, когато той беше под натиск от всички страни и настояването да употреби сила срещу протестиращото мнозинство. Той не го направи.“, разказва с уважение към големия българин Плугчиева.
Както е известно, правителството на Жан Виденов падна в началото на февруари 1997 г.и БСП загуби изборите. Тя не влиза в новото Народно събрание и се връща като началник на международния отдел в Комитета по горите. Но СДС идва на власт и първия човек, когото уволнява, е Плугчиева. Тя остава без работа за 2 години.
В края на 1999 г. избират депутата от левицата Кирил Йорданов за кмет на Варна и Плугчиева отново влиза в парламента като следващата в листата след него. БСП е в тежка изолация. Георги Първанов вече е председател на партията и на парламентарната група. Тогава пред Плугчиева се явява ново предизвикателство: трябва да организира посещение на Първанов в Берлин. И нещо повече: срещата му с канцлера Герхард Шрьодер. „Това беше времето, когато Шрьодер по своята популярност и политическа и държавническа значимост може да се сравни само с днешното влияние на президента Тръмп. Беше почти мисия невъзможна!“, споделя политикът дипломат.
С огромни усилия и с помощта на представители на Германската социалдемократическа партия , и най-вече на д-р Гернот Ерлер, депутат в Бундестага и председател на Българо-германския форум, тя успява да осигури кратка среща на Първанов с Шрьодер. „В последния момент, като пристигнахме вечерта на 20 март 2000 г.в Берлин ни казаха,че няма да има среща с канцлера, защото той заминава за Лисабон и няма време за нас. Не можах да мигна цяла нощ след тази новина. Това щеше да бъде абсолютен провал на посещението на Първанов, на БСП, на България и лична катастрофа за мен. Казах си: „Шрьодер жив ли е , жив е. Първанов жив ли е, жив е. Значи не може да няма среща!”. И да: двамата се виждат за кратко на 22 март в старото канцлерство в Берлин.
Събитията, обратите и изненадитев тогавашната политика са динамични. През 2001 г. царят идва и само за три месеца кампания печели убедително парламентарните избори през юни. Първанов предлага и със съгласието на новия премиер Симеон Сакскобурготски, трима от БСП влизат в правителството на НДСВ: Димитър Калчев (Светла му памет!), Костадин Паскалев като вицепремиер и Плугчиева като зам. - министър на горите.
Следва проект за кардинална структурна реформа на държавния горски сектор. Плугчиева поема и ресор “Евроинтеграция“ и заедно с екипа на МЗГ, ръководен от тогавашния министър Мехмед Дикме, в периода 2001-2004 г. провеждат преговорите за членство в ЕС по глава „Земеделие и развитие на селските райони“. Успяват с цената на редица усилия.
„По това време дойде и новината, че ще бъда наградена с Кръст за заслуги първа степен на федералното правителство на Германия за заслуги за развитие на двустранните ни отношения. Това решение повлия и при изпращането ми като посланик в Берлин от ноември 2004 г. Започна нова битка за ратификация на Договора ни за присъединяване към ЕС. Германия беше последната от страните – членки, която ратифицира Договора заради предсрочните избори там и смяната на правителствата от социалдемократично, водено от канцлера Шрьодер, с консервативното на ХДС/ХСС , водено от канцлера Ангела Меркел“, разказва историята за бъдните поколения Меглена Плугчиева.
Новото правителство и мнозинството в Бундестага поставят високи критерии, имат резерви и съмнения в нашата готовност за членство. „Беше денонощна битка за убеждаване на депутатите, за печелене на приятели и поддръжници на България. На 26.10.2006 г., когато беше гласуването в Бундестага и аз с трепет следях и очаквах резултата, в момента на огласяването му, скочих и започнах да викам от радост. В този момент дойде квесторът. Искаше да ме изведе навън за грубо нарушаване на реда на трибуната за гости. Само успях да му кажа, че той не разбира какво историческо решение е взето в момента и ако иска, може спокойно да ме арестува!“, увлича с разказа си Плугчиева.
Битките й не свършват дотук. В началото на април 2008 г. получава обаждане от София, че незабавно трябва да се прибере и да поеме новосъздадения пост на вицепремиер по управление на еврофондовете. Причината: ЕК ни замразява над 500 млн. евро заради съмнения в корупция по използване на предприсъединителните еврофондове.
„Напускайки Берлин, за моя чест и гордост, но и за България, получих второ още по-високо отличие „Големият кръст за заслуги със звезда”. Не можех да повярвам! Два Кръста за заслуги. Казаха ми, че е изключение. Дано съм го заслужила истински!“, споделя навръх годишнината си Плугчиева.
За усилията й за постигане на членството ни в ЕС е наградена и със „Златна клонка” от МВнР и от МВР. „Тези усилия бяха на екипите, с които съм работила. Имах късмет - брилянтни професионалисти, истински отдадени на каузата за България! Имаше ентусиазъм, имаше национална стратегическа цел, за която се борехме!“, бърза да отбележи дипломатът.
Времето на 2008 г. до лятото на 2009 г. минава на един дъх - в работа, ежемесечни пресконференции за доклад на постигнатото. През лятото на 2009 г. получаваме, макар и не публично признанието на ЕК, че сме се справили и средствата ще бъдат освободени за ползване. ЕК обаче се оправдава, че трябва да изчака да минат изборите, за да не влияе на резултата им. И казва, че ще обяви решението си след това.
Тройната коалиция с премиер С. Станишев губи изборите и ГЕРБ идва с гръм и трясък на власт. БСП е в опозиция, а Плугчиева отказва да се кандидатира за Европарламента. Какъв е мотивът й? Не желае за ползва като трамплин за политическата си кариера вицепремиерския пост .
Влиза в НС и след три години пак се налага да напусне парламента, тъй като междувременно е приела да отиде посланик в Швейцария.
„Беше нова страница, нови предизвикателства, защото с Швейцария не се работи лесно. Радвам се, че успяхме да активизираме и политическите, и икономическите, и културни отношения между двете ни страни. Получихме 3 млн. шв. фр., за да въведем дуалната система за професионално обучение у нас, да отбележим успешно 100 годишнината на двустранните дипломатически отношения, да издадем книга и пощенска марка посветени на швейцареца с българско сърце Луи Айер и да получим негови лични вещи като сабя и българските му ордени за храброст, които вече се съхраняват в българските музеи“, спомня си посланик Плугчиева.
Тя завършва дипломатическа си кариера в началото на 2023 г. в малката, но много красива балканска страна Черна Гора с орден за заслуги, връчен й от президента Мило Джуканович.
От лятото на 2023 г.по покана на д-р Сийка Кацарова, председател на Българския Съюз по здравен туризъм и балнеология и спа, сега и Президент на Европейската асоциация по балнеология и спа, Плугчиева е посланик на Съюза. Това я прави щастлива.
„Цялата ми кариера показа, че мога да правя само едно нещо - да работя за България!
И най-важното! Аз съм щастлива съпруга, майка на син и дъщеря и баба на 4 внука! Това ми е най-голямото богатство и смисъл на живота! Дар от Бога е. И аз му благодаря за всичко това!“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
