Качествена храна на достъпна цена. Това е основният приоритет на Министерството на земеделието, в който тази седмица се включи и още едно ведомство – на икономиката. Екипът на Александър Пулев публикува за обществено обсъждане Методика за определяне на справедлива стойност на основни хранителни продукти. За нея е използван модела на Френската държавна обсерватория за формиране цените на храните, където са записани различни базови надценки за различни продукти. Темата справедлива цена на храните за секунди стана водеща в страната.
Методиката има за цел да създаде единен, прозрачен и възпроизводим механизъм за определяне на индикативна справедлива стойност, която да служи като ориентир за потребителите. Тя ще даде максимална прозрачност и предвидимост, като не представлява механизъм за административно определяне на цени и не нарушава принципите на свободната пазарна икономика и конкуренция, заяви Министерство на икономиката.
Цени на определени основни потребителски стоки, които се отклоняват с повече от 10 на сто от т.нар. „справедлива стойност“, ще подлежат на наблюдение съгласно проекта на методика на икономическото ведомство. Самото превишаване на този праг няма да представлява нарушение, а основание за анализ и проверка. Разработването на такава методика залегна след приемането на промени в Закона за защита на потребителите през юни.
Какво означава „справедлива стойност“?
Проектът разбира пазарно обоснован референтен праг, спрямо който ще се оценяват наблюдаваните цени. Той ще се изчислява чрез съчетаване на два компонента – локална себестойност и европейски ценови паритет. Този подход съчетава особеностите на българския пазар с информация за ценовите равнища в други държави-членки на Европейския съюз, като осигурява баланс между националните икономически условия и европейската пазарна среда.
Мярката при оборот над 25 млн. евро
Методиката ще се прилага за търговци на дребно с оборот над 25 млн. евро за предходната финансова година. В обхвата ѝ могат да попаднат хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарства, като конкретните продукти ще се определят със заповед на министъра на икономиката.
За всяка продуктова категория търговецът ще определя конкретен артикул от най-ниския ценови сегмент, който ще служи като база за сравнение със „справедливата стойност“. Предвижда се публично да се показват тази стойност, цената на избрания продукт и медианната цена на останалите продукти в същата категория. Използването на медианна, а не на средноаритметична стойност, предотвратява изкривяване на резултатите вследствие на единични продукти с необичайно високи цени и осигурява по-реалистична оценка на пазарното състояние, пише в проектодокументите.
Как ще се правят изчисленията?
При изчисляването на местния компонент ще се използват официалните данни за цените на едро в България, като върху тях се прилага динамичен коригиращ фактор, отчитащ разликата между борсовите и реалните доставни цени на големите търговци. В сметката ще влизат още оперативни разходи, допустими фири и брак и целеви оперативен марж. По този начин методиката отчита реалните икономически разходи по предлагането на стоките, като едновременно гарантира възможност за нормална стопанска възвръщаемост на търговците.
Сравнение с Европа
Европейският компонент ще се основава на сравнение с референтна група държави-членки на ЕС, подбрани според нивото на доходите, географската близост и сходния икономически профил. При изчисленията ще се отчитат различията в ДДС и индексът на ценовите равнища.
В проектодокументите изрично се посочва, че методиката не въвежда административно определяне или регулиране на цените и не задължава търговците да продават на определена стойност. Тя ще служи като ориентир за сравнение, наблюдение и проверки.
Основната цел е да подпомогне провеждането на ефективна държавна политика за защита на потребителите чрез осигуряване на прозрачност и предвидимост при формирането на цените на основни хранителни продукти, създаване на ефективен механизъм за наблюдение и анализ на ценовите процеси и повишаване на информираността на потребителите посредством предоставяне на достъпна, актуална и сравнима ценова информация. Особено значение такива механизми придобиват в периода след въвеждането на еврото като официална парична единица в България, се посочва още в проектодокументите.
Показва пътя на надценката
„Справедливата цена“ трябва да покаже колко реално струва една храна и къде по веригата от производителя до магазина се натрупва прекомерната надценка, обясни депутатът от ПГ на „Прогресивна България“ Тодор Джиков, като добави, че много скоро се очаква по-пълна картина за цените на едро, производствените разходи и движението на продуктите до крайния потребител.
По думите му икономически обоснованото поскъпване от производствената цена до щанда при различните категории не би трябвало да надхвърля приблизително 50%. Джиков подчерта, че в момента при някои стоки се наблюдават надценки от 100-120%, които определи като „чист обир на потребителите“.
Новият показател - като ориентир
Новият показател няма да бъде задължителна или административно определена цена, на която магазините трябва да продават. Идеята е той да служи като ориентир, спрямо който да се вижда дали крайната цена се отклонява сериозно от икономически обоснованата стойност на продукта.
При изчислението трябва да бъдат отчетени цената на едро, разходите на търговеца, допустимите загуби и брак, както и нормален оперативен марж. Така държавата ще разполага с база, спрямо която да разпознава необичайно високи отклонения.
„Справедливата цена ще е показателна цена, която реално ще отчита една нормална икономическа надценка, съответстваща на стойността на конкретния продукт“, обясни Джиков.
Къде свършва нормалната печалба
Според Джиков допустимите надценки се различават според типа храна и разходите по нейното съхранение, обработване и продажба.
„Икономически обоснованите надценки при тези продукти стигат в рамките до максимум 30-35%, като сложим и процентите за общите производствени разходи и разходите по дистрибуцията“, каза той.
По думите му, когато се съберат всички нормални разходи по веригата, крайната цена на щанда не би трябвало да бъде с повече от около 50% над производствената при различните продуктови категории. Именно тук според депутата се появява големият проблем.
„Всички знаем в момента, че наблюдаваме надценки от порядъка на 100-120%, което не е икономически оправдано. Това е чист обир на потребителите“, заяви Джиков.
Ще се вижда кой колко добавя по веригата
Следващият ключов инструмент трябва да бъде системата за проследимост на храните. Очаква се дигиталната платформа да заработи до края на септември.
Чрез нея трябва да може да се проследява на каква цена продуктът влиза на пазара, колко струва производството му, през колко посредници преминава и къде се появяват най-големите ценови скокове.
„Много скоро очакваме ясна картина точно на каква цена влизат на едро продуктите, каква е производствената цена на храните, през какви ръце минават, къде се трупа голямата надценка“, каза Джиков.
Това трябва да даде на контролните органи значително повече информация при проверките за необосновано поскъпване и нарушения на конкуренцията.
Мляко и хляб сред най-чувствителните стоки
Според депутата особено големи разлики между цената при производителя и тази в магазина се наблюдават при млякото, млечните продукти, хляба и тестените изделия.
Джиков предупреди, че въвеждането на новите механизми само по себе си няма да премахне опитите за нови увеличения. „Не бих си позволил да излъжа потребителите, че няма да има некоректни търговци“, каза той.
Именно затова според него промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията дават по-сериозни правомощия на институциите. Голямата промяна обаче трябва да дойде от съчетаването на контрола със „справедливата цена“ и пълната проследимост на храната - така ще става много по-видимо къде по пътя към магазина една нормална цена се превръща в прекалено висока.
Колко трябва да струва сиренето?
„На границата на оцеляването сиренето ще излезе около 6 евро. На 8 евро това са около 33 процента надценка. Мисля, че е достатъчно за веригата, обаче не знам техните разходи какви са“, коментира млекопреработвателят Никодим Войнов. По думите му опитът да се определя цената на крайния продукт е несериозен.
От Националната асоциация на млекопреработвателите определят методиката като стъпка в правилната посока, но смятат, че формулите трябва да бъдат прецизирани. „Лично мен от толкова формули направо ме заболя главата“, коментира шефът на асоциацията Владислав Михайлов. По думите му в него се посочват различни стойности - 15 евро и 7,71 евро за килограм. Според сметките на бранша нормалната цена на сиренето е около 9 евро за килограм.
Търговците скептични
Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев самото понятие „справедлива цена“ не означава непременно ниска цена. „Справедлива цена е цената, на която един търговец е склонен да продаде своите стоки или услуга, а един клиент е склонен да я закупи“, коментира той. По думите му новата методика може да се разглежда като по-мек вариант на административна намеса в сравнение с мерките, предприемани в други европейски държави.
„Това е един от най-леките и най-меките проекти, които имат за цел административно понижаване на цените на стоките и услугите“, посочи Кръстев. Той обаче предупреди, че методиката няма да остане само информационен инструмент. При определено отклонение от изчислената справедлива стойност могат да последват проверки от регулаторните органи. Ако в хода на тези проверки бъдат установени нелоялни търговски практики, може да се стигне и до санкции.
