Докато се чудим какво е превърнало в насилници, тийнейджърите от Пловдив, да спасим следващите
Всичко е от любовта, чрез любовта и за любовта. Всички ние живеем или умираме заради нея, ако я нямаме.
Дори истерията за лайкове и популярност е крясък от дъното на човешката душа да бъде забелязана и обичана, защото някъде има нещо незапълнено, нерешено, неизлекувано (гледайте политическата британска сатира "Черното огледало", където героинята падна под индекс на рейтинга 4 и отиде в арест).
Диагнозата ни я поднесе и Андрей Звягинцев с "Нелюбов". Седмици наред филмът те стиска за гърлото и рови из душата ти. И тогава разбираш защо Бог е любов и защо липсата й е най-голямата трагедия. Детето, респективно децата, изчезнаха. Наранихме ги толкова дълбоко с егоизма и суетността си, че за тях просто не остана място. Нямаше смисъл да бъдат.
Безлюбовието ражда големите чудовища, защото е най-голямата болест за човечеството. Отслабено, то става лесна плячка в най-голямата битка – за душите ни.
И кой е виновен?
При трагедии като тази със садистичното убийство в Пловдив всеки иска да посочи с пръст – този е! И да успокои съвестта си, че с него няма да се случи. Защото "онези" тийнейджъри слушали метъл, а "моите деца – не", бащата бил еди-какъв си фил или фоб, "а аз не" и т.н. Но аз се интересувам от случващото се само до прага на моята къщичка, а какво става извън нея – всеки да се спасява сам. И това е най-голямата грешка.
Децата не са само мои или твои, това са нашите деца. И ако с едно се е случило, може да се случи и с друго, дори с твоето. "Плюй си в пазвата да не те стигне!", казваха в такива случаи старите хора.
Има родители, които нехаят за децата си и живеят в телефоните. Има други, които дори и да искат, нямат възможност да им обърнат внимание, защото работят от зори до мрак да свържат двата края. Има и такива, които правят всичко възможно за дъщерите и синовете си, и пак е възможно този ужас да им се стовари.
Защото това е част от битката в невидимото за душите ни.
Няма как по-силно да удариш човека от превръщането на детето му в убиец. Неслучайно хорър филмите за обладани деца убийци са най-страшните, защото това е най-несъвместимото – от невинността до чистото зло.
Трудните тийнейджъри
Но знаете ли какви драми преживяват тийнейджърите – най-ужасния период от живота, когато вече не си дете, но и не си възрастен? Когато, в опитите си да скриеш детската уязвимост с агресия и да се докажеш в групата може да допуснеш грешка, която да те бележи доживот?
Ако си направите труда да изслушате житейските истории в някое училище, за да създадете един документален спектакъл например, ще чуете ужасяващи неща. В 5 от 12 случая децата растат без майки. Веднъж изоставили ги за отглеждане на бащи, баби и дядовци, някои се връщат от нищото и прецакват децата си още повече с престъпно поведение и тогава идва социалният дом.
Има деца, които протестират гладувайки, но никой не забелязва промяната у тях. Има и такива, които след раздяла с гаджетата си режат краката с пирони. Други с едно обаждане могат да извикат дилър в училище и той да влезе необезпокоявано в класната стая.
Преди да съдим нека разберем, че ние не знаем добре езика на това ново поколение. Те бродят из виртуални реалности, от които и хабер си нямаме. Те искат допамин и когато дозата не стига, набавят си я - на живо, може би и несъзнателно, за да изпитат емоция. Още по-голяма и по-голяма.
Случаят със зверското убийство в Пловдив е толкова страшен, защото е немислим, нелогичен и необясним. Да, децата са извършили небивало зверство. Но те зверове ли са? Или са обладани, заблудени, омагьосани от злото?
Техните животи са на една голяма пауза, те почти са приключили. Тези тийнейджъри са големите жертви, защото са метафората на нашето време и на нас, големите, които допуснахме това да се случи.
Присъдата посича всички ни
Те са мислели, че спасяват света от престъпник. Не е ли нарушение на закона и изобщо нормално ли е да се срещаш в дебрите на Джендем тепе с 15-годишно момиче? Питайте родителите на непълнолетните биха ли пратили децата си на срещи с 37-годишни мъже.
Този бич педофилията
Не е тайна, че педофилията се шири необезпокоявана и никой не може да се справи с нея. Педофилите са неуловими и методично развращават нашите деца. В мрежите, където те живеят, това е изключително лесно. Само ако някое се оплаче, което се случва изключително рядко от срам, от страх и т.н., може да бъде засечен някой подобен. И ако бъде засечен, ще бъде ли осъден? Това също не е сигурно.
Тийнейджърите виждат и че законът не важи еднакво за всички.
И да, обяснимо е когато виждаш безпомощността на държавата и несправедливостта, сам да поискаш да въздаваш справедливост. Както в Дивия Запад – ако законът не действа, ти ставаш Законът.
Но дотук.
Нищо не оправдава последвалия садизъм. Какво го е отключило – това е въпросът, на който трябва да намерим отговор.
Мехурчетата, които се пръскат на върха на клокочеща манджа, са много, но едно със сигурност е важно - не може всеки да съди от собствената си камбанария.
Човекът сам избира между Доброто и Злото
Убийства е имало откакто съществува човекът. Създаден е със свободна воля и право на избор, за да не бъде просто механизъм.
И тази свободна воля му дава възможност да избира на коя страна да застане – на Доброто или на Злото.
Някъде дълбоко в душата на всеки от нас се крие ужасно чудовище, което трябва да е заключено и в никакъв случай да не бъде пускано на свобода. Това се вижда в цялата история на човечеството. Никое животно не може да бъде толкова изобретателно в мъченията, колкото човекът. И то не заради глад или самозащита, а в името на "благородни" каузи – налагане на "правилната" вяра и "правилното" мислене, запазване на "правилния" владетел и "правилната" идеология и т. н.
За озаптяването на вътрешния звяр има няколко спирачки – съвестта, моралът, законът.
Какво може да се направи оттук нататък, за да бъдат тези спирачки наистина ефективни? Може ли да спасим други деца - вижте как ненормално звучи - да бъдат спасени не от друго, а от самите тях?
И тук няма място за политика. Това е изконна човешка материя, която се трансформира според времето.
Гласът на Бога
Съвестта е гласът на Бога, който всеки чува, но не всеки иска да послуша. Тя винаги ни казва какво е добро и какво е лошо. Но кой обяснява на децата това? Родителите им в повечето случаи не знаят. Бащите и майките на поколението Алфа са родени през 80-те и началото на 90-те години. Каква е била средата, в която са израснали? Ако сам не потърсиш Бог, никой в училище няма да ти каже за него. А сега, когато се правят опити да се въведе предмет "Добродетели и религия", защо отново се мрънка и хейти безспир? Какво лошо има в това децата да научат какви са основните морални категории? Дори само едно, две или пет деца да се вслушат – пак ще си заслужава усилията.
Нека ги научим да зачитат ближния. Любовта, а не омразата да бъде водеща. Дайте им пример, родители, учители, съседи, близки, познати - това е близкият кръг за всяко дете.
Пак ще говорим за културата и спорта.
Да вдъхновим децата
Налейте пари в читалищата, властимащи. И за да не звучи анархично, наречете ги тийн центрове. Създайте ги. Ама сериозни центрове, на държавата или общините, не частни, които никнат като гъби за пари. Нека това да бъде една от най-важните държавни политики. Децата имат нужда да бъдат вдъхновявани, насочвани. Да могат да създадат собствена банда, собствена театрална трупа. Да има курсове по фотография – все някой ще я открие. Курсове по саксофон и барабани – яко е. Заведете ги до Ню Бояна, да видят как се прави филм, да чуят от каскадьорите боли ли като падаш, какво е вълшебството на киното. Да се образоват в курс с истински дигитални артисти за видео игрите, да създават свои, да има срещи с истинските съвременни будители, които да ги провокират за добро.
Да изразходват енергията си в спортни игри, а тичат, плуват скачат – за това трябва да има спортни бази, и то не само в големите градове. Да ги издърпаме от Матрицата и като Нео да водят добрите битки. Да знаят, че законът е за всички, че за всяко престъпление има справедливо наказание и това е неизбежно.
И да бъдем с тях колкото може повече заедно. Това ще даде любов, а където има любов има спасение и живот.
