Кристиян Богоев е генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) от април 2026 г. Преди това в периода от юни 2024 г. до януари 2026 г. заема поста директор на Дирекция „Опериране и експлоатация на пристанищни терминали“ в ДППИ. По образование е юрист.
- Господин Богоев, поемайки поста генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ какви основни приоритети си поставихте за изпълнение в близко бъдеще?
- Основните ни приоритети са свързани с развитието на пристанищната инфраструктура, поддържането на необходимите навигационни параметри, ускоряването на цифровизацията и повишаването на устойчивостта на транспортната система.
По-значимите ни проекти са именно модернизацията на пристанищен терминал „Росенец“, завършването на Морска естакада Шабла, реконструкцията на стария вълнолом в Бургас, развитието на пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“, както и редица други инициативи, които ще повишат капацитета и ефективността на българските пристанища.
Част от тези инвестиции се реализират с европейски средства. Паралелно с това развиваме интелигентни навигационни системи, като работим за по-висока безопасност на корабоплаването чрез насърчаването на устойчиви решения, свързани с декарбонизацията и повишаването на сигурността на критичната инфраструктура. Водещата ни цел е да превърнем българските пристанища в по-модерни, по-конкурентоспособни и по-добре интегрирани в европейската и световната транспортна мрежа.
- Кой от тези проекти приключва най-скоро и какви са очакваните ползи от него?
- Въведохме в експлоатация модернизирания пристанищен терминал „Росенец“, който е стратегически обект за страната. Изключително важен, тъй като естеството му на предназначение е да обслужва опасни наливни товари като нефт и нефтопродукти. ДППИ е пристанищен оператор на терминала от 2023 г., и в кратък период от време реализирахме редица дейности, с които повишихме сигурността и ефективността му. С разширението на Пирс № 1 направихме важна крачка към това терминалът да приема танкери с дължина до 175 метра. Освен това модернизирахме хидротехническите съоръжения и внедрихме съвременни технологични и защитни системи, които отговарят на най-високите европейски изисквания за безопасност и опазване на околната среда.
Това е една от най-значимите инвестиции в специализирана нефтена пристанищна инфраструктура през последните години и ще допринесе за по-конкурентоспособна работа на терминала.
- На какъв етап е реализацията на Морската естакада в Шабла?
- Морската естакада в Шабла също е в напреднал етап на изпълнение и очакваме да бъде завършена през следващите няколко месеца. Това е изключително сложен инженерен проект, тъй като голяма част от строително-монтажните работи се извършват в морето и под вода по иновативна технология.
Подводните дейности вече са приключили. Предстои да бъдат изпълнени довършителните работи по надводната част на съоръжението и бреговата инфраструктура. Срокът за изпълнение зависи и от метеорологичните условия, които при такъв тип строителство са определящи.
В по-дългосрочен план проектът създава предпоставки за оформянето на привлекателна зона с културно-историческа и туристическа насоченост, която ще обогати градската среда и ще представлява интерес както за местната общност, така и за посетителите на Шабла.
Проектът е от особено значение не само за развитието на морската инфраструктура, но и защото има съществена роля за определянето на морските пространства и държавната граница между България и Румъния.
- През 2025 година беше възстановена фериботната линия
Варна – Батуми, а към този момент е въведен в експлоатация и втори кораб на пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“. Какво е Вашето виждане за бъдещото развитие на терминала?
- Това е една от важните връзки между Европа, Кавказ и Централна Азия, която има ключово значение за Средния коридор. Затова развитието на пристанищния терминал „Фериботен комплекс – Варна“ е от съществено значение. Възстановяването на фериботната линия Варна – Батуми и въвеждането в експлоатация на втори кораб вече дават своите резултати. В момента двата кораба „NAPOLI“ и „VILNIUS“ обслужват линията с пълен капацитет, а товарооборотът нараства чувствително. Ако тази положителна тенденция се запази, разглеждаме вариант и за трети плавателен съд. Затова синхронно инвестираме и в развитието на самия терминал. Модернизацията върви поетапно, за да създадем условия за обслужване на трети плавателен съд, а в перспектива и на пътнически кораб. Изградихме нов паркинг, обновихме пътната и охранителната инфраструктура, а железопътната продължаваме да надграждаме. Ремонтирахме и две халета за обработка на жп вагони.
Модерният логистичен център, към който се стремим, ще допринесе значително за транспортната свързаност и за по-доброто ни позициониране на международния пазар.
- Как върви рехабилитацията на стария вълнолом в Бургас, която стартира през 2025 г.?
- Рехабилитацията на стария вълнолом в Бургас по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. се изпълнява по график. В момента строителните дейности са временно преустановени заради наложените ограничения от РЗИ за летния сезон, след което работата ще бъде възобновена. След завършването на проекта вълноломът ще бъде напълно укрепен и модернизиран, което ще повиши безопасността на корабоплаването и ще подобри условията за работа на пристанището. Това е ключова инвестиция както за самото пристанище, така и за икономиката на региона.
Проектът обаче има и друго, много важно измерение за хората. Ще изградим изцяло нова пешеходна алея, която ще върне вълнолома на бургазлии и гостите на града, правейки го още по-привлекателно място за разходки край морето. В крайна сметка пристанищата не са само за кораби и товари. Те са част от градската среда и трябва да бъдат отворени към хората.
- На какъв етап е дигиталната трансформация и какво ново да очакваме по отношение на управлението на корабния трафик и информационното обслужване по море и по река?
- Адаптацията към внедряването на нови технологии ни позволява да улесним работния си процес и да насочим капацитета си в друга посока. Наскоро Министерският съвет прие Правилата за използване на нашата Национална система за електронен обмен на информация (Port Community System – PCS).
Системата е изцяло разработена от ДППИ. Процесите са дигитализирани, което позволява по-бърза обработка на корабите и товарите. Тя стартира пилотно в морските пристанища, а след успешното ѝ утвърждаване вече работим по нейното внедряване и в речните пристанища.
Дигиталната трансформация при управлението на корабния трафик по море с обновяването на основния софтуер осигури на операторите по-точна и надеждна информация в реално време, а радиолокационното оборудване, което внедряваме в момента, ще осигури по-прецизно наблюдение на корабите.
В речния транспорт въведохме задължително електронно докладване, което улеснява връзката и обмена на данни с всички отговорни институции. Успоредно с това надграждаме българската речна информационна система БУЛРИС и я оборудваме с нови комуникационни и навигационни технологии. Стремим се към по-бърз обмен на информация, по-ефективно обслужване и по-високи нива на сигурност при корабоплаването.
- Какво бихте допълнили в заключение?
- Устойчивото развитие и сигурността вървят ръка за ръка с дигитализацията. Не на последно място, поставяме все по-голям акцент върху екологичните практики и намаляването на въглеродния отпечатък. Подготвяме пристанищата за обслужване на кораби, използващи алтернативни горива, и работим по проекти за електрификация и енергийна ефективност. Това е посоката, в която се развива европейският транспорт и България трябва да бъде част от този процес. Наред с това, новите технологични решения носят и своите предизвикателства, затова целенасочено инвестираме в повишаване на киберсигурността, тъй като системите ни за управление на трафика са част от критичната инфраструктура на страната.
