На всеки двама души, заети в частния сектор, вече се падат трима в държавния плюс пенсионерите. Този тревожен дисбаланс в икономиката очертава анализ на старши икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов, който предупреждава, че тенденцията поставя под натиск реалната икономика и публичните финанси.
Данните показват, че средната брутна заплата в държавния сектор в края на миналата година е била с около 9% по-висока от тази в частния. При държавните служители разликата достига 21%, а ако се вземе предвид фактът, че те не плащат част от осигуровките, реалното разминаване в доходите става още по-голямо.
Според Ангелов, който посочи данни от анализа си пред Нова телевизия, картината е още по-тревожна, когато се погледнат демографските процеси и динамиката на пазара на труда. Населението на България намалява бързо – само от 2019 г. досега страната е загубила около половин милион души.
„В частния сектор работят 344 хиляди души по-малко, докато в държавния сектор броят на заетите остава приблизително същият. Това е абсурдно, защото публичният сектор обслужва населението. Когато населението намалява, логично е това да се случва и с публичния сектор. Но това не се случва“, посочи икономистът.
По думите му вече 26,3% от всички работещи в страната са заети в публичния сектор, като този дял постепенно се увеличава. За сравнение, преди около 7–8 години делът на заетите в държавната администрация и публичните структури е бил под 20%.
Паралелно с това заплащането в държавния сектор продължава да расте, което създава допълнително напрежение върху бюджета. Ангелов припомни, че именно нарастващите разходи за публичния сектор са една от причините за политическите конфликти около бюджета.
„Видяхме протестите, падането на бюджета и на правителството, защото за да се издържа този голям публичен сектор, бюджетът вече не достига и се обсъжда увеличаване на данъците и осигуровките“, каза той.
Според икономиста обаче частният сектор трудно може да поеме още по-голяма данъчна тежест, особено при положение че броят на работещите в него намалява.
„Ако притискаме частния сектор с по-високи данъци и едновременно насърчаваме заетостта в публичния сектор, преместваме хора от реалната икономика към държавната. А тогава няма кой да произвежда“, предупреди Ангелов.
Той обърна внимание и на още един фактор, който увеличава разликата в доходите – начинът, по който се плащат осигуровките.
„Държавните служители, както и служителите в Министерството на вътрешните работи и в съдебната система, не плащат част от осигуровките, докато работещите в частния сектор го правят. При тях има разпределение между работодател и работник, като служителят плаща своята част – нещо, което не важи за държавните служители“, обясни икономистът.
Според него именно тази комбинация от растящ публичен сектор, намаляващо население и по-високи разходи за държавната администрация създава риск от сериозен дисбаланс в икономиката и поставя въпроса доколко сегашният модел е устойчив в дългосрочен план.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
