България вече гледа на транспортната си инфраструктура като на част от обща регионална система, а не като на поредица от национални проекти. Това е основното послание в изказването на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов на Софийския икономически форум 2026. По думите му именно координацията със съседните държави и с Европейската комисия е ключът към ускорено развитие, икономически растеж и по-добра свързаност в Югоизточна Европа.
Караджов подчерта, че транспортът вече не може да се развива фрагментарно, а изисква съгласувани решения, общи процедури и политическа воля на регионално и европейско ниво.
България и Гърция – добра основа, липсваща връзка
Отношенията между България и Гърция в областта на транспорта са на най-доброто си ниво досега, заяви Караджов, като подчерта, че и двете страни ясно осъзнават необходимостта да развиват оперативно съвместима система. Именно това разбиране, по думите му, позволява да се мисли за дългосрочни решения, а не за отделни отсечки и временни компромиси.
В същото време министърът в оставка открои сериозен дефицит – липсата на железопътна връзка между София и Солун, а оттам и с Атина. Той припомни, че коридорите от Юг към Север са били десетилетия наред пренебрегвани и дори умишлено недоразвивани, въпреки стратегическото им значение за икономиката, туризма и културния обмен.
„Като държава трябва да инвестираме в инфраструктура, защото само там, където я има, се появява стопански подем и расте благосъстоянието“, посочи Караджов.
Дунавската ос – голямото изоставане
Сериозен акцент в изказването беше поставен и върху свързаността по река Дунав. Караджов определи ситуацията по българския участък като неприемлива, сравнявайки я с останалите дунавски държави.
По думите му в други части на реката мостовете са разположени средно на всеки 17 километра, което създава гъста мрежа между икономически и културно свързани региони. В същото време по 420-километровия български участък има едва два моста, което сериозно ограничава търговията и мобилността.
Този дисбаланс е сред основните причини България да настоява за изграждането на трета точка на свързаност с Румъния.
От двустранен проект към европейска политика
Караджов припомни, че през миналата година е взето ключово решение за промяна на подхода при изграждането на новия дунавски мост. Вместо проект между две държави, инициативата е била представена като част от европейска политика за свързаност.
Той изрази благодарност за пълната подкрепа, получена от Гърция, както и за разбирането на европейския комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, което е довело до подписването на споразумение между България, Гърция и Румъния в края на 2025 година. С този документ официално са признати трудностите пред регионалната свързаност, включително ролята на Стара планина като естествена преграда.
Ускорени процедури и гарантирано финансиране
Една от ключовите договорености между трите държави е синхронизирането на процедурите и разрешителните режими. Караджов обясни, че всички административни процеси ще се извършват паралелно, а регулациите ще бъдат адаптирани така, че да позволят по-бързо изпълнение на проекти с национално и регионално значение.
Той допълни, че въпросът с финансирането вече е решен – проектите за регионална свързаност ще бъдат включени в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС и ще се разглеждат и като проекти с двойна употреба, което им осигурява допълнителен ресурс.
Политически ангажимент с цена
Сред важните ефекти от подписаното споразумение Караджов открои и премахването на политическите бариери пред реализацията на проектите. Макар документът да не е правно обвързващ, той съдържа ясен механизъм за ангажираност.
„Ако една държава се оттегли, тя няма да получи европейското финансиране за собствените си проекти“, подчерта министърът в оставка, като добави, че именно тази рамка превръща договореностите в реален инструмент, а не в декларация с добри намерения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
