Работодателите бесни, предупреждават за увеличение на сивата икономика
Сметките за бюджета напомнят за онзи стар виц, в който средната заплата се сравнява със свинско със зеле: за едни свинското, за други – зелето. В случая с разчетите на държавата за 2026 г. – тлъста пържола за хората на държавна софра и тежки пости за бизнеса и наетите в частния сектор.
Проекторазчетите за 2026 г. са съобразени с разписаното в закони вдигане на заплатите в определени области от публичния сектор, които и догодина ще продължат да се повишават ударно. В същото време на бизнеса се вменява да вдига минималната работна заплата без това да е обвързано с производителността, както и да плаща по- високи осигуровки. Работодателите твърдят, че дори да са планирали да вдигнат възнагражденията на наетите служители през 2026 г., това няма как да се случи, защото ще трябва да дадат парите на държавата.
В четвъртък правителството на Росен Желязков реши, макар и с омерзение, да внесе проекта на финансовото министерство в Народното събрание. На премиера се наложи да използва похватите на софизма, за да обясни действията на кабинета. "На въпроса дали бюджетът е добър – отговорът е "не". На въпроса дали е лош – всяка социална, политическа или икономическа група би казала "да". Същественият въпрос е дали е възможен друг бюджет? Аз съм сигурен, че няма човек, който да каже, че при тази геополитическа ситуация друг бюджет би бил възможен", отбеляза Желязков. По думите му очакванията към Бюджет 2026 били парадоксални.
"Ако има нещо интересно, което се наблюдава тази година, е тази очаквана несъотносимост на възможности, които могат да се формулират с една дума: очаквания за повече - повече държава, същевременно по-либерална икономика; повече социални разходи, но без промяна в приходите; повече заплати и по-ниско преразпределение; повече инвестиции без промяна на данъчно-осигурителния модел”.
Според Желязков, ако се правят реформи, каквито иска бизнесът – " дали обществото е готово да плати цената на тази болезненост на реформите, защото винаги разходите за едно нещо са за сметка на друго нещо. Затова, сигурен съм, че очакванията за бюджета са по-големи, но надеждите са този бюджет да стабилизира публичните финанси през 2026 г., за да можем да проведем дълго отлаганият разговор", заяви премиерът. "Този бюджет е коалиционен бюджет. Той не е нито ляв, нито десен, нито либерален, нито консервативен. Този бюджет не е бюджет, който създава политики. Това е бюджет, който следва политики, които са създадени в българското законодателство", добави той.
Бойкот и разногласия в Тристранката
За първи път от много години проектът не бе обсъден в Съвета за тристранно сътрудничество, след като работодателските организации отказаха да присъстват на заседанията. "По-добре без нас, отколкото същия пасквил, обсъден в НСТС със социалните партньори. Няма да ставаме съучастници. Идва Видовден – всеки ще отговаря за погрома четворната коалиция и КНСБ”, посочи Васил Велев, като уточни, че говори от собствено име, а не от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
"Още през септември предложихме да започнем консултации, нямаше отговор до миналата седмица, когато ни изпратиха проект, за който в рамките на 24 часа трябваше да предложим отговор”, каза председателят на УС на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов. "Краткият отговор на това кога ще седнем на масата на преговорите: тогава, когато ни третират като равноправни социални партньори. Тогава сме готови да седнем на масата с аргументи, цифри и факти да обсъждаме”, добави Симеонов, цитира Нова тв. Представителите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) напомнят, че многократно са заявявали, че с текущия проект на държавен бюджет за 2026 г. се отстъпва от ангажиментите на управляващото мнозинство за поддържане на данъчно-осигурителния модел на страната.
Предвиденото увеличаване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта води до над 10% ръст в разходите за фонд "Пенсии" и удвояване на данъка върху дивидентите ще доведе до допълнителни разходи за всеки работещ в реалния сектор, за да финансира неефективни разходи в бюджета, включително ново двуцифрено увеличение на заплатите в "Сигурност и отбрана" и "Висше образование".
Всичко това ще наложи бизнесът да поема тежестта на политическия популизъм, което ще затрудни инвестициите, ще забави икономическия растеж и ще увеличи сивата икономика. И в крайна сметка - бюджетните приходи ще се намалят. По тази причина АОБР няма да подкрепи проекта на Закон за бюджета за 2026 г., пише в становището на Асоциацията. Само заради политически решения, касаещи бюджета, от 2021 година насам една заплата от 4000 лева е спаднала на 3768, каза пред bTV изпълнителният директор на българската предприемаческа асоциация (БЕСКО) Добромир Иванов.
В същото време разходите на работодателите за тази сума се повишават от 5425 на 5750 лева. "Буквално парите от джоба ни излитат - само с решения, които касаят бюджета”, посочи Добромир Иванов. Според него срещу хората, чиито доходи са на светло, се води война, а в същото време всичко, което очакват държавата да им даде срещу плащаните данъци, е в ужасно състояние. Иванов подчерта също, че ако разходите за издържане на администрацията през 1999 година са били 38.5%, сега са почти 48%. Бизнесът предлага други бюджетни мерки за освобождаване на ресурс в размер на 3.1 млрд. евро.
Сред тях са съкращаване на трайно незаети бройки в администрацията и въвеждане на лимити за бонусите за държавните служители, бюджетът на съдебната система да остане такъв, какъвто е тази година, да се ореже капиталовата програма. А само от актуализация на данъчните оценки на имотите пресмятат, че ще се генерират над 1 милиард евро.
Синдикатите пък още във вторник обявиха, че ще откликнат на поканата за Тристранен съвет. След срещата им с партия ГЕРБ определиха бюджета като възможен. "30 страници становище имаме. Има 10 неща, които ще похвалим и ще подкрепим, имаме десетина неща, които няма да подкрепим и ще искаме да бъдат решени.
Но това трябва да се случи на масата на диалога в НСТС”, категоричен е главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той упрекнаха бизнеса, че отново поставя под риск приемането на бюджета за догодина. "За 17 години един път им вдигнаха някакъв данък и се разсърдиха на цялата държава. Няма лошо, това е тяхно решение. Но ние ще бъдем там, защото сме отговорни социални партньори. На нас не ни харесват много неща в този бюджет, но нали трябва някак да ги кажем, но не през медиите”, посочи Костов.
За какво държавата ще харчи повече догодина?
Правителството планира следващата година да изхарчи общо 55 млрд. евро, което е с 14.5%, или близо 7 млрд. евро, повече, отколкото очакваното изпълнение през 2025 г. Така преразпределението на ресурси от страната на държавата ще достигне рекордните близо 46% от БВП.
За социалната сфера са предвидени допълнителни 2.76 млрд. евро за социалноосигурителни плащания - включително над 1 млрд. евро повече за пенсии, които ще бъдат осъвременени по швейцарското правило от 1 юли. Още над 1 млрд. евро са заделени за помощи и обезщетения. Предвидено е разходите за персонал в обществения сектор да надхвърлят 13 млрд. евро, като се увеличават със 7.2% спрямо година по-рано. Така те ще достигат 10.9% от БВП, докато през последното десетилетие са били средно под 9%.
Големият ръст е от 2024 г., след като бяха приети автоматични механизми, обвързващи средните възнаграждения в МВР и отбраната със средната заплата. Тези формули ще продължат да действат и сега - всички заплати в бюджетната сфера ще бъдат вдигнати с 5%, а в "някои сектори”, както посочва проектобюджетът – "в съответствие с действащите механизми". Бюджетите на почти всички министерства ще нараснат.
С най-големи, и в същото време значително увеличаващи се средства, са силовите - Министерството на отбраната ще разполага с 2.7 млрд. евро или над 19% повече от тази година, а МВР - с 2.3 млрд. евро, или 9.5% нагоре. Значителен ръст има и при социалното министерство - 2.3 млрд. евро (над 25% ръст), както и при МРРБ, чиито разходи ще скочат с над 43% до 1.5 млрд. eвро.
Основни акценти
Макрорамка
· Дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за следващите три години. През 2026 г. са заложени приходи от 51.4 млрд. евро, и разходи от 55.09 млрд евро.
· Инфлация: 3,5% през 2026 г., понижаваща се до 2.9% през 2027 г. и до 2.5% през 2028 г.
· Ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) с 2.7 на сто за 2026 г. (120.2 млрд евро),
· Държавен дълг: 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., растящ до 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
· Нов дълг: до 10,44 млрд. евро, от които 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за отбранителната индустрия.
· Безработица - 3.6%
· Разходи: общо 55 млрд. евро, което е с 14.5%, или близо 7 млрд. евро, повече, отколкото очакваното изпълнение през 2025 г.
· Преразпределение на ресурси от държавата - 45,8% от БВП през 2026 г., 43,6% от БВП през 2027 г. и 43,5% от БВП през 2028 г.
Данъчна политика
· Увеличение на данъка от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (340 млн. евро в бюджета)
· Разширява се обхватът на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите (878.5 млн. евро в бюджета)
· Разширява се системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск.
· Въвежда се задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите (320 млн. евро)
· Увеличение на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Планирани приходи - 4.167 млрд. евро, при 3.933 млрд. евро за тази година
· Продължава политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.
· Предоставя се възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили.
· Въвежда се данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25% от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.
· Увеличение на облагането за хазартните игри (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта от 20 на сто на 25 на сто.)
· Приходи от ДДС - близо 15 млрд. евро
Осигуровки и социални плащания - предвидени допълнителни 2.76 млрд. евро
· От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта (601.2 млн. евро в бюджета). От 1 януари 2028 г. се предвижда ново увеличение - с 1 процентен пункт.
· Увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 620,20 евро;
· Увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 2352 евро (231.4 млн. евро в бюджета). За работещите в частния сектор това означава осигуряване върху с 23% по-високи суми.
· Осъвременяване на пенсиите от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“ със 7,6 % (491 млн. евро);
· Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.;
· Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
· Увеличение от 50 на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
· В проекта е записано още, че предстои пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в общия европейски енергиен пазар, което ще стане като уязвимите потребители бъдат защитени.
Заплати – над 13 млрд. евро разходи за персонал в обществения сектор
· Увеличение на размера на минималната работна заплата от 550,67 евро на 620,20 евро.
· Увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5%, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство;
· Увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната.
· Актуализиране на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища и научните организации
· Увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро
· Увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“
· Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро.
Капиталови разходи - нарастват с 1.5 млрд. евро до 7.76 млрд. евро.
· Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).
· Продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
· 260 млн. лв. са предвидени за създаване на производствено предприятие във военната промишленост и 407 млн. евро за създаване на смесено предприятие с участието на ВМЗ. Става дума за проектите с германската оръжейна компания "Райнметал" за производство на барут и боеприпаси.
Разтваря се ножицата между държавните и частните заплати
Разликата между нивата на заплащане в държавния сектор и в частните компании се увеличава, показват от данните на Националния статистически институт за средната работна заплата.
През третото тримесечие на 2024 г. в структурите, финансирани от бюджета, са получавали с 3% повече отколкото работещите в реалната икономика, а година по-късно - с 6%.
Най-високо е средното брутно възнаграждение в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", в който влизат компаниите от високите технологии - 5512 лв. Във втория най-добре платен сектор - финансите и застраховането, те са с една трета по-ниски.
Хотелиерството и ресторантьорството - секторът с най-голям недостиг на работна ръка, продължава да е с най-ниските средни възнаграждения в цялата икономика - 1586 лв.
Спрямо третото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата нараства с 12%, като най-голямо e увеличението в административните и спомагателните дейности - със 17.5%, строителството - с 16.5%, и образованието - с 16.4%.
НСИ не следи възнагражденията в силовите структури.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
