Пазарът на имоти през цялата година се движи стабилно, без резки пикове в края ѝ, но с ясно изразен възходящ тренд както при търсенето, така и при цените. Предлагането продължава да изостава спрямо интереса на купувачите, а това закономерно поддържа поскъпването. В същото време достъпността на жилищата в големите български градове остава сравнително висока спрямо Западна Европа, където собственото жилище все по-често е недостижима цел и наемът е единствената алтернатива. Това заяви пред НоваНюз председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов.
Еврото, чуждите фондове и рискът от нов ценови шок
По думите на Шопов опитът на други държави показва, че приемането на еврото често води до пикообразен ръст на цените на имотите, който достига около 10% в сравнително кратък период. Подобен сценарий се очаква и в България, като ключова роля в него играят чуждестранни инвестиционни фондове. Те проявяват интерес не към единични апартаменти, а към цели жилищни кооперации, които впоследствие се отдават под наем. Този модел, според експерта, допълнително изтегля жилища от пазара за покупка и задълбочава дефицита.
Как поскъпването може да прерасне в спад
Въпреки ръста Шопов не изключва и обратен сценарий – спад на цените на жилищата. Ключовият фактор според него е съотношението между цената на имота и доходите. Когато това съотношение се изкриви прекалено, пазарът започва да губи устойчивост. Търсенето трудно може да бъде ограничено, но предлагането може да бъде увеличено, ако се облекчи административната тежест. В момента регулацията на терен и получаването на строително разрешение отнемат между три и пет години, докато самото строителство трае около две. Това оскъпява проектите и ги забавя, което в крайна сметка се отразява директно върху крайните цени.
Администрацията като спирачка и „политическият пиар“ със строителните разрешения
Според председателя на асоциацията общините, особено в София, Пловдив и Варна, от десетилетия не изпълняват активна роля в урегулирането на територии и изграждането на инфраструктура. Ако това се промени, значителен частен капитал би се насочил към строителството, броят на жилищата би нараснал, а цените биха се нормализирали. Вместо това в момента се отчита спад от около 50% в издаването на строителни разрешения спрямо предходни години, което според Шопов се използва като форма на политически пиар, но реално задълбочава проблема.
Панелните квартали, градоустройството и рискът от обезлюдяване
Шопов предупреди и за друг дългосрочен риск – липсата на разумна държавна и общинска политика за панелните комплекси. При отсъствие на инвестиции и решения за паркиране, инфраструктура и среда, тези квартали започват да се обезлюдяват – процес, наблюдаван дори в мегаполиси като Ню Йорк. Той даде пример с Дрезден, където общината изгражда евтини метални многоетажни паркинги в подобни зони, решение, което може да бъде приложено и у нас. Експертът подчерта, че широко разпространеното твърдение за „50-годишен живот“ на панелните апартаменти е мит и отразява счетоводно амортизиране, а не реалната трайност на сградите.
По думите му София е била добре планирана в миналото, но през последните 35 години липсва цялостна концепция за развитието ѝ. Градът се разраства хаотично, според инициативата на инвеститорите, което води до „градоустройство на парче“ без визия за улици, силует и инфраструктура. Именно тук, според Шопов, се крие големият риск – без умно планиране днешният ценови ръст може утре да се превърне в болезнено сгромолясване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
