България остава уязвима от руска пропаганда и трябва да предприеме по-сериозни мерки срещу хибридните заплахи, предупреди бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев. По думите му към момента няма рискове за националната сигурност на критично високо равнище, но заплахите съществуват и не могат да бъдат подценявани. Той обърна специално внимание на защитата на критичната инфраструктура, киберсигурността и способностите за противодействие на дронове.
ЕС също предупреждава за засилваща се хибридна активност, включително саботажи, кибератаки, информационна манипулация и действия срещу стратегическа инфраструктура.
Четирикратен ръст на атаките
Йовчев заяви пред НоваНюз, че от 2024 г. насам се наблюдава над четирикратно увеличение на хибридните атаки срещу държави от Европейския съюз. „За много от тях не може точно да се докаже, че са наредени и проведени от руски служби, но всички следи сочат натам“, каза той.
Сред примерите, които посочи, са кибератака в Норвегия срещу няколко шлюза, действия срещу около 30 предприятия от енергийния сектор в Полша и предотвратена диверсия в Румъния. Йовчев припомни и по-стари случаи със взривове в България и Чехия, както и покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.
Европейският съюз официално определя саботажа, кибератаките, чуждестранната информационна намеса и посегателствата срещу критична инфраструктура като част от нарастващия спектър на хибридните заплахи. През март Съветът на ЕС прие нови заключения за засилване на способностите за предотвратяване и противодействие на подобни операции.
Критичната инфраструктура трябва да бъде прегледана
Според Йовчев защитата на стратегическите обекти изисква спешен преглед на плановете за сигурност. Той посочи необходимостта да бъдат оценени техническите системи, контролът на достъпа, охраната на периметрите и видеонаблюдението. Според него трябва да бъде актуализирана и организацията на патрулно-постовата дейност според реалната оценка на риска.
Европейската комисия също постави защитата на критичната инфраструктура сред водещите приоритети. През юли тя публикува нови насоки за физическа и организационна защита срещу природни бедствия, саботажи, дронове и други хибридни заплахи.
Последните събития в Германия допълнително увеличиха тревогата. Германските власти разследват саботажи срещу електропреносната мрежа, а Берлин официално обвини Русия и за атаката с дрон срещу летището Лайпциг/Хале. Москва отхвърля обвиненията.
Имаме много слаба защита от дронове
Особено категоричен беше Йовчев за способностите на България срещу безпилотни летателни апарати. „Ние все още имаме много слаба защита от дронове и то на няколко места, частично само“, заяви бившият председател на ДАНС. Според него са необходими конкретни мерки както от операторите на стратегическите обекти, така и от държавата.
Темата вече е сред приоритетите и на европейско равнище. Европейската комисия представи през февруари специален план за противодействие на заплахите от дронове след зачестили нарушения на въздушното пространство, смущения на летища и рискове за критичната инфраструктура.
Подкрепа за част от промените в ДАНС
Бившият председател на агенцията коментира и промени, свързани с кадровата политика в ДАНС. Според него по-голямата свобода на ръководителите при избора на екип може да бъде оправдана, когато от тях се изисква пълна отговорност за резултатите.
„Когато натоварваме един ръководител с цялата отговорност и изискваме от него да постигне определени резултати, трябва да му дадем възможност той да определи хората, с които иска да работи“, заяви Йовчев. Той уточни, че това не означава произволни назначения, тъй като законът поставя конкретни изисквания за заемане на длъжностите.
Йовчев защити и възможността срокът за защита на определена класифицирана информация да бъде удължаван, когато има оперативна необходимост. Той даде пример с разузнавателни операции, при които преждевременното разсекретяване може да разкрие самоличността на внедрен човек. Според него подобни решения трябва да бъдат мотивирани и контролирани.
Съмнения и около заглушителя в „Драгалевци“
Йовчев коментира и случая със заглушаващото устройство, открито в автомобил в столичния квартал „Драгалевци“. Той изрази съмнения дали устройство с показаните мощност и антени би могло продължително и сериозно да нарушава GPS сигнала на самолети.
По думите му локализирането на подобен източник изисква специализирана техника и достатъчно продължително излъчване. Йовчев отбеляза още, че ако устройството действително заглушава широк диапазон от честоти, това би трябвало да засегне и други комуникации в района, включително мобилни телефони и Wi-Fi.
