България може да бъде активен участник в изграждането на новата европейска конкурентоспособност - не като периферия, а като център, не като наблюдател, а като държава, която предлага решения за Югоизточна Европа. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на шестото издание на форума Green Transition, организиран от Dir.bg и посветен на бъдещето на Европа като конкурентоспособна, иновативна и сигурна.
В речта си Йотова постави България в сърцето на големия европейски разговор за енергийна, транспортна и дигитална свързаност, изкуствен интелект, индустрия, отбрана и кохезия. Йотова предупреди, че новите приоритети на ЕС не бива да бъдат реализирани за сметка на политиката на сближаване, защото така Европа рискува да се превърне в съюз на различни скорости.
България като център, а не като периферия
В изказването си Илияна Йотова направи опит да изведе България от обичайната роля на догонваща държава и да я постави като активен фактор в новата европейска икономика. Според нея страната ни има потенциал да бъде част от решенията за развитието на Югоизточна Европа, особено в момент, когато ЕС търси нова формула за конкурентоспособност, сигурност и технологично лидерство.
„България може да бъде активен участник в изграждането на новата европейска конкурентоспособност като държава, която предлага решения за развитието на Югоизточна Европа. Не като част от периферията, а като център, не като наблюдател, а като участник“, заяви президентът.
Това послание беше поставено на фона на динамично променящия се свят, в който сигурността отново е в центъра на европейския дневен ред, енергията вече е стратегическо преимущество, глобалните вериги за доставки се пренареждат, а изкуственият интелект започва да определя новата икономическа надпревара. „В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, подчерта Йотова.
Кохезията не трябва да плаща цената на новите приоритети
Един от най-силните акценти в речта беше предупреждението, че Европа не може да финансира новите си стратегически цели чрез отслабване на кохезионната политика. Йотова посочи, че отбрана, иновации, изкуствен интелект и енергийна сигурност са необходими приоритети, но те не трябва да разделят съюза на по-бързи и по-бавни държави.
„Европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, модерна свързаност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новата икономика“, заяви президентът.
Според нея Европа има бъдеще само ако бъде едновременно конкурентна, иновативна, сигурна и сплотена. Тя настоя, че солидарността трябва да се разглежда като сила, а не като слабост, а свързаността - като алтернатива на разделението. Кохезионната политика, по думите ѝ, трябва да продължи да изравнява възможностите между регионите, особено когато новите европейски фондове и инструменти започват да пренареждат достъпа до капитал и технологии.
Опасността от Европа на две скорости
Йотова постави остро и въпроса за бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Според нея това не е само бюджетен дебат, а разговор за самата природа на Европейския съюз - дали той ще остане съюз на солидарност и кохезия, или ще се превърне в съюз на различни скорости.
Тя предупреди, че ако по-силните държави получават по-бърз достъп до капитал, технологии и решения, а останалите постоянно догонват, това ще създаде ново вътрешно разделение. Многогодишната финансова рамка според нея трябва да стъпи върху сближаване, конкурентоспособност, гъвкавост, контрол, прозрачност и реформи с реални резултати.
„Изглежда като удобен механизъм за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза“, каза Йотова за идеята за Европа на две скорости. По думите ѝ ЕС не е създаден, за да подрежда държавите членки в първа и втора класа, а най-голямата му сила е способността да превръща различията в обща посока.
Нов фонд за конкурентоспособност, но не само за най-силните
Президентът подкрепи идеята Европа да има нов Европейски фонд за конкурентоспособност, но предупреди, че той не бива да се превърне в инструмент, от който печелят само държавите с най-силен административен и корпоративен капацитет. Според нея в такъв случай ЕС рискува не да намали различията, а да финансира нова концентрация.
Йотова настоя за ясни регионални гаранции, силно участие на местните власти и специални инструменти за по-слабо развитите региони. Тя посочи и необходимостта от консорциуми между предприятия от различни държави членки, които да включват поне една по-малка или догонваща икономика.
Този акцент е особено важен за държави като България, които могат да се включат в новите европейски индустрии, но често срещат трудности със достъпа до големи проекти, капитал и технологични мрежи. Посланието на Йотова беше ясно - бъдещата конкурентоспособност на Европа не може да бъде клуб само на най-богатите и най-подготвените.
Енергийният коридор през България като стратегическа карта
В речта си президентът посочи конкретни сфери, в които България може да има ключова роля. Първата от тях е енергетиката. Йотова припомни значението на Вертикалния газов коридор през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна, който показва стратегическата тежест на страната ни за диверсификацията на доставките и за енергийната сигурност.
Според нея свързването на гръцките терминали, българската газова инфраструктура, румънските връзки и украинските нужди в реален пазар може да бъде пример за европейска стратегическа автономия в действие. Това е и един от начините България да се позиционира не като транзитна територия в края на картата, а като възел в енергийната архитектура на региона.
Така енергетиката се превръща не само в секторна тема, а в част от големия въпрос за сигурността, независимостта и икономическата тежест на Европа. За България това означава възможност да участва в решения, които засягат не само Балканите, но и Молдова, Украйна и целия европейски източен фланг.
Балканите не могат да останат инфраструктурна периферия
Йотова постави силен акцент и върху транспортната и логистичната свързаност. По думите ѝ от гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна се оформя вертикална ос Юг-Север с огромно значение за търговията, сигурността и възстановяването на Украйна.
Президентът настоя тази ос да бъде призната като стратегически европейски коридор и да бъде финансирана не като сбор от национални участъци, а като общ европейски проект. „Ако Европейският съюз иска реална диверсификация на веригите за доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна периферия. Те трябва да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика“, подчерта тя.
Това е едно от най-практическите послания в речта - конкурентоспособността не се създава само с регламенти, стратегии и фондове. Тя изисква пътища, железници, пристанища, електропроводи, центрове за данни, лаборатории, заводи, университети, рисков капитал и работеща администрация. „Европа трябва да се върне към тази конкретика“, заяви Йотова.
Гигафабрика за изкуствен интелект и шанс за дигитален център
Друг важен акцент беше изборът България да бъде сред държавите, в които ще се изгради една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект. Йотова определи това като доказателство за възможностите на страната ни и за перспективата България да се превърне в дигитален център.
Според нея Европа трябва да създаде реална инфраструктура за изкуствен интелект и съхранение на данни. Фабриките за изкуствен интелект трябва да бъдат свързани с университети, бизнес и индустрия във всички региони, за да не се стигне до няколко технологични острова, отделени от останалата част на континента.
Тук президентът свърза високите технологии с кохезията. „България може да бъде гласът на политиката на сближаване в новата конкурентоспособност. Ние трябва да кажем, че регионалното развитие и високите технологии не са противоположности. Напротив - бъдещата кохезия трябва да бъде кохезия на модернизацията“, заяви тя.
От обещани цели към изпълнени проекти
В края на изказването си Йотова припомни докладите на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС и на Енрико Лета за бъдещето на единния пазар. Според нея те дават вярна диагноза за проблемите на Европа, но диагнозата не е достатъчна, ако не бъде превърната в конкретен график за действие.
„Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, предупреди президентът.
Затова тя предложи ЕС да приеме Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 г. Посланието ѝ беше, че Европа трябва да премине от политика на обявени намерения към политика на изпълнени проекти. За България това означава шанс да настоява не само за средства, а за участие в конкретни европейски решения - в енергетиката, транспорта, изкуствения интелект, индустрията и регионалното развитие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
