„Прогресивна България“ встъпва в окончателния парламентарен сблъсък за Закона за съдебната власт с твърда заявка, че няма да отстъпи от нито едно от предложенията си. Това заяви пред БНР депутатът Димитър Петров преди промените да бъдат разгледани за окончателно приемане в пленарната зала.
Според него текстовете дават първата реална рамка за по-обективен и качествен подбор на членовете на Висшия съдебен съвет. Залогът е не просто поправка в закон, а политическа битка за това кой и по какви правила ще избира хората, които държат кадровата власт в съдебната система.
Без крачка назад
„Ние мислим, че законопроектът за съдебната власт като краен вариант, който беше внесен за разглеждане в пленарната зала, отразява нашето виждане и то кратко, точно и ясно в посока приемане на правила, които да подобрят процедурата за един по-обективен и качествен подбор на членовете на Висшия съдебен съвет“, заяви Димитър Петров.
Той подчерта, че формацията не би отстъпила от нито едно свое предложение, защото всички текстове отразяват разбирането ѝ, че това е само първата крачка към по-широка съдебна реформа. По думите му тя трябва да бъде реализирана в рамките на четиригодишния мандат, а не да приключи с днешното гласуване.
Пакетът на „Прогресивна България“ вече беше представен като част от по-широкия дебат за новите правила за избор на ВСС. По-рано от формацията обявиха, че целта е до края на лятото да има попълнена квота на Съвета, а правната комисия е подкрепила трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт.
Спорът за обществената квота
Петров уточни, че „Прогресивна България“ не е против идеята за обществена квота, но настоя, че тя не трябва да се въвежда прибързано и на ниво закон. Според него първо е необходим задълбочен дебат с професионалната общност.
„На този етап тя не следва да бъде провеждана и то на ниво закон. Мислим, че първо трябва да се проведе задълбочен дебат с професионалната общност“, каза депутатът.
Той критикува предложените варианти от ПП и ДБ, защото според него третират неравноправно различни юридически и професионални организации. По думите му в единия вариант са били посочени само четири организации, чиито представители практически са получавали гарантиран път към избор, без да е ясно по каква вътрешна процедура са номинирани.
„И така стигаха до народните представители, които трябваше да ги гласуват, и идваше моментът, в който ако не се гласуваха тези кандидати, какво правим, къде отиват тези места“, посочи Петров.
Политическата отговорност не може да се размива
Един от най-острите аргументи на Петров е, че обществената квота в предложения вид може да размие политическата отговорност на парламента. Според него Конституцията ясно възлага на народните представители отговорността за професионализма и качествата на кандидатите, които избират.
„Ако се приеме обществена квота, както тя беше предвидена, те много лесно могат да избегнат тази отговорност“, заяви депутатът.
По думите му, ако след сериозен диалог с професионалната общност се стигне до извод, че подобна промяна е нужна, тя трябва да бъде направена на конституционно ниво. Така Петров постави граница между реформа и удобна политическа конструкция, която може да позволи на депутатите да кажат, че не носят вина за избора, въпреки че именно парламентът носи конституционната тежест.
Нови правила срещу зависимости
Депутатът защити предложението Народното събрание да приеме специални правила при откриването на процедурата за избор на членове на ВСС. Според него именно в тези правила трябва да залегнат критерии за високи професионални и нравствени качества.
„Аз смятам, че в тези правила трябва да залегнат такива критерии, които са свързани с професионалната реализация, с практическия опит, обществения авторитет, възможността съответният кандидат да спазва етичните принципи, залегнали в кодексите на българските съдии, прокурори и следователи“, заяви Петров.
Той обясни, че специализирана постоянна комисия ще има възможност да събира данни и да установява обстоятелства около кандидатите. Държавни органи, местна власт, юридически и физически лица ще бъдат задължени да предоставят необходимата информация.
Според Петров това трябва да предотврати избора на зависими кандидатури - включително семейни и политически зависимости - и да отвори път за доказани професионалисти с безупречна репутация. По-рано „Прогресивна България“ вече обяви, че иска ясни критерии за професионални и нравствени качества при избора на членове на ВСС, а не формално покриване на юридически стаж.
ВСС трябва да бъде разтоварен
Петров допусна, че с измененията вероятно ще бъде предложено и разтоварване на функциите на пленума на ВСС. Според него в момента пленумът е натоварен с несвойствени задължения, което пречи на по-ясното управление на съдебната система.
Вторият пакет промени, който „Прогресивна България“ подготвя, ще бъде съгласуван както с професионалната общност, така и с новия състав на ВСС. Това показва, че управляващата формация се опитва да представи сегашния закон не като финал, а като вход към по-дълбоко пренареждане на съдебната власт.
Още при представянето на законопроектите формацията говореше за преодоляване на институционалната криза и възстановяване на общественото доверие, включително чрез нови правила за установяване на професионални и нравствени качества на кандидатите за ВСС.
Битката за професионалната квота
Петров постави специален акцент върху изборите на професионалната квота. По думите му при ниското доверие към състава на ВСС е изключително важно магистратите да участват масово, а активността да бъде висока.
„Считаме, че едно задължително условие в тази посока е изборите да бъдат проведени в окръжни съдилища. Има определени апелативни съдилища, които са твърде далече. Това създава опасност магистратите да бъдат извозвани, да бъдат контролирани много по-лесно“, заяви той.
Според него кандидатите не трябва да се разпределят на квотен принцип, а да бъдат избирани на база доказани качества. Това е директен удар по стария модел, при който политическите договорки и вътрешните зависимости често изглеждат по-силни от професионалната биография.
Очакване за провокации
„Очакваме провокация от всички политически сили“, каза Димитър Петров преди пленарния дебат.
Това изречение очертава реалната атмосфера около закона. В съдебната реформа рядко става дума само за юридически текстове. Става дума за власт, влияние, контрол върху кадровите решения и за това дали следващият ВСС ще бъде нов орган или просто нова фасада на старата система.
За „Прогресивна България“ днешният дебат е възможност да покаже дали може да удържи собствената си линия под натиск. За останалите партии той е тест дали ще подкрепят по-строги правила за избор на ВСС, или ще опитат да разместват текстове така, че от реформата да остане само заглавието. А за съдебната система въпросът е още по-прост - дали този път парламентът ще избере правила, които затварят вратата за зависимости, или ще остави достатъчно процепи, през които те отново да влязат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
