Публични изказвания на белгийския външен министър по време на посещение в Република Северна Македония предизвикаха напрежение и недоволство в България. Той заяви, че „двустранните въпроси не следва да възпрепятстват процеса на разширяване на Европейския съюз“, което отвори нов спор около темата за европейската интеграция на Скопие.
Според българската позиция обаче с приемането на т.нар. Европейско предложение въпросът вече е обвързан с конкретни критерии и ангажименти. Така изказването бе възприето не просто като мнение, а като подценяване на същността на проблема.
Проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН коментира пред БНТ, че по-скоро става дума за незнание, отколкото за умишлена провокация, но подчерта, че това незнание има сериозни последствия.
„Аз си го обяснявам по-скоро като незнание, но незнанието се дължи на няколко фактора. Първо – не са длъжни белгийските или други представители на дипломацията от Западна Европа да познават в детайли македонския въпрос. Второ – пасивната българска политика през последните години. Непрекъснато апелираме, че трябва да имаме една проактивна политика, но за съжаление не виждаме такива примери, което създава пробойни в общия европейски консенсус.“
Според него подобни позиции не са изолирани и се повтарят през последните години в различни европейски държави, което показва системен проблем в представянето на българската позиция.
„Ако върнем лентата назад, само през последната година президентът на Хърватия е правил подобни изказвания, от Черна гора също са идвали подобни послания. В предишни години дипломацията на Скопие направи пробив в Германия, където Бундестагът тръгна да признава македонска идентичност – нещо, което не е обект на международно признание.“
Ташев обясни, че именно заради това неговото сдружение е излязло с протестна декларация, целяща да разясни същността на проблема и да постави темата отново в европейски контекст.
В по-широк план той акцентира върху начина, по който Европейският съюз разглежда разширяването към Западните Балкани, и върху липсата на достатъчно познание по конкретния казус.
„Европейският съюз има като свой приоритет разширяването към Западните Балкани. Логично е. Когато България беше председател на ЕС, също лансирахме разширяването като основен приоритет. Ръководителите на западноевропейската дипломация не навлизат в детайли. Имаше дебати в Европейския парламент и беше постигнат европейски консенсус.“
Той обаче подчерта, че този консенсус постепенно се размива заради промени в състава на европейските институции и липсата на последователна комуникация.
„Само че сега има нов състав на Европейския парламент и една голяма част от евродепутатите вече не познават тези детайли, което показва необходимост от постоянно темата да бъде представяна. Тук става дума за права на човека, а не за двустранен спор.“
В заключение Ташев напомни, че проблемът има дълбоки исторически корени и дълго време не е бил поставян ясно на международно ниво.
„Този проблем възниква от края на 1944 г. По време на комунистическото управление България - София упорито е мълчала по темата за нарушаването на човешките права на хора с българска идентичност. Едва през последните няколко години въпросът започна да се поставя по-ясно и системно.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
