Сигурността, отбранителната промишленост, транспортната свързаност, защитата на външните граници на Европейския съюз и бъдещото разпределение на европейските средства бяха централните теми на съвместния брифинг между българския премиер Румен Радев и полския му колега Доналд Туск. Двамата правителствени ръководители очертаха широк спектър от възможности за двустранно партньорство - от военната авиация и регионалната сигурност до изграждането на ключови пътни и железопътни артерии.
Ремонт на МиГ-29, поддръжка на F-16 и обучение
Отбраната бе сред основните акценти на срещата. Българският премиер изрази благодарност към Варшава за подкрепата при поддържането на изтребителите МиГ-29 в бойна готовност и съобщи, че страната ни подготвя следваща поръчка за ремонт на двигатели в полски авиоремонтни заводи.
„Неслучайно министърът на отбраната е включен в нашата делегация. Ние и сега имаме следваща поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29 и сме изключително удовлетворени от високото качество на работата“, заяви Радев.
Той подчерта, че партньорството трябва да продължи и след като България премине изцяло към изтребителите F-16. Полската отбранителна индустрия вече има натрупан опит в поддръжката на този тип американски машини, което я прави естествен партньор за София както за техническото обслужване, така и за подготовката на пилоти.
Доналд Туск потвърди готовността на Варшава да разшири военното сътрудничество. Той специално отбеляза професионалния опит на българския си колега като бивш военен пилот, изтъквайки, че за него е важно въпросите на въздушната сигурност да се обсъждат с експерти от бранша. Конкретните технически параметри предстои да бъдат уточнени от министерствата на отбраната на двете страни.
Дипломатически диалог срещу риска от капитулация
Растящият риск от ескалация на конфликта в Украйна и геополитическите му последици предизвикаха задълбочен дебат между двамата лидери.
Румен Радев призова за запазване на дипломатическите канали и за използване на всеки възможен повод за разговор, изтъквайки опасностите за държавите в непосредствена близост до военните действия. Българският премиер даде пример с падащите ракети и дронове близо до полската граница, както и с навлизането на безпилотни апарати в пространствата на Румъния и България:
„Рискът расте, този конфликт ескалира и се превръща във война на изтощение. Линиите на комуникация при такова ниво на риск трябва да останат отворени. Всеки един разговор трябва да се използва, за да вървим към мир - ние нямаме интерес тази война да продължава.“
От своя страна Доналд Туск заяви, че Полша подкрепя всяка инициатива, която води до реално прекратяване на огъня, но изрази сериозни опасения относно евентуално връщане на руския президент Владимир Путин на масата на големите международни форуми (например срещата на Г-20). По думите му подобен ход може да бъде разчитан от Москва като поощрение за агресивната ѝ политика.
„Никой не е толкова заинтересован от бързия мир, колкото Полша - вижте нашите граници и огромните ресурси, които отделяме за подкрепа на Киев. Но ние в Полша умеем да различаваме мира от капитулацията. Капитулацията на Украйна, колкото и добре да бъде представена, ще доведе до трагедии за други народи“, предупреди полският премиер.
Скорост от 300 км/ч и коридорът „Виа Карпатия“
В сферата на инфраструктурата българската страна посочи Полша като модел за подражание при строителството на модерни магистрали, железопътни линии и пълноценното оползотворяване на европейските фондове.
Радев отправи покана към полски строителни компании да стъпят на българския пазар и настоя за ускорително развитие на свързаността по оста Север - Юг. Българският премиер открои постиженията на Полша, където влаковете вече развиват скорости от 300 км/ч. София вече използва полския опит при подготвянето на нормативни промени за облекчаване и ускоряване на инфраструктурното строителство. Радев поиска подкрепа от Варшава българският участък от коридора „Виа Карпатия“ да получи европейско финансиране.
Доналд Туск постави сътрудничеството в по-широкия контекст на Вишеградската група и Инициативата „Три морета“, подчертавайки, че държавите от Централна и Източна Европа трябва да прилагат еднакви високи стандарти за качество.
Охрана на границите и бюджет на ЕС
По темата за сигурността Радев и Туск се обединиха около становището, че България и Полша изразходват значителен национален ресурс за охрана на външните граници на ЕС. Макар и двете държави да отчитат спад на миграционния натиск, цената за това остава висока. София и Варшава настояват за по-голяма финансова солидарност и оперативна подкрепа от страна на Брюксел и минимални европейски стандарти за сигурност на външните граници.
Относно преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, двамата премиери бяха категорични, че Кохезионната и Селскостопанската политика трябва да останат силни стълбове за икономическия растеж на региона. Радев настоя и за равен достъп на всички държави членки до бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност.
Туск припомни, че страните от Централна и Източна Европа трябва да отстояват общите си интереси пред Западна Европа, вземайки предвид специфичните им изходни позиции, включително историческата им енергийна зависимост.
В края на срещата българският премиер покани Доналд Туск на официално посещение у нас, за да продължат разговорите по конкретните съвместни проекти. Полският премиер на свой ред призова за засилване на туристическия и културния обмен между двете страни.
