Сагата с Андрей Гюров вече има двегодишна давност, тъй като Управителният съвет на Българската народна банка се е произнесъл още с решение № 340 от 16 юли 2024 г. С това решение е спряно изпълнението на функциите му като подуправител на БНБ. Управителният съвет е констатирал на първо място наличие на несъвместимост със заеманата длъжност, тъй като Гюров не е прекратил участието си в търговско дружество в срока, предвиден в закона. Той напуска това дружество четири месеца след избирането си за подуправител от Народното събрание, с което е пропуснал законовия срок за отстраняване на несъвместимостта.
Става дума за класически случай на нарушение, извършено поради недоглеждане, а не по други причини. Подобни ситуации често се наблюдават и при местните избори, когато новоизбрани кметове пропускат срока да излязат от търговски дружества. По този въпрос съществува трайна практика както на административните съдилища, така и на Върховен административен съд и на Конституционния съд – че наличието на несъвместимост е основание за предсрочно прекратяване на мандата. Именно това е констатирано и в решението на Управителния съвет на БНБ.
На второ място Управителният съвет е приел, че Андрей Гюров е нарушил Закона за БНБ, тъй като не е поискал разрешение да участва на обществени начала в управлението на две неправителствени организации. Законът изрично изисква подобно участие да става само след надлежно разрешение от Управителния съвет, който следва да прецени дали няма конфликт на интереси. Това не е било направено.
Решението на УС на БНБ е обжалвано, тъй като подлежи на съдебен контрол пред ВАС. Вместо да констатира тези безспорни факти, съдът е отправил преюдициално запитване до Съд на Европейския съюз относно понятието за независимост на националните централни банки и служителите им, включително в светлината на изискванията за независимост в Европейската централна банка. Отговор на това запитване се чака вече повече от две години и не е ясно кога ще бъде получен.
По този начин българският съд отказва да приложи националното право и се опитва да изясни приложимостта на европейското право в случай, в който то има по-скоро странично, а не пряко отношение към казуса с Андрей Гюров.
Макар мандатът на Гюров формално да не е прекратен от Народното събрание, той не би могъл да заеме длъжността служебен министър-председател, най-малкото защото изпълнението на функциите му като подуправител на БНБ е спряно. Освен това са налице неопровержими данни за несъвместимост, която по закон води до предсрочно прекратяване на правомощията.
Остава и друг съществен въпрос – след като Гюров обжалва решението, защо би се съгласил да приеме поста на служебен премиер. Законът за БНБ е категоричен: в случай че управител или подуправител изрази съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той подава оставка.
Според конституционалиста Пламен Киров, който коментира темата за Епицентър, случаят напомня за прецедента с Кирил Петков, назначен за служебен министър при наличие на двойно гражданство, след което президентският указ беше обявен за противоконституционен – първият такъв случай за 35 години. По думите му няма причина държавата отново да експериментира с „особеното“ положение на Андрей Гюров.
„Не е необходимо да настъпваме два пъти една и съща мотика“, обобщава Киров.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
