„Това, което виждаме в Народното събрание, е кошмар“, заяви преподавателят по конституционно право и бивш депутат проф. Екатерина Михайлова в интервю за Нова телевизия. Според нея решението да има действащ парламент по време на предизборна кампания поражда съмнения относно ефективността и смисъла на този формат.
От една страна, това осигурява парламентарен контрол върху правителство, което народните представители не са избрали, а от друга - същото това правителство е назначено от президента, което създава специфична институционална конструкция. По думите й подобна конфигурация може да се окаже отблъскваща за част от избирателите, ако до 19 април не се види реална промяна в поведението и резултатите на политическите сили.
Отговорността за служебното управление
Конституционалистът открито заяви, че не е привърженик на служебния модел на управление в сегашния му вид и не приема тезата, че държавният глава не носи отговорност за състава на служебния кабинет. „Не приемам тезата на президента, че не носи отговорност за служебния кабинет, тъй като тя не го е избрала. Смятам, че отговорността се споделя между двама души - държавния глава и кандидата за министър-председател“, подчерта Михайлова.
Тя посочи, че президентът разполага с реални механизми за влияние върху структурата на правителството, включително правото да върне предложен състав, ако не приема част от него. „Йотова е дала вот на доверие, но ако не приема част от състава на кабинета, може да го върне, докато проблемният човек не бъде сменен. Не е вярно, че нищо не зависи от президента, дори немалко зависи“, допълни тя, като даде за пример бързата реакция на премиера Андрей Гюров след позицията на президента по случая „Цицелков“. По думите й държавният глава може да настоява за промени в правителството, ако прецени, че те са необходими.
Казусът „Цицелков“ и въпросът за моралните стандарти
Припомняме, че Стоил Цицелков, назначен за служебен заместник-министър-председател по честни избори, подаде оставка ден след встъпването си в длъжност. Оттеглянето му беше прието от президента Илияна Йотова и служебния премиер Андрей Гюров, след като се появиха твърдения за наложена през 2020 г. забрана от Европейската комисия да участва в мисии за наблюдение на избори за срок от пет години.
По темата проф. Михайлова коментира, че „прошката е много личен акт, обществото не може да я дава колективно, защото това би било в разрез със смисъла ѝ“. Тя подчерта, че когато съществуват обстоятелства, които могат да поставят под съмнение работата на даден човек в държавното управление, те следва да бъдат проверявани внимателно.
„Към такива хора се изисква да имат чисто минало, иначе се пораждат съмнения. А това изважда от строя такъв човек“, каза тя, като добави, че в правилника на Народното събрание се говори за етични норми, но е необходимо създаването и на по-ясна законова рамка. Според нея заемането на висша държавна позиция предполага липса на съмнения относно моралното поведение в миналото, защото „когато ще заемеш позиция, от която зависи съдбата на много хора, не трябва да има съмнение за миналото ти, с оглед на настоящето и бъдещето“.
Михайлова отбеляза, че премиерът трудно би могъл самостоятелно да извърши пълна проверка на кандидатите, тъй като няма необходимите инструменти за това, и че подобни проверки могат да бъдат осъществявани единствено от държавни институции. „Трябва да има процедура, която да позволява събиране на обща информация преди предлагането на министри. Не е важно да има активна присъда, а и да няма престъпване на моралните норми на поведение“, заключи тя.
Перспективата за и.ф. главния прокурор
По отношение на и.ф. главния прокурор проф. Михайлова заяви, че съществува възможност за отстраняване, но не изрази увереност, че това ще се случи при настоящия състав на Висшия съдебен съвет. „Има немалко становища на съдилища, които казват, че има проблем с тази длъжност. Би трябвало ВСС да се съобразява със съда“, посочи тя. Според нея въпросът не е единствено персонален, а засяга принципа на съобразяване с решенията на съда и устойчивостта на институционалната рамка.
Така според конституционалиста пред институциите стоят не само кадрови, но и системни въпроси, свързани със стандартите за отговорност и доверието в управлението.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
