Понякога най-важните новини не са тези, които гръмко се съобщават, а онези, които минават „между другото“. Така в петък общественото внимание бе насочено към срещата на служебния премиер Андрей Гюров с Централната избирателна комисия и към договорката във всички секции да има еднакви паравани. Новина с почти декоративен характер на фона на седемте национални вота за последните години, при които никой не поставяше под въпрос как се пази тайната на гласуването в изборните помещения.
Истинският въпрос обаче не е за параваните, а за хората зад тях. И по-конкретно – за присъствието на началника на кабинета на премиера, Румяна Бъчварова, на срещата с ЦИК. Присъствие, което нито е протоколно задължително, нито бе обяснено публично. Но е повече от показателно.
Биографията като фасада, мрежата като съдържание
Името на Румяна Бъчварова не е непознато в българската политика. Бивш вицепремиер и вътрешен министър във втория кабинет на Бойко Борисов, бивш посланик в Израел, създател на социологическата агенция „Маркет линкс“ – това е официалната визитка.
Но зад титлите стои друга, далеч по-устойчива биография. Тази на човек, чиято политическа кариера стартира през 2009 г. със светкавична трансформация от социолог в ключов кадровик на изпълнителната власт. Трансформация, която мнозина свързват с принадлежността ѝ към корпоративно-икономическия кръг около Иво Прокопиев и групата „Капитал“.
Тази принадлежност, според критиците ѝ, не е просто идейна или професионална – тя е семейно преплетена. Сестра ѝ Боряна Бъчварова оглавява изданието „Регал“, част от медийната група „Икономедиа“. В друго издание на Прокопиев – вестник „Дневник“, се трудеше и дъщерята на Бъчварова Лора Филева. Мъжът на Филева - Росен Босев също е дългогодишен автор в „Дневник“ и „Капитал“, а впоследствие застава начело на фактчекинг звеното на AFP за България. В този контекст Бъчварова се вписва не просто като участник, а като интегрален елемент от една по-широка мрежа.
Кадровикът в сянка
Още в първия кабинет на Борисов, когато Бъчварова е началник на политическия му кабинет, започва налагането на уж нова генерация управленци. Сред тях бе и Трайчо Трайков, който тогава беше министър на икономиката, а днес е част от служебния кабинет „Гюров“. По-късно на политическата сцена изгряха и други фигури, свързвани с „Продължаваме промяната“ и „Да, България“.
Бившият съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, настоящият лидер на партията Асен Василев и съпредседателят на „Да, България“ Христо Иванов в различни моменти от кариерите си са получили институционален старт именно в периоди, когато Бъчварова заема ключови позиции във властта. Христо Иванов става министър на правосъдието във втория кабинет „Борисов“ – правителство, в което Бъчварова е вицепремиер по коалиционната политика и вътрешен министър.
Тази кадрова линия очертава профил на човек, който не просто участва в управлението, а влияе върху подбора на участниците в него. Ролята ѝ според критиците ѝ далеч надхвърля административните функции – тя е архитект на назначенията, медиатор между политическата фасада и икономическите интереси зад нея.
От социологията до кадровата архитектура
Румяна Бъчварова е добре позната фигура и в друго амплоа – на социолог. С него стартира и реалната ѝ тежест в политическия процес, която осребрява през 2009 г. Тогава от създател на социологическа агенция се превръща в ключов фактор в управлението.
Социологическата агенция „Маркет линкс“ в продължение на години бе нейна собственост заедно със съдружничката ѝ Цветелина Стоянова – Дружинина. По-късно в структурата влизат Красияна Стоянова и Добромир Живков – последният свързан и с грантово финансираното НПО „Институт за изследвания в образованието“. Паралелно с това друга водеща агенция – „Алфа Рисърч“, се оглавява от Боряна Димитрова, част от ръководството на Института за правни инициативи – организация, която редовно получава финансиране от „Отворено общество“ и „Америка за България“. На този фон социологическият пейзаж у нас започва да изглежда по-малко като наука и повече като инструмент.
Социологията като политически лост
В последните три години България проведе седем парламентарни избора. При значителна част от тях прогнозите на водещите агенции се разминаха сериозно с реалните резултати. Системно надценяване на едни и подценяване на други – модел, който трудно може да се обясни единствено с динамиката на обществените нагласи. Особено показателен бе вотът през лятото на 2024 г., когато социологическите прогнози поставяха коалицията ПП-ДБ на второ място. Реалността обаче я нареди четвърта в Народното събрание – далеч зад Движение за права и свободи, което тогава зае втората позиция.
Когато разминаването е инцидент, то е грешка. Когато е повторяемо – започва да прилича на стратегия.
Срещата в ЦИК – сигнал без думи
На този фон присъствието ѝ на срещата между премиера и ЦИК придобива друго значение. Ако темата е „паравани“, защо е нужно политическият началник на кабинета да бъде там? Ако разговорът е технически, защо участва фигура с толкова ясно изразен политически профил? Реалистите виждат в това демонстрация на контрол и гаранция, че процесите около изборната организация ще бъдат наблюдавани не само институционално, но и политически. Особено когато става дума за служебно правителство, което трябва да осигури честен вот в условията на дълбока обществена поляризация.
Новото министерство – старият почерк?
Така естествено се появява и друг въпрос – дали Румяна Бъчварова няма да се окаже неформалният център на тежестта в новосъздаденото министерство за честни избори. Дори и без да заема официално ръководен пост, тя разполага с управленски опит в МВР, с дългогодишни контакти в администрацията и с доказано влияние върху кадровите решения.
Възможно ли е именно тя да се превърне в задкулисния координатор на изборния процес – човекът, който не стои на първа линия, но държи нишките? Историята ѝ в управлението показва, че подобен сценарий не би бил изненадващ за наблюдателите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
