Палежът на два автомобила на българското посолство в Скопие не е изолиран вандалски акт, а показателен знак за настроението в Република Северна Македония, заяви проф. Ангел Димитров пред БНР. Според него инцидентът показва как антибългарската пропаганда влияе върху обществения живот и отношението към България.
Министерството на външните работи вече осъди остро палежа на дипломатическите автомобили, а властите в Скопие съобщиха за задържан заподозрян. Случаят се разви на фона на нови европейски дебати за напредъка на Северна Македония и отново извади на преден план въпроса дали Скопие е готово да следва условията по пътя към ЕС.
Палежът като политически сигнал
Проф. Димитров определи атаката като „много ясен знак“ за цялостната атмосфера в Северна Македония. Според него не може службите в страната да не са забелязали какво се случва около българската дипломатическа мисия.
Историкът обърна внимание и на времето на инцидента. По думите му демонстративната акция срещу българското посолство идва ден преди решението на Европейския парламент по доклада за напредъка на Република Северна Македония.
Той видя в това двоен сигнал. От една страна, се показва, че „обикновените хора“ в страната са фрустрирани от поведението на България и протестират срещу него, макар и по драстичен начин. От друга страна, държавата бързо открива извършителя и демонстрира ефективност.
Пропаганда без прекъсване
Според проф. Димитров антибългарската линия в Република Северна Македония не е ново явление. Той заяви, че антибългарската пропаганда „никога не е имала почивен ден“ след 1944 година в Република Македония, днешна Република Северна Македония.
Историкът предупреди, че в последно време тази линия придобива особено неприятна форма. По думите му тя напомня на изострените отношения от края на 40-те години - период, в който историческите спорове, идеологическият натиск и политическото инженерство дълбоко белязват отношенията между София и Скопие.
Така палежът се вписва в по-широк контекст. Той не е само криминален акт срещу автомобили, а симптом на политическа среда, в която България продължава да бъде представяна като проблем, заплаха или удобен външен виновник.
Предупреждение към Мицкоски
Проф. Димитров беше особено остър към политическия език на ръководството в Скопие. Според него никой не иска да „денационализира“ съвременната млада държава, но политиците в Република Северна Македония прекрачват границата на иредентизма.
Той посочи като пример изявления на премиера Християн Мицкоски за „македонски народ в България“. Според Димитров това вече не е разговор за малцинство, а политически език, който влиза в агресивна националистическа логика.
Подобни послания, предупреди той, няма да убедят партньорите в Европейския съюз и Съединените щати. Българската позиция от години е, че европейският път на Северна Македония минава през изпълнение на поетите ангажименти, включително вписването на българите в конституцията на страната. Именно отказът на ВМРО-ДПМНЕ да подкрепи тази промяна остава основна пречка пред реалния старт на преговорите с ЕС, припомня Медиапул.
Европейският път е блокиран от Скопие
„Искрено се надявам, че господин Мицкоски вече има достатъчно политически опит да разбере, че страната е на кръстопът“, заяви проф. Димитров. Според него кръстопътят означава обърканост в посоката, а в момента не се вижда ясна идея какво иска да направи политическото ръководство на Северна Македония.
Той подчерта, че съветите към Скопие вече не идват само от София, а от Брюксел. Затова упоритото противопоставяне на тези условия означава, че Република Северна Македония сама обръща гръб на правилната посока на развитие.
Европейският парламент прие през юли 2025 г. резолюция за докладите на Комисията за Северна Македония за 2023 и 2024 г., след дълъг период без такъв документ за страната. Докладът подкрепя европейската перспектива на Скопие, но поставя и условия за напредък, включително по чувствителните въпроси за добросъседството и реформите.
София очаква повече от бърз арест
Бързото задържане на заподозрян за палежа не изчерпва въпроса за политическата среда, в която подобен акт става възможен. Външното министерство на България осъди случая, а български евродепутати свързаха атаката с дългогодишната реч на омразата срещу България в Северна Македония.
Именно това е по-големият проблем в думите на проф. Димитров. За България не е достатъчно Скопие да реагира след инцидент, ако не променя средата, в която антибългарските внушения се възпроизвеждат години наред.
Палежът на дипломатически автомобили е видимият взрив на напрежение, което отдавна тлее в политическия и публичния език. Ако ръководството в Скопие продължи да представя европейските условия като български натиск, а не като ангажименти към ЕС, кризата ще се задълбочава. Северна Македония може да избере по-бърза интеграция чрез реформи и добросъседство, или да остане в капана на националистическа мобилизация, която носи вътрешни аплодисменти, но не отваря европейски врати.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
