Съвместната българо-македонска историческа комисия е блокирана от отказа на Скопие да приеме основата, върху която според София изобщо трябва да стъпва нейният мандат - че България и Северна Македония имат обща история. Това заяви пред бТВ проф. Ангел Димитров, председател на комисията от българска страна.
По думите му срещите продължават формално - шест пъти годишно, по два пълни работни дни, но реалният резултат остава „една голяма нула“. Най-сериозният спор в момента е около Охридската архиепископия, където двете страни не успяват да постигнат съгласие въпреки многократни предложения за общ текст.
Комисия с график, но без пробив
Проф. Димитров обясни, че заседанията на съвместната комисия са редовни и интензивни. Историците от двете страни се срещат шест пъти годишно и работят по два дни целодневно, като дискусиите не са формални и не избягват трудните теми.
„Не си спестяваме нищо в диалозите, дискусиите и понякога има шеги, но има и по-напрегната атмосфера. Вече свикнахме с начина, по който работи Скопие, но е важен резултатът. Резултатът е равен на една голяма нула“, заяви той пред бТВ.
Според него проблемът не е в липсата на разговори, а в невъзможността те да доведат до обща позиция. Българската страна настоява, че без признание на общата история комисията губи смисъла си, а македонските представители не могат или не желаят да излязат извън политическата и историческата рамка, в която според Димитров са поставени.
Спорът за Охридската архиепископия
Историкът беше категоричен, че няма реално движение напред в българо-македонските отношения по темите, които комисията трябва да решава. „Намираме се още в 11 век“, каза той, визирайки спора около Охридската архиепископия.
По думите му колегите от Северна Македония отказват да приемат, че Охридската архиепископия е институция, създадена от византийския император Василий II след падането на Първото българско царство. Според проф. Димитров тя е била създадена, за да осигури търпимост в отношенията с новото население на империята, като е запазила привилегии от времето на Първата българска държава.
Той посочи, че са разменени десетки предложения за текст, който да бъде приет от двете страни, но съгласие няма. Така една от централните теми в комисията остава не просто нерешена, а се превръща в символ на по-широкия застой.
Общите чествания също изстиват
Проф. Димитров припомни, че все пак в миналото е имало постигнати съгласия. Приети са текстове за съвместни чествания на Светите братя Кирил и Методий, а преди време премиерите на двете страни са участвали в общи прояви.
Сега обаче, по думите му, двете делегации вече се движат по-отделно при честванията. Това е показателно, защото дори теми, по които някога е имало сближаване, постепенно се връщат към дистанция.
Сред постигнатите резултати той посочи и общите чествания за цар Самуил. Тези примери обаче остават малко на фона на продължаващия блокаж по ключови исторически въпроси.
Скопие не приема началната точка на разговора
Най-острата оценка на проф. Димитров е, че Скопие блокира не отделна тема, а самата логика на комисията. Ако двете страни не приемат, че имат обща история, всяка дискусия за личности, институции, събития и чествания неизбежно се превръща в спор за идентичност, а не в експертен разговор.
Това обяснява защо комисията продължава да заседава, но не произвежда резултат. Форматът съществува, календарът се спазва, срещите се провеждат, но политическата рамка около историята остава по-силна от научния диалог.
Така българо-македонският исторически спор отново стига до същата точка - много разговори, малко движение и все по-малко доверие, че комисията може да бъде инструмент за напредък, ако едната страна отхвърля самата идея за общото минало.
Историческата комисия беше създадена като механизъм за преодоляване на натрупаните спорове между София и Скопие, включително чрез общи препоръки за учебници и съвместни чествания. Думите на проф. Димитров показват, че този механизъм все по-често работи като сцена, на която се вижда дълбочината на разминаването, а не като път към неговото преодоляване.
Блокажът около Охридската архиепископия е показателен, защото не става дума само за средновековна институция, а за начина, по който двете държави разказват миналото си. Докато този разказ остава напълно различен, комисията трудно може да произведе нещо повече от протоколи, срещи и отлагане на следващия спор.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
