Четири години след подписването на втория протокол между България и Северна Македония Скопие продължава да представя собствените си поети ангажименти като „българска пречка“ пред членството в Европейския съюз. Конституционните промени не са извършени, българите не са вписани в основния закон, а договорените мерки срещу езика на омразата и дискриминацията остават неизпълнени.
Вместо да изпълни условията, приети през 2022 г., правителството на Християн Мицкоски настоява за нови гаранции и прехвърля отговорността върху София. Европейските институции обаче продължават да напомнят, че реалните преговори могат да започнат едва след изпълнението на вече договореното.
Вторият протокол беше подписан на 17 юли 2022 г. в София от тогавашните външни министри Теодора Генчовска и Буяр Османи. Това стана непосредствено след като парламентът в Скопие прие европейската преговорна рамка, включваща вписването на българите в конституцията като условие за същинското начало на преговорите.
Ангажиментите са подписани, но не са изпълнени
Протоколът произтича от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Според него Съвместната междуправителствена комисия трябва да заседава веднъж годишно, за да следи изпълнението на договора и да решава възникналите проблеми.
За първите пет години обаче са подписани само два протокола - през 2019 и 2022 г. Още този факт показва колко ограничено е било желанието на Скопие за редовен диалог и реално изпълнение на договореностите.
В документа от 2022 г. Северна Македония се ангажира да осигури равни права и защита от дискриминация за българската общност, да противодейства на езика на омразата и да отвори архивите на комунистическите тайни служби на бивша Югославия.
Предвидено е и двете държави да пресичат пропагандата и действията, насочени към подстрекаване на омраза и насилие. Историческата комисия трябва да работи на основата на автентични извори и научен дебат, като дейността ѝ не може да бъде прекратявана едностранно.
От „нова глава“ до „български диктат“
При подписването на протокола Буяр Османи заяви, че Скопие разчита на подкрепата на България и че се отваря нова глава в отношенията между двете държави.
Тогавашната опозиционна ВМРО-ДПМНЕ обаче организира протести и обяви европейската рамка за „български диктат“ и опит за „българизация“.
Четири години по-късно партията вече управлява Северна Македония, но продължава да използва същата реторика. Без гласовете на ВМРО-ДПМНЕ няма необходимото мнозинство от две трети за промяна на конституцията, а именно партията на Мицкоски блокира изпълнението на условието.
Така властта в Скопие едновременно отказва да изпълни подписаното и представя собственото си бездействие като чужда вина.
Мицкоски сам призна, че нови искания няма
Правителството на Северна Македония дълго твърдеше, че България поставя нови условия. Самият премиер Християн Мицкоски впоследствие призна, че става дума за ангажименти, записани още през 2022 г.
„Това не са нови искания, това са същите искания“, заяви той.
С тези думи Мицкоски на практика опроверга тезата, че София непрекъснато променя правилата. Спорът не е за нови условия, а за отказа на Скопие да изпълни вече приетите.
Президентът Гордана Силяновска продължи да говори за нови български претенции, но позицията ѝ влезе в противоречие с признанието на собствения ѝ премиер.
Опитите протоколът да бъде обезсилен се провалиха
През 2025 г. в Конституционния съд на Северна Македония беше внесено искане за преценка дали вторият протокол противоречи на конституцията. Вносителите отново използваха обвинения за „българизация“ и посегателство срещу македонската идентичност.
Подобна линия беше направен опит да бъде прокарана и в Европейския парламент. Докладчикът за Северна Македония Томас Вайц предложи правният статут на протокола да бъде изяснен от правната служба на Съвета на Европейския съюз.
Поправката обаче не беше приета от комисията по външни работи и не попадна в окончателната резолюция на Европейския парламент.
Така опитът двустранният протокол да бъде превърнат в спорен или невалиден документ не получи необходимата европейска подкрепа.
Европа отново поиска изпълнение, не оправдания
При посещението си в Скопие еврокомисарят по разширяването Марта Кос повтори посланието, което Северна Македония чува от години - поетите ангажименти трябва да бъдат изпълнени.
Преговорната рамка няма да бъде променена, а вписването на българите в конституцията остава условие за преминаване към следващия етап.
Четири години след подписването на протокола проблемът вече не е липсата на договореност. Проблемът е нежеланието на Скопие да спази собствения си подпис, докато обвинява България за последиците от този отказ.
