България не е против санкциите срещу Русия, но няма да подкрепя мерки, които работят срещу собствения й интерес. Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов пред БНТ на фона на спора около 21-ия пакет санкции на ЕС, четвъртото плащане по Плана за възстановяване и предупрежденията за свръхдефицит.
Думите му идват дни след като премиерът Румен Радев обяви, че страната ни може да наложи вето, ако в санкционния списък останат руският патриарх Кирил и свързваният с „Лукойл“ Вагит Алекперов. Така кабинетът едновременно защити по-твърда национална позиция в Брюксел и призна, че вътрешната финансова сметка става все по-напрегната.
Вето с условие, не отказ от санкции
„Държавата не е против санкциите срещу Русия, ако те не са в наш ущърб“, каза Пеканов. Според него темата за 21-ия пакет не е била обсъждана на срещата на държавните и правителствените ръководители в четвъртък и петък, а се движи на по-ниско ниво, където всяка държава поставя своите възражения.
Вицепремиерът защити логиката, че когато дадена мярка може да засегне национални интереси, София трябва да го каже навреме. Позицията му повтаря линията, обявена от Радев в Брюксел - България няма да подкрепи новия санкционен пакет, ако в него останат спорните имена, включително Алекперов, заради потенциални рискове за енергийния сектор и за казуса с „Лукойл“.
Най-чувствителният политически момент остава включването на руския патриарх Кирил. Пеканов призна, че не е най-компетентният да говори по религиозните въпроси, но прие тезата, че религията трябва да бъде оставена извън санкционната логика. Той добави, че трябва да се търси начин конфликтът да бъде замразен, защото ясен край не се вижда.
Пари от Европа, но не без цена
Пеканов постави втората голяма тема - средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му България най-накрая е получила четвъртото плащане, след усилията на сегашния кабинет и на предишни правителства. Правителството съобщи, че страната ще получи близо един млрд. евро, след като службите на Европейската комисия са оценили 23 от общо 26 етапа и цели по четвъртото плащане като изпълнени удовлетворително.
Вицепремиерът посочи като ключова реформа създаването на антикорупционната комисия. Той напомни, че тя е била заложена още при правителството на Кирил Петков, но реалното й гласуване е дошло след изборите, когато според него премиерът Радев е получил ясно мнозинство.
Това плащане е политическа глътка въздух за кабинета, но не и край на изпитанието. Еврокомисията вече постави август 2026 г. като решаващ срок за отключване на останалите средства по механизма, а България трябва да запази реформаторското темпо, ако иска да получи остатъка от европейското финансиране.
Петото плащане вече притиска кабинета
Най-острото предупреждение на Пеканов беше за петото плащане. Той заяви, че България трябва да отчете 56 етапа и цели, а към момента не е отчетено нищо, при оставащи 50 дни. „Отсрочка няма, защото европейските правила и срокове не са пожелателни“, каза вицепремиерът.
След години на забавени реформи, изборни цикли и спорове по закона за антикорупционните органи, кабинетът вече няма удобството да обяснява Брюксел с вътрешната нестабилност. Сега всяко забавяне може да има пряка цена - блокирани средства, по-малко инвестиции и нов натиск върху бюджета.
Пеканов защити и конкретните резултати от досегашните пари по ПВУ. Той посочи 2000 СТЕМ кабинета, модернизация в здравеопазването и медицинските хеликоптери като примери, че средствата не са абстрактни европейски трансфери, а инвестиции, които вече се виждат в училища, болници и публични услуги.
Дефицитът вече не може да се крие
Третият фронт е бюджетът. Пеканов коментира процедурата по свръхдефицит и заяви, че в доклада на Европейската комисия ясно се казва, че от няколко години фискалната траектория на България върви неустойчиво. По думите му това означава, че разходите на държавата всяка година се покачват повече от приходите.
Европейската комисия вече препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, което означава засилено наблюдение върху бюджетната политика и необходимост от коригиращи мерки. В публичните разчети за 2025 г. и 2026 г. Брюксел отчита дефицит над допустимата граница от 3%, а темата се превръща в един от най-тежките тестове за кабинета.
Пеканов се опита да смекчи политическия удар с метафората, че мерките не означават „изведнъж пицата да стане постна“, а постепенно „да намаляваме калориите“. Зад тази формула стои трудният избор пред властта - да ограничава разходите, без да предизвика социален трус, и да пази европейското доверие, без да изглежда като кабинет, който реже рязко.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
