„Само талантът сваля всички бариери при артистите.“ Тези думи на Вежди Рашидов, изречени пред „Стандарт“ преди години, сякаш събират в едно необикновената му съдба. Момчето, израснало без майка в сиропиталище, успява да извърви пътя от малкото родопско село Студен кладенец до художествените галерии на Париж, Лондон, Токио, Москва и Рим. Приживе получава десетки престижни отличия, а негови произведения намират място в музеи и частни колекции на няколко континента. На 6 ноември 2026 г. големият български скулптор, бивш министър на културата и председател на Народното събрание си отиде на 74 години, оставяйки след себе си повече от половин век творчество.
От сиропиталището до Художествената академия
Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Баща му е миньор, а майка му Кадрие Летифова е известна изпълнителка на народни песни, наричана Славея на Родопите. Детството му обаче е прекършено от трагедия. Майка му загива при автомобилна катастрофа, когато той е още дете.
След смъртта й Вежди попада в сиропиталището в село Студен кладенец, където остава до седми клас. Години по-късно разказва, че преживяванията там го научили да бъде упорит, но му отнели безгрижието на детството. Особено болезнени остават спомените за празниците, когато другите деца изработвали подаръци за своите майки.
В автобиографичните си спомени той признава: „В този ден аз се криех тайно в тоалетната на училището, където плачех, защото нямаше на кого да подаря моя подарък.“
Още като ученик проявява интерес към рисуването и пластичните форми. Първият му опит да постъпи в Художествената гимназия в София е неуспешен. Баща му го изпраща да учи минна електромеханика в Мадан, но младежът не се отказва от мечтата си. На следващата година отново кандидатства в столицата и този път е приет.
През 1970 г. завършва Художествената гимназия, а осем години по-късно и Художествената академия, специалност „Скулптура“, при проф. Димитър Даскалов. Междувременно работи, за да се издържа. През ученическите си години изкарва пари с тежък физически труд, включително в минното производство и на строителни обекти.
Париж отвори вратите към голямото изкуство
Повратният момент в международната кариера на Вежди Рашидов настъпва през 1985 г. Тогава той печели конкурс за творчески престой в прочутото парижко средище „Сите дез ар“, което приема художници от целия свят. Във френската столица започва една от най-важните глави в живота му.
Париж се превръща във втори творчески дом за българския скулптор. Рашидов установява професионални отношения с известни галеристи и художници, а неговите произведения постепенно си пробиват път на международния пазар. Сред творците, с които общува, са знаменитите френски скулптори Сезар и Арман.
Според творческата му биография престижни парижки галерии организират осем негови самостоятелни изложби. От 1987 г. той е член на Парижкия есенен салон, а сред пространствата, представяли произведенията му, е галерията на Жан-Пол Вилен.
През 1996 г. асоциацията „Арт диалог“ в Париж му присъжда наградата за най-добър чуждестранен автор за периода 1989-1996 г. Това е едно от големите признания за творческия му път във Франция. Години по-късно Рашидов разказва пред „Стандарт“, че в колекцията на „Арт диалог“ на Жорж Екли се намират 30 негови произведения.
В същото интервю той споделя и разбирането си за съдбата на една скулптура: „След като напусне ателието, започва истинският живот на творбата, нейното пътешествие.“
Ватиканът, Монако и Полша го отличават още преди големите промени
Международните награди идват сравнително рано. Още през 1981 г. Вежди Рашидов получава Златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери. През 1985 г. е удостоен и с почетен златен медал на Европейската академия за изкуства в Париж за изключителни заслуги към човешката общност.
Две години по-късно, през 1987 г., печели сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в полския град Гданск. През същата година получава и награда от Световното изложение на изкуствата на името на принц Рение в Монако.
Признанието продължава през следващите десетилетия. През 1996 г. идва награда от японската асоциация „Юнекура“, а през 2009 г. Рашидов печели голямата награда за скулптура „Вера“ на международния фестивал „Традиции и съвременност“ в Москва.
През 2013 г. получава и голямата награда на международната изложба за съвременно изкуство CALL'ART във Венеция. В биографията му присъстват още отличия от Армения, Австрия, Турция, Украйна и Русия. Носител е и на най-високото българско държавно отличие - орден „Стара планина“.
От Токио до Лондон. Българинът, чиито творби прекосиха света
Географията на изложбите на Вежди Рашидов обхваща почти всички големи художествени центрове. Освен в Париж произведенията му са представяни в Лондон, Базел, Берлин, Виена, Амстердам, Варшава, Краков, Москва, Истанбул, Анкара, Делхи, Токио, Сапоро, Сеул и Вашингтон. Излага и в Претория и Йоханесбург, Южна Африка.
Особено значимо място в кариерата му заема Япония. Там той представя творбите си в няколко галерии, сред които пространства в Токио и Сапоро. През 2014 г. организира изложба и в японския Музей на конната цивилизация - среща с публика, за която темата за коня има особено културно значение.
Голям международен успех постига и през юли 2018 г., когато в лондонската галерия „Галиарди“ са представени 44 негови произведения - рисунки и скулптури. Основателят на галерията Роберто Галиарди лично го кани, след като се запознава с творчеството му в София.
Сред другите важни признания е отличието, което получава през 2021 г. в Барселона. На церемония в двореца Пинятели той е удостоен със златния медал на Кралския артистичен кръг за заслуги към европейската култура. Приет е и за почетен член на Съюза на испанските художници.
Произведения на Рашидов се намират в музейни и частни колекции по целия свят. Сред посочените в творческата му биография са музеят „Пушкин“ в Москва, фондация „Лудвиг“ в Кьолн, Националната галерия в Ереван, музеи и колекции в Токио, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици“ във Флоренция и музейни сбирки в Канада, Китай и Турция.
Рим го аплодира само година преди смъртта му
През юни 2025 г. Вежди Рашидов отново застава пред международна публика. В галерия „България“ в центъра на Рим той представя 28 рисунки и осем скулптури по покана на Българския културен институт в италианската столица.
Залата е препълнена с творци, дипломати, галеристи, колекционери и почитатели на изкуството. Изложбата е посрещната с продължителни аплодисменти. „Вярвам в максимата, че България трябва да показва талантите си, защото за изкуството няма непреодолими граници“, заявява Рашидов при откриването.
До последните си години той не спира да създава нови произведения и да организира изложби. През 2025 г. представя бронзови маски и рисунки с образа на Бетовен, а през лятото на 2026 г. подготвя в собствената си галерия Vejdi изложба на големите майстори на българската графика. Експозицията събира произведения на 17 известни български художници.
Скулптурата като съдба. Човешкото лице и неговите тайни
За Вежди Рашидов скулптурата никога не е просто упражнение по форма. В центъра на голяма част от творчеството му е човекът - неговото лице, характер, преживявания и вътрешни противоречия. Рашидов работи с бронз, камък и различни пластични материали, а портретът остава една от най-важните теми в изкуството му.
Неговите скулптурни образи често се отличават с експресивна форма, подчертани обеми и силно психологическо внушение. Наред с пластиката той създава рисунки, акварели и композиции, посветени на човешките чувства, любовта, страданието и паметта.
Сред устойчивите образи в работата му е Кентавърът - същество от античната митология, което съчетава човешкото и животинското начало. Самият Рашидов разказва, че е нарисувал първия си Кентавър десетилетия по-рано и темата продължава да го съпътства през творческия му път.
За него изкуството е неразделно от чувствителността. Той определя чувствата като материала, с който работи, а емоционалността - като част от непрекъснатата си вътрешна борба. Рашидов казва: „Изкуството е моят живот, в крайна сметка.“ И добавя, че то не е просто подарък, а негова съдба.
„Ако изкуството не е игра, то какво е тогава?“
През май 2023 г. Вежди Рашидов представя изложбата „Играта“, включваща 20 акварела и четири скулптури. Заглавието не е случайно, а изразява неговото разбиране за свободата на твореца.
„Ако изкуството не е игра, то какво е тогава?“, пита той в текста към изложбата. Рашидов обяснява, че никога не е желаел творчеството му да се превърне в средство за угодничене на чужди вкусове или в продукт за лесно оцеляване.
С течение на времето все по-голямо място в работата му заемат акварелът и рисунката. С тях той изследва същите теми, които присъстват и в скулптурата - човешкото тяло, преживяванията, любовта и преходността на живота.
Освен автор на произведения, Рашидов е и запален колекционер. Той събира картини на европейски майстори от различни епохи, като част от сбирката му включва творби от XVII, XVIII и XIX век. През 2017 г. показва публично част от колекцията си, за да сподели със зрителите любовта си към старото европейско изкуство.
От големия творец до министър и председател на парламента
Политиката влиза сравнително късно в живота на Вежди Рашидов. След като вече е утвърден художник с международна кариера, той става общински съветник в София, а по-късно и народен представител.
Между 2009 и 2013 г. е министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов. Заема същия пост и във втория кабинет на Борисов от 2014 до 2017 г. През октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание.
Като министър работи по международното представяне на българското културно наследство, включително организирането на големи изложби и сътрудничеството с чуждестранни музеи. Сред значимите инициативи през неговите мандати е представянето на български археологически съкровища в Лувъра в Париж.
Обществената и политическата му дейност често предизвиква силни реакции, а самият той неведнъж попада в центъра на остри спорове. През 2023 г. се оттегля от активната парламентарна политика и се връща към ателието и изкуството.
Пред БНТ през септември същата година Рашидов признава: „В ателието се чувствам в свои води. Целият ми живот е ателие.“
Думите, които останаха след него
През годините Вежди Рашидов неведнъж разсъждава за преходността на човешкия живот и за способността на изкуството да съхранява паметта. В неговите интервюта темата за времето присъства също толкова често, колкото и разказите за изложби, награди и международно признание.
В разговор за колекционерството и изобразителното изкуство той изрича думи, които след смъртта му придобиват особена сила: „И затова казваме, че изкуството е вечно, защото човекът е тленен.“
