Българското висше образование трябва да бъде национален стратегически приоритет, а не заложник на краткосрочни интереси
Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова даде интервю на „Стандарт“ за пробива на българското образование в Азия, амбицията за съвместен сателит с Китай, конкуренцията за таланти и необходимостта от нова национална визия за университетите
- Проф. Темелкова, завръщате се от Виетнам и Китай с нови международни партньорства и амбициозни проекти. Какво Ви показа тази визита за мястото на България в глобалния образователен свят?
- Показа ми нещо, в което отдавна съм убедена – България има потенциала да бъде много по-видим и значим участник на международния образователен пазар. Но този потенциал трябва да бъде превърнат в целенасочена политика и конкретни действия.
В Азия виждаме изключителна динамика, стратегическо мислене и инвестиции в образование, наука и технологии. Там университетите не се възприемат просто като институции, които издават дипломи, а като двигатели на икономическото развитие и националната конкурентоспособност. Затова и държавата инвестира огромни ресурси в тях. Именно този начин на мислене трябва да утвърдим и в България.
Защото днес съревнованието между държавите все повече се превръща в съревнование за знания, таланти и иновации.
- Какви конкретни резултати постигнахте във Виетнам?
- Във Виетнам подписахме три споразумения за академично сътрудничество и проведохме шест работни срещи с университети, на които очертахме конкретни направления за съвместна дейност. За мен беше особено важно, че Висшето училище по телекомуникации и пощи стана първият български университет, участвал в изложението „Study in Europe“ във Виетнам. Това е възможност не просто да представим нашата институция, а да покажем България като европейска образователна дестинация.
Виетнам е изключително интересен партньор. Страната се развива динамично, инвестира в човешкия капитал и има сериозен интерес към високотехнологични специалности. Същевременно между България и Виетнам съществуват исторически образователни връзки. Хиляди виетнамски граждани са учили у нас и това е капитал на доверие, който трябва да използваме много по-активно. Нашата амбиция е да превърнем тези традиционни отношения в модерно академично партньорство с конкретни резултати.
- Китай е сред световните лидери в технологичното развитие. Какво означава за един български университет да си партнира с китайски академични институции?
- Означава възможност да бъдем част от процеси, които определят технологичното бъдеще на света. В Китай надградихме съществуващите си партньорства и обсъдихме съвместни инициативи в областта на изкуствения интелект, телекомуникациите, дигиталните технологии и космическите изследвания.
Тук искам да подчертая нещо много важно. Ние не търсим международни партньорства заради самите споразумения. Търсим партньорства, които могат да доведат до съвместни образователни програми, научни разработки, академична мобилност и технологични решения. Българските университети трябва да имат самочувствието да бъдат равностойни участници в международната академична общност. Нямаме основание да се самоограничаваме заради мащаба на страната си. В науката и иновациите решаващи са идеите, експертизата и способността да създаваш устойчиви партньорства.
- Сред най-интересните идеи от посещението Ви в Китай е възможността за съвместен сателит. Не звучи ли твърде амбициозно за български университет?
- Амбициозно е. Но защо трябва да се страхуваме от амбициозните цели? С Пекинския университет по пощи и телекомуникации обсъдихме възможности за съвместни изследвания, включително проект за сателит в ниска околоземна орбита. Това е идея, която тепърва трябва да премине през необходимите научни, технологични, организационни и финансови етапи.
За мен обаче по-важен е принципът. Ако искаме българските университети да бъдат конкурентоспособни, трябва да имаме смелостта да участваме в проекти с висока добавена стойност. Космическите технологии, изкуственият интелект и телекомуникациите не са далечно бъдеще. Те са настоящето, което формира икономиките на утрешния ден. И аз искам българските студенти и учени да бъдат сред хората, които създават тези технологии, а не само сред тези, които ги използват.
- Интересен факт е, че и във Виетнам, и в Китай съществуват университети по пощи и телекомуникации, сходни по профил с българското ВУТП. Това случайно съвпадение ли е, или възможност за изграждане на стратегическа академична мрежа?
- Това е изключително ценна предпоставка за сътрудничество. Фактът, че в България, Китай, Виетнам, Русия, Узбекистан и Камерун съществуват университети с еднаква академична идентичност, ни дава възможност да изграждаме партньорства върху обща професионална основа.
Но още по-важно е, че днес тези институции се развиват далеч отвъд първоначалния си профил – към изкуствен интелект, дигитална трансформация, киберсигурност и високи технологии. Виждам огромен потенциал за създаване на устойчива академична мрежа между Европа и Азия, която да обединява образователни програми, научни екипи, технологични разработки и обмен на студенти и преподаватели.
Българското ВУТП има всички основания да бъде активен участник и дори инициатор на подобно сътрудничество. Защото общите ни академични корени могат да се превърнат в основа за съвместно технологично бъдеще.
- Вие последователно развивате ВУТП като университет, ориентиран към технологиите и бизнеса. Как трябва да изглежда университетът на бъдещето?
- Университетът на бъдещето трябва да бъде гъвкав, интердисциплинарен, международно свързан и много близо до реалната икономика. Времето, когато една диплома гарантираше професионална реализация за десетилетия напред, отмина. Днес технологиите променят професиите с изключителна скорост. Затова университетите трябва не просто да предават знания, а да изграждат способност за адаптация, критично мислене, предприемаческа култура и готовност за непрекъснато учене.
Именно в тази посока развиваме Висшето училище по телекомуникации и пощи – чрез интердисциплинарни специалности, практическа насоченост на обучението, сътрудничество с бизнеса и международни академични партньорства. Истинската стойност на знанието се проявява тогава, когато то създава развитие.
- Но какво можем да предложим ние на тези академични гиганти? С какво Висшето училище по телекомуникации и пощи успява да привлече интереса им?
- Много повече, отколкото понякога самите ние си даваме сметка. Нашите партньори са проучили внимателно академичния ни профил, образователните програми и постиженията ни. Те знаят, че Висшето училище по телекомуникации и пощи е сред водещите български висши училища в областта на компютърните и комуникационните технологии и че по брой чуждестранни студенти в това професионално направление заемаме второ място сред техническите университети в България. Това е показател за международната ни разпознаваемост и конкурентоспособност.
Интерес за тях представляват нашите иновативни и интердисциплинарни специалности „Телемедицина“, „Софтуерно проектиране в медицината“, „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“, „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“ и „Киберсигурност“. Това са образователни направления, които свързват технологиите с медицината, авиацията, бизнеса и сигурността и отговарят на реалните потребности на съвременната икономика. Особено внимание предизвиква и фактът, че Висшето училище по телекомуникации и пощи разполага със собствен киберполигон – уникална за българската университетска среда инфраструктура, която позволява практическо обучение и симулации на реални киберзаплахи.
Именно тази комбинация от интердисциплинарно образование, технологична инфраструктура, международна ориентация и тясна връзка с бизнеса ни прави интересни за партньорите от Азия. Ние не отиваме при тях само за да черпим опит. Отиваме със собствена експертиза, образователни модели и идеи за съвместни разработки. Защото в съвременния академичен свят партньорствата не се определят единствено от мащаба на университетите, а от стойността, която всеки от тях може да внесе. И Висшето училище по телекомуникации и пощи има какво да предложи.
- Като председател на Съвета на ректорите Вие гледате отвъд развитието на един университет. Има ли България реален шанс да се превърне в регионален образователен център?
- Категорично да. България има академични традиции, квалифицирани преподаватели, европейска образователна принадлежност и конкурентни условия за обучение. Имаме и географско положение, което ни дава възможност да бъдем естествен мост между различни региони и култури.
Но трябва да бъдем реалисти – този потенциал няма да се реализира сам. Международното позициониране на българското висше образование не може да бъде оставено единствено на инициативността на отделни ректори и университети. Необходима е последователна национална стратегия, която да обединява образователната политика, икономическите интереси и международните отношения на държавата.
Привличането на чуждестранни студенти не е само въпрос на университетски приходи. То има икономическо, демографско, дипломатическо и дългосрочно стратегическо значение. Един чуждестранен студент, който е получил качествено образование в България, може да се превърне в наш партньор, инвеститор или посланик на страната ни за десетилетия напред. Това е инвестиция в международното влияние на България.
- Какво според Вас липсва най-много – финансиране, държавна политика или достатъчно смелост за промяна?
- Липсва ни най-вече последователност в стратегическото мислене. Ако нямаме ясна визия какво искаме да бъде българското висше образование след десет или двадесет години, дори допълнителните ресурси няма да доведат до очаквания резултат.
Необходимо е държавата да припознае висшето образование като стратегически национален ресурс. Университетите не са просто разходна част от бюджета. Те създават човешкия капитал, научния потенциал и иновационната среда, без които няма конкурентоспособна икономика.
- Говорите за обединяване около национална визия, но в същото време в Съвета на ректорите се наблюдава разединение. Не е ли парадоксално да търсим стратегически партньорства по света, когато академичната общност у нас трудно намира общ език?
- Напредъкът често е резултат от сблъсък между различни начини на мислене. Единият е обърнат към бъдещето, към развитието, международното утвърждаване и създаването на нови възможности. Другият остава затворен в рамките на вътрешноакадемични борби и краткосрочни интереси.
Разбира се, в академичната общност винаги ще има различни позиции. Това е естествено и дори необходимо. Университетите са пространства на свободната мисъл и плурализма. Но има огромна разлика между принципния дебат и противопоставянето, което започва да измества истинските приоритети.
Съветът на ректорите не бива да се превръща в арена на лични или институционални противоборства. За мен академичната автономия е фундаментална ценност. Тя не трябва да бъде отслабвана от вътрешни конфликти или от допускането на зависимости, които отклоняват университетите от тяхната мисия.
Има нещо, което не бива да забравяме – докато ние спорим помежду си, светът не чака. Другите държави инвестират, изграждат партньорства, привличат таланти и създават нови технологии. България няма време за губене. Казвам го и на политиците.
- Не Ви ли обезкуражава това противопоставяне? Откъде идва енергията да продължавате да отстоявате толкова амбициозна визия?
- Не ме обезкуражава, защото никога не съм възприемала лидерството като стремеж към лично спокойствие или удобство. За мен лидерството е отговорност да вземаш решения, да отстояваш принципи и да работиш за резултати, които остават след теб. Ако човек има ясна визия и вярва в нея, трудностите не са причина да се отказва.
А резултатите са конкретни. Днес Съветът на ректорите има много по-широка международна разпознаваемост. Изградихме партньорства с ректорските организации на Унгария, Германия, Чехия и Турция, както и с Европейската асоциация на университетите. Това не са просто институционални контакти, а възможности за реално академично взаимодействие, обмен на добри практики и съвместни инициативи. Това е посоката, в която вярвам, че трябва да се развива българското висше образование.
Аз предпочитам да влагам енергията си в създаването на възможности, а не в поддържането на конфликти. В крайна сметка времето оценява лидерите не по споровете, в които са участвали, а по това, което са успели да изградят.
- Ако трябва да формулирате една голяма цел пред българското висше образование през следващото десетилетие, каква би била тя?
- България да се утвърди като разпознаваем европейски образователен и иновационен център, който привлича международни таланти, създава научни постижения и участва равностойно в глобалното технологично развитие.
Искам да виждам българските университети като активни участници в международни научни консорциуми, в създаването на нови технологии и в изграждането на икономика с висока добавена стойност. Искам младите хора да избират България не защото нямат друга възможност, а защото тук получават образование и перспектива на световно ниво.
Ние градим българския мост между Европа и Азия в образованието, науката и високите технологии. И това не е просто красива метафора, а конкретна работа, зад която стоят международни партньорства, съвместни образователни инициативи и амбициозни научни проекти. Посещенията във Виетнам и Китай са поредните стъпки в тази посока. Но за да превърнем усилията на отделни университети в устойчиво развитие на България, е необходима и последователна държавна политика, която да припознае образованието и науката като стратегически приоритет.
Защото истинският въпрос не е дали България има потенциал. Тя го има. Въпросът е дали ще проявим достатъчно визия, смелост и единство, за да го превърнем в национален успех.
