Парламентът прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции, предложени от Министерския съвет. Законопроектът въвежда европейски правила в банковото законодателство и допълва режима за надзорните правомощия на Българската народна банка.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че се транспонират две европейски директиви и се предвиждат нови санкционни механизми спрямо банки и финансови холдинги при неизпълнение на задължения. Част от текстовете са свързани и с членството на България в еврозоната, включително с разпределението на правомощията между Европейската централна банка и БНБ при банковия надзор.
По-ясни правила за независимост в БНБ
С промените се допълват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на БНБ, когато централната банка действа като орган за банков надзор. Целта е националната рамка да бъде съобразена с европейските стандарти за независимост, прозрачност и надеждност на надзорните органи.
Законопроектът предвижда и нови правила за оценка на надеждността и пригодността на членовете на ръководните органи на банките, както и на лицата, които заемат ключови позиции в тях. Това включва проверка дали тези лица отговарят на изискванията за професионална компетентност, репутация и управление на риска.
Съгласно европейската рамка се въвежда и ограничение за продължителността на престоя в управителен орган. Нито един член на управителния орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., няма да може да остава на длъжност повече от 14 години.
Нови санкции и повече надзорни инструменти
Заместник-министър Людмила Петкова посочи, че част от измененията въвеждат санкция, която може да бъде наложена на банка или финансов холдинг при неизпълнение на финансови задължения. Текстовете разширяват инструментите за надзор и принудително изпълнение, така че БНБ да може да реагира по-ефективно при нарушения.
Промените засягат още надзорните правомощия, санкциите, клоновете на банки от трети държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер. Това е част от по-широкия европейски подход, при който банките трябва да отчитат не само традиционните финансови рискове, но и рискове, свързани с климат, устойчивост, управление и социални фактори.
В тази посока БНБ вече прие решение за прилагане, считано от 11 януари 2026 г., на насоки на Европейския банков орган относно управлението на екологичните, социалните и управленските рискове.
Клоновете от трети държави влизат в по-ясен режим
Законопроектът доразвива националния режим за лицензиране и дейност на клонове на банки от трети държави. Предвижда се БНБ да има по-ясни надзорни правомощия, за да гарантира спазването на приложимите пруденциални изисквания.
Това е важно за банковата стабилност, защото клоновете от трети държави работят на българския пазар, но са свързани с групи извън ЕС. Затова надзорът върху тях трябва да гарантира, че дейността им не създава допълнителен риск за финансовата система.
Промените въвеждат и хармонизирани правила за уведомяване и надзор при пруденциално значими трансакции, извършвани от банките. Така БНБ ще разполага с повече информация и по-ясни правомощия при операции, които могат да имат значение за стабилността на кредитните институции.
Еврозоната пренарежда и банковата несъстоятелност
След присъединяването на България към еврозоната от 1 януари тази година се предлагат и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките. Те са свързани с разпределението на правомощията между Европейската централна банка и БНБ при осъществяването на пруденциален надзор.
Като член на еврозоната България вече е част от общата надзорна архитектура, в която ЕЦБ има водеща роля по отношение на значимите банки. Затова националните закони трябва да бъдат синхронизирани с европейските механизми за надзор, преструктуриране и защита на вложителите.
Промените в Закона за кредитните институции не са само техническа адаптация след влизането в еврозоната. Те донастройват банковата система към по-дълбоката интеграция с европейския надзор, въвеждат по-ясни правила за независимост и надеждност и разширяват инструментите на БНБ при контрол върху банките. След първото четене предстои детайлният дебат по текстовете, където ще стане ясно дали ще има редакции по най-чувствителните теми - санкциите, мандатите, клоновете от трети държави и практическото разпределение на правомощията между БНБ и ЕЦБ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
