Край на дългогодишната привилегия на Румен Радев да размахва укази над службите за сигурност. Народното събрание окончателно отне правото му да назначава ръководителя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), след като президентът за пореден път се опита да спре с вето волята на парламента. Този път обаче институцията му остана без козове и без влияние.
Ветото, което не уплаши никого
След седмици на празни закани и политическо позиране, ветото на държавния глава беше смачкано с 127 гласа „за“ – от ГЕРБ, ДПС-Ново начало, част от БСП, ИТН и независими депутати. Против гласуваха обичайните критици на реформите – „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, АПС и представители на ПП-ДБ. Резултатът показа, че мнозинството в парламента не само е консолидирано, но и категорично е решено да сложи ред в службите, които години наред бяха превърнати в територия на президентското самоволие.
Досега Радев имаше последната дума при назначаването на шефа на ДАНС – механизъм, който му даваше удобен инструмент за политическо натискане и саботиране на правителствени решения. Тази врата вече е затворена. С промяната парламентът ще избира директорите на ДАНС, ДАР и ДАТО по предложение на Министерския съвет. Президентът бе оставен само с церемониалната роля да назначава началника на НСО - служба, чийто автомобилен парк междувременно беше изтеглен от президентската администрация.
Радев в изолация – парламентът взима контрола
Опитът на Радев да наложи повторно вето върху законите за службите за сигурност приключи също толкова неуспешно. Вътрешната комисия в парламента отхвърли поредното му възражение, а депутатите дори не изчакаха следващия пленарен ден, за да вкарат точката извънредно в дневния ред. Решението бе прието бързо и без колебание — знак, че институциите вече не позволяват президентът да ги държи в шах.
Причината за законовите промени беше дългото протакане от страна на Радев, който отказваше да подпише назначението на Деньо Денев за шеф на ДАНС, въпреки решението на правителството. Така президентът месеци наред блокираше кадровите решения в сектора за сигурност – практика, която управляващите нарекоха „институционален саботаж“.
Краят на „държавата на един човек“
Румен Радев изгуби една от последните си лостове за натиск. След като превърна президентството в политическа трибуна и в арена за лични битки с кабинета, Народното събрание му показа, че демокрацията не търпи монопол върху властта. Новият ред в службите за сигурност връща контрола в ръцете на парламента и поставя президентската институция там, където ѝ е мястото — в рамките на Конституцията, а не над нея.
Както коментираха депутати от мнозинството след гласуването: „Време беше държавата да започне да се управлява от институции, а не от един човек, който отказва да приеме, че не е вечен.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com