Заплати от 10 000 до 40 000 евро за директори на държавни болници, докато управляваните от тях лечебни заведения трупат дългове, извадиха наяве един от най-болезнените парадокси в здравната система. Данните бяха обявени от здравния министър Катя Ивкова, а темата предизвика остри реакции от бившия министър проф. Христо Хинков и от представители на младите лекари.
Според тях проблемът не е само в конкретни възнаграждения, а в дефектен модел, който позволява огромна ножица между болнични директори и специализанти. На този фон се поставя въпросът как е възможно болници с дългове да плащат астрономически суми на ръководствата си.
Астрономически заплати на фона на болнични дългове
Изнесената от здравния министър информация постави в центъра на скандала директорски възнаграждения, които стигат до десетки хиляди евро. Най-силното обществено възмущение идва от контраста - болници с финансови проблеми, натрупани задължения и напрежение сред персонала, но със заплати на върха, които изглеждат несъвместими с общото състояние на системата.
Проф. Христо Хинков поздрави Катя Ивкова за това, че е направила данните публични. „Аз съм се сблъсквал с подобни проблеми, макар че те са били свързани с нарушение на Закона за обществените поръчки на един от директорите, упоменати със тези астрономически заплати“, каза той пред бТВ. По думите му проблемът не е изолиран, а показва дълбока слабост в контрола върху държавните лечебни заведения.
„Пирогов“, уволнение и политическа защита
Бившият здравен министър даде конкретен пример със „Пирогов“. Той заяви, че е уволнил със заповед директор, но следващият министър го е върнал на поста. „Той продължава да си работи в тази болница, която трупа дългове. Говоря за „Пирогов“, каза Хинков.
По думите му става въпрос за сериозни нарушения, но въпреки това директорът е бил защитен от тогавашната власт. Хинков заяви, че при гласуването на Закона за бюджета парламентарната група на ГЕРБ отказала да влезе в парламента заради заповедта му за уволнение. Така според него кадровият въпрос в една държавна болница се е превърнал в политически натиск, с последици и за силата, която го е подкрепяла.
Нарушенията като нормална практика
Хинков каза още, че е предал на прокуратурата доклад на вътрешния одит. По думите му прокуратурата не е отрекла констатираните нарушения, но ги е счела за част от нормалната практика на „Пирогов“. Това обяснение отваря още по-големия въпрос - кога една вредна практика става толкова привична, че институциите спират да я третират като проблем.
Именно тук скандалът със заплатите излиза извън рамките на личните доходи на отделни директори. Ако нарушения, дългове и високи възнаграждения могат да съществуват едновременно, значи контролът не работи достатъчно силно. А когато контролът не работи, сметката я плащат пациентите, лекарите на ниски позиции и самата здравна система.
Дефект в закона и липса на спирачка
Според проф. Хинков обявените възнаграждения са възможни заради дефект в закона. „Трябва да има някаква спирачка в това отношение, тъй като това са болници, които са на подчинение на министъра на здравеопазването“, заяви той. Бившият министър очаква след изнесената информация да последват конкретни действия, а не само публично възмущение.
Той допусна, че е възможно в държавните болници да има и по-сериозни нарушения, свързани със злоупотреби. „Не знам защо се получава така и кой разрешава тези директори на болници да получават такива заплати“, посочи Хинков. Според него въпросът вече не е дали сумите звучат прекалено високи, а кой носи отговорност за механизма, който ги позволява.
Бордовете в болниците само взимат пари
Бившият здравен министър постави под съмнение и ролята на бордовете в държавните болници. Според него те трябва да бъдат преосмислени, защото почти не вършат реална работа. „Този, който върши работа, е изпълнителният директор. Останалите няколко души в борда са в миманс. Само взимат пари“, каза Хинков.
Това е особено чувствителна тема, защото бордовете би трябвало да бъдат инструмент за контрол, а не допълнителен разход. Ако те не ограничават рисковете, не спират дълговете и не носят реална отговорност, присъствието им изглежда като част от проблема. Така държавната болница се превръща в структура, в която много хора получават, но малцина отговарят.
Младите лекари виждат върха на айсберга
Д-р Даниел Кипров постави другата страна на скандала - заплащането на младите лекари и специализантите. По думите му Министерството на здравеопазването е забавило отговор на искане за информация за собствените заплащания на чиновниците. Той допусна, че това може да е било планирано, за да се изнесе после информацията за заплатите на директорите и да се отклони фокусът.
„Ние изнесохме информация няколко часа преди тяхната пресконференция, където се видя, че чиновници от министерството са взимали до осем пъти над това, което взима един специализант, който дава дори 24-часови смени“, каза Кипров. Сравнението е остро, защото показва не просто различия в доходите, а разместване на ценностите в системата - най-младите лекари работят тежки смени, а административните и управленските нива получават многократно повече.
Само заплатите като директори, не и всички доходи
Според д-р Кипров публикуваните суми не показват пълната картина. Той заяви, че това са само заплатите на болничните шефове в качеството им на директори. Отделно те можели да се възползват от позицията си, за да извършват медицинска дейност, която се отчита на тяхно име.
„Тоест те получават допълнително изключително големи суми, така че това, което виждаме, е само върхът на айсберга“, посочи Кипров. Това твърдение прави скандала още по-тежък, защото поставя въпроса дали реалните доходи на част от директорите са дори по-високи от вече обявените. Ако е така, общественият разговор тепърва трябва да стигне до пълната сметка.
Грозната ножица в здравната система
Кипров заяви, че исканията на младите лекари не са се променили. Те настояват за достойно заплащане на младите колеги и за прекратяване на огромната разлика между върха и основата на системата. „Искаме достойно заплащане на младите колеги и да няма тази огромна ножица, която е грозна“, каза той.
Тази ножица е най-силният символ на скандала. В една система, която постоянно говори за недостиг на кадри, претоварени отделения и лекари, които напускат страната, заплати от 10 000 до 40 000 евро за директори звучат като диагноза. Не защото управлението не трябва да се плаща, а защото няма морална и финансова логика върхът да живее в друга реалност, докато болниците трупат дългове, а младите лекари изнемогват.
Скандалът вече иска решения, не обяснения
След разкритията на здравния министър Катя Ивкова темата не може да приключи с констатации. Ако има законов дефект, той трябва да бъде поправен. Ако бордовете не работят, ролята им трябва да бъде променена. Ако директори получават огромни доходи в болници с дългове, трябва да има ясна граница, контрол и отговорност.
Най-важният въпрос е прост - може ли държавна болница да бъде управлявана като частна каса за високи възнаграждения, докато обществото плаща дълговете й и чака нормално лечение. Здравната система не може да иска доверие от пациенти и лекари, ако допуска подобна пропаст между директорския кабинет и лекаря на 24-часова смяна. Скандалът със заплатите вече е тест дали държавата ще защити болниците като обществена услуга, или ще остави модела да продължи под нови имена и със стари практики.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
