Властта подготвя пакет от мерки срещу изтичането на средства, високото доплащане и слабия контрол в здравеопазването. Сред предложенията са частните болници също да провеждат обществени поръчки за лекарства, Министерството на здравеопазването да организира централизирани търгове, а НЗОК да използва дигитални инструменти и изкуствен интелект за откриване на злоупотреби. Това заяви пред Нова телевизия д-р Георги Петров, депутат от „Прогресивна България“ и член на парламентарната комисия по здравеопазване.
Според него Здравната каса има нужда от по-голям ресурс, но решението няма да бъде търсено чрез увеличаване на здравните вноски. „Не просто да повишим парите, а да променим тяхното разходване в системата“, подчерта Петров.
Обществени поръчки и за частните болници
Първата подготвяна промяна засяга покупките на лекарства от частните лечебни заведения. В момента те могат да сключват директни договори с производители и вносители, което според депутата позволява един и същ медикамент да бъде купуван на драстично различни цени. „При лекарствата изтичат над 100 млн. евро годишно от разликите на медикаментите“, заяви Петров.
Управляващите предлагат частните болници да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки наравно с държавните и общинските лечебни заведения. Очакването е по-голямата прозрачност и конкуренцията между доставчиците да намалят цените. „Даваме предложение частните болници, наравно с общинските и държавните, да провеждат обществени поръчки. Това неминуемо ще свали цената“, каза депутатът.
Министерството ще преговаря за по-ниски цени
Втората мярка предвижда централизирани търгове за скъпоструващи медикаменти. Вместо всяка болница да договаря самостоятелно малки количества, Министерството на здравеопазването трябва да поеме преговорите за цялата система. „Болницата ще поиска 10 броя, а държавата - 100 000. Така ще се свали цената“, обясни Петров.
По думите му по-големите поръчки ще дадат на държавата по-силна позиция пред фармацевтичните компании и ще ограничат огромните разлики в цените, плащани от отделните лечебни заведения. Освободеният ресурс трябва да остане в системата и да бъде насочен към лечение, медицински дейности и намаляване на разходите за пациентите.
Удар срещу доплащанията от входа на болницата
Управляващите поставят като основна цел и намаляването на доплащането за медицински услуги и консумативи. Според Петров частните болници имат законова възможност да събират допълнителни суми за услуги, които държавните и общинските лечебни заведения нямат право да таксуват. „Когато влезете в една частна болница, още с влизането през вратата сте със 100-200 евро разход. Там има разход за чаршафи, храна, допълнително обслужване, по-хубава стая, допълнителна възглавница“, заяви той.
По думите му част от лечебните заведения генерират до 100-150% допълнителни приходи чрез подобни плащания. Това им позволява да предлагат по-високи възнаграждения и да привличат специалисти от държавните болници.
Петров призна, че тези практики са законни, защото частните лечебни заведения са търговски дружества. Затова промяната трябва да стане чрез нови правила, които да изравнят условията и да ограничат финансовия натиск върху пациентите.
Изкуствен интелект ще търси пробойните
Другата голяма посока е дигитализацията на контрола. Управляващите възнамеряват да дадат на НЗОК по-силни инструменти за проследяване на плащанията, медицинските дейности и необичайните отклонения.
Петров посочи проекта „Диагноза България“ на Мартин Атанасов като пример как анализът на данни може да показва слабите места в системата. „Дигитализацията и подобен тип проект може да даде доста лостове на НЗОК да започне строг контрол, виждайки къде са пробойните. Ще се борим за прозрачност“, увери депутатът.
Предвижда се постепенно да бъде внедрен и изкуствен интелект, който да засича съмнителни плащания, необичайно отчитане на дейности и големи ценови разлики. „Ще направим всичко възможно да вградим ИИ, за да видим пробойните и една по една да ги отстраняваме, без това да навреди на системата“, каза Петров.
Той предупреди, че рязкото спиране на утвърдени практики може да блокира цели части от здравеопазването. Затова промените ще бъдат въвеждани поетапно и под контрол.
Обещание за срокове за детската болница
Управляващите ще трябва да дадат и конкретен график за Националната детска болница. Според Петров в сметката на дружеството има 47 млн. евро, които могат да бъдат използвани за проекта. „Не сме заложили нови милиони, но това не значи, че сме се отказали“, заяви той.
Депутатът увери, че държавата се намесва „ударно“ и скоро трябва да бъдат обявени срокове за началото и края на строителството, както и план за набиране на медицински кадри.
Промени без блокиране на системата
Петров защити и избора на хора с предишен управленски опит за важни позиции в здравеопазването. По думите му управляващите са били изправени пред избор между подготвени кадри, които са заемали постове и имат различни свързаности, и неопитни хора, в чийто морал няма съмнение. Той посочи, че за д-р Асен Меджидиев не са били установени конкретни злоупотреби.
Основната заявка на управляващите е здравната система да бъде променяна постепенно - чрез по-евтини лекарства, ограничаване на доплащанията, прозрачни обществени поръчки и по-силен дигитален контрол. Целта е повече от наличните средства да стигат до пациентите и медицинските специалисти, без тежестта да бъде прехвърляна върху гражданите чрез по-високи здравни вноски.
