Помните ли онзи 23 януари, когато с ръка на сърцето Румен Радев излезе завинаги от „Дондуков“ 2, за да премине през гвардейския шпалир по червения килим, хвърляйки се в новата битка „за бъдещето на Отечеството“.
До него вървеше Илияна Йотова, за първи път облечена в панталон - елегантен, но строг. Социолозите се надпреварваха да пророкуват как той няма да има мнозинство и ще се моли на ПП-ДБ за коалиция. А тя – как няма да получи подкрепата му за президент, защото българинът не приемал на този пост да бъде дама...
Повратният момент
Тогава малцина си дадоха сметка, че мигът, в който Радев подаде огромния букет рози на Йотова с думите: „Ще бъдете достоен президент“, бе наистина повратен в новата ни история. И подсказваше това, което днес, 6 месеца по-късно, е реалност.
Той е премиерът с най-висок личен рейтинг от началото на прехода, е лидер на партия, която има пълно мнозинство, а кабинетът му за първи път има рекордните 42% одобрение.
Тя пък е първата жена в българската политика, заемаща поста държавен глава и върховен главнокомандващ, личният й рейтинг е № 1 в държавата, а шансовете й за президентски избор на първи тур растат с всеки изминал ден.
Какво се случи?
Партийните врачки и социологическите шамани проспаха радикалния обрат в родната политика и продължават да го отричат, сричайки нови опорки за хейт срещу Радев и Йотова. Една от които е, че е опасно всички яйца на властта да бъдат в една кошница. С други думи – изпълнителната, законодателната и президентската власт не бива да са в ръцете на една партия. Но генералските и институционални войни по времето на Борисов и Радев вече доказаха, че обратната ситуация е дори по-опасна.
Новите отношения във властта
Всъщност, премиер и президент от една партия изобщо не е новост за България. Даже си е направо практика. Страната ни добре познава времената на Филип Димитров и Желю Желев, Иван Костов и Петър Стоянов, Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. Дори Георги Първанов попада в групата, тъй като по негово време БСП бе управлението, макар и в тройна коалиция с НДСВ и ДСП.
Но между онези примери и сегашния тандем Радев – Йотова има една съществена разлика. Премиерите Димитров, Костов и Борисов смятаха, че президентите са им длъжни и трябва да бъдат управляеми, на къса каишка.
Радев и Йотова изградиха съвършено различен тип отношения - равноправни и откровени, основани на уважение и взаимно зачитане на опита и експертизата. Със сигурност непрекъснато си говорят, но решенията си вземат самостоятелно. Той не се противопостави на избора й Гюров да стане служебен премиер, тя не се огъна пред пърформансите на Асен Василев и компания и не събори бюджета – единственият възможен, защото такава е реалността.
Подкрепата на Прогресивна България
Опозицията трескаво броеше дните, в които Радев не е отговорил подкрепя ли кандидатурата на Йотова. И накрая получи най-звучния шамар.
„Илияна Йотова е силен и опитен политик и съм убеден, че ще продължи с енергия и отговорност да отстоява интересите на обществото. Кандидатурата ѝ ще бъде издигната от инициативен комитет, заедно с тази на вицепрезидент. За този пост бих се радвал да имаме човек с профила на самата г-жа Йотова, някой със сърце за България", заяви Радев, обявявайки решението на „Прогресивна България“ да подкрепи президента в надпреварата за поста наесен.
Отбор, закален в битки
Защо бе ясно, че Радев ще подкрепи Йотова?
Политическият им отбор е закален в дълга битка – и по времето на Борисов, и по времето на Гешев, и по времето на онези любимци, които се оказаха шарлатани. Закален е в спасителните операции на служебните кабинети в последните 6 години, както и днес, когато опозицията подлага управлението на всекидневен обстрел.
Обявявайки влизането си в надпреварата за президент, Йотова постави в шах конкурентите. За първи път кандидат сам заявява кандидатурата си, без да разчита на предварителната подкрепа от партия, коалиция или видни общественици. Йотова ще бъде издигната от инициативен комитет, палитрата от имена в който със сигурност ще е повече от респектираща.
Плахият Гюров
Това, което последва като отглас от Андрей Гюров след решението на Йотова, беше комуникационна вреда. Някакви хора го ухажват, той се дърпа. Съжалявам, обаче това не е характерно за мъжете. Искам по-категорично да се дават заявките, с повече самочувствие, коментира светкавично политологът Росен Стоянов.
Ден по-късно стана ясна и причината за колебанието на Гюров и партньора му Кандев. В ПП-ДБ изобщо не са сигурни, че искат тях. Защото с големите мераци за „Дондуков“ 2 бил любителят на задгранични воаяжи Николай Денков. Типично за десните, всеки старт започва с разкол.
Притесненият ГЕРБ
Най-притеснени от всички са ГЕРБ. Раздялата на Делян Добрев с партията и отказът му да играе за президент разтърсиха партията. Бюджетните разкрития на кабинета „Радев“ за скритите фактури по чекмеджетата и фалшивите данни към Брюксел, само и само да излезе сметката за еврозоната, срутиха рейтинга на партията до 12,4 на сто.
Верен на стила си да играе няколко партии едновременно, за да постигне най-голяма изгода за себе си, Борисов хем похвали Йотова, наричайки я е „изключително силен кандидат и изключително опитен политик“, хем удари Радев за бюджета, определяйки го за противоконституционен. В синхрон с ПП-ДБ дори обяви, че дава разчетите на Конституционния съд.
Голямото преформатиране
Истината е, че в момента тече голямото преформатиране, което Радев започна с излизането си от „Дондуков“ 2. Видимата му част бе новият геополитически език на България, която за първи път заяви себе си пред Европа, оспорвайки санкциите, които щяха да се отразят по джоба на всеки българин.
4-годишният управленски хоризонт, който се гарантира от пълното мнозинство, дава възможност за реформи във всички сектори. Започва с бюджета за 2027 г., който „Прогресивна България“ пише в момента, минава през магистралите на концесии, публично-частното партньорство, новата жилищна политика с преизчисление на данъчните оценки и по-високите налози за трето жилище и стига но новия механизъм за определяне на минималната заплата, новите решения в транспорта, новите учебни програми, новият поглед върху културата и спорта, които ще залегнат в управленската програма на кабинета. Скоро ще е готова.
Разбира се, един от крайъгълните камъни е новият Висш съдебен съвет, който ще излезе на дневен ред наесен и който със сигурност ще приключи рекета на ПП-ДБ за овладяване на съдебната реформа. Защото Радев ясно показа, че не приема нито своеволията на прокуратурата, нито опитите на умните и красивите да я завладеят.
По пътя на голямото преформатиране Радев има нужда от съмишленик и съюзник. Но и от коректив. Враговете му и без това са предостатъчно. А какъв по-добър партньор в управлението от силен президент с глас, който се чува, дума, която тежи и авторитет, който респектира. Особено когато визията за България е обща и идва от сърцето.
