Правителството влиза в първите си 100 дни с положителен баланс в обществените оценки, но и с висока степен на поляризация. Това показва национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 17 и 23 юли сред 1000 пълнолетни граждани. Данните бяха представени от социолога Боряна Димитрова.
Според изследването 42% от анкетираните дават положителна оценка за работата на кабинета, а 33% – отрицателна.
В същото време министър-председателят се ползва с по-високо лично доверие – 48% срещу 31% недоверие.
По думите на Димитрова именно високият личен рейтинг на премиера към момента компенсира част от критиките към работата на кабинета.
„След първите 100 дни хората все повече ще оценяват управлението по конкретните резултати“, обясни тя.
Личният кредит на премиера дава бронята на правителството срещу критиките след първите 100 дни във властта. Това е основният извод в ново проучване на агенция "Алфа рисърч", проведено след 1000 пълнолетни българи.
Социологът Боряна Димитрова отбелязва, че правителството на Росен Желязков например е започнало да работи с по-малко одобрение, но и по-малко негативни оценки. За нея резултатът на кабинета "Радев" показва, че няма консенсус в обществото за действията на правителството.
Що се отнася до работата на кабинета като цяло 32% от хората смятат, че той се справя компетентно със задачите си, докато всеки четвърти е на противоположното мнение.
Доста ниски показатели обаче има правителството що се отнася до индекса на управленска ефективност, който правителството измерва. Той се формира от положителните и отрицателните оценки за дейността в определени области.
Така например, ако става дума за високите цени 27.8% от анкетираните са на мнение, че правителството се справя с тях, но 80.8 са на противоположното мнение.
При борбата с корупцията съотношението е 26.4 към 72.2 процента, отново с повече негативни мнения.
Същата е ситуацията и със здравеопазването (14% положителни оценки, 69.2 отрицателни) и пътната безопасност (8.5 към 58.9%).
Боряна Димитрова посочва, че към момента общият извод е, че обществото приема твърденията за заварени редица проблеми, но вече очаква кабинетът да поеме отговорност за политическите си решения.
Според нея за момента за властта няма риск, заради високата популярност на премиера, високата електорална подкрепа за "Прогресивна България" и фрагментираната опозиция.
"Властта не е политически уязвима, защото има широка електорална подкрепа, но тя е уязвима по отношение на резултатите. Ако след тези 100 дни хората не видят измерими, видими резултати, този политически кредит ще започне да бъде кредит с нарастваща политическа лихва", посочва социологът.
Димитрова подчерта, че нетипично за лятото обществото е силно политизирано, като причината е силното неудовлетворение от предлаганите мерки и решения и очакваните резултати.
Сериозен фактор е и разминаването между предизборни заявки и следизборни ангажименти.
Изследването показва, че най-сериозните тревоги на хората остават ръстът на цените, корупцията, здравеопазването и пътната безопасност.
Според социолога именно при тези теми има най-голямо разминаване между значимостта на проблемите и обществената оценка за ефективността на предприетите мерки.
„Ахилесовата пета на правителството са конкретните политики за решаване на ежедневните проблеми на хората“, коментира Димитрова.
Проучването отчита и високо доверие към президента Илияна Йотова. Според данните тя получава 50% одобрение срещу 29% неодобрение и към момента е политикът с най-висок рейтинг в страната.
Социологът уточни, че изследването е приключило ден преди Йотова официално да обяви кандидатурата си за президент, поради което резултатите отразяват оценката към нея като действащ държавен глава, а не като кандидат в предстоящата кампания.
Според Боряна Димитрова настоящият рейтинг на президента Илияна Йотова отразява обществената оценка за работата ѝ като държавен глава, а не като кандидат в предстоящите президентски избори. След официалното ѝ влизане в надпреварата политическата динамика ще бъде различна и подкрепата ѝ ще зависи от няколко ключови фактора.
Първият е взаимодействието с изпълнителната власт. По думите на социолога президентът и правителството вече се възприемат като част от едно политическо управление, което означава, че евентуално нарастване на критиките към кабинета може да се отрази и върху доверието към държавния глава.
Друг важен фактор е изборът на дата за президентския вот. Според Димитрова насрочването на изборите за 25 октомври вероятно цели кампанията да приключи преди зимния период, когато традиционно се засилва общественото напрежение, свързано с цените, енергийните разходи и бюджета.
Изследването отчита известно подобрение и в общественото отношение към Народното събрание. Доверието към институцията достига около 20% – най-високото ниво от 2011 г. насам. Въпреки това отрицателните оценки продължават да преобладават.
Според Боряна Димитрова парламентът остава „в сянката“ на изпълнителната власт, а основното предизвикателство пред депутатите е да възстановят общественото доверие към законодателната институция.
При евентуални парламентарни избори управляващите запазват значителна електорална преднина.
По думите на Димитрова това се дължи както на все още високия кредит на доверие към кабинета, така и на липсата на консолидирана опозиция.
„Властта не е политически уязвима, но е уязвима по отношение на резултатите. Ако хората не видят реални решения на проблемите, кредитът на доверие постепенно ще започне да се изчерпва“, предупреди тя.
Председателите на Народното събрание следват рейтинга на парламента. По думите на Димитрова обществените оценки за председателите на Народното събрание традиционно се движат в синхрон с доверието към самия парламент.
Тя отбеляза, че през последните години при повечето председатели отрицателните оценки преобладават, като изключение правят периоди, в които доверието към парламента като институция е било по-високо.
За настоящия председател Михаела Доцова социолозите отчитат и сравнително висока степен на неразпознаваемост сред гражданите, което според тях показва, че фигурата на председателя остава по-слабо видима в сравнение с останалите политически лидери.
Проучването показва, че министър-председателят Румен Радев остава лидерът с най-високо обществено доверие сред ръководителите на политическите партии.
При останалите партийни лидери нивата на доверие са значително по-ниски и се движат в близки стойности, без ясно изразен втори политически център.
Няма съществени промени в електоралните нагласи три месеца след парламентарните избори, показва първото проучване в новия мандат на "Алфа Рисърч".
