Ако човек следи българската политика единствено през социологическите проучвания, ще остане с впечатлението, че живее в държава, в която опозицията има по-висок кредит на доверие от управляващото мнозинство. Нищо, че то току-що е минало през избори.
Поне така излиза от най-новото изследване на близката до олигархичния кръг „Капитал“ „Алфа Рисърч“, оповестено само дни, след като социологическо изследване на друга агенция от орбитата на Иво Прокопиев - „Маркет линкс“, предизвика дебат, след като измерваше подкрепата за политическата коалиция на задкулисието ПП-ДБ, която вече не съществува.
Когато в рамките на броени дни различни агенции започнат да рисуват политическа картина, пораждаща повече въпроси, отколкото отговори, общественият скептицизъм е напълно разбираем.
Допълнително впечатление прави сравнението с публикуваните партийни данни. Ако се вярва на това изследване разпадащите се ПП и ДБ сега едва ли не вдигат одобрението към себе си. Което само по себе си вече звучи като виц, особено на фона на залязващите партии от тази коалиция.
Има и още една особеност, която прави впечатление. Според публикуваните данни личните рейтинги на редица партийни лидери значително изпреварват подкрепата за собствените им формации, което само по себе си е абсурдно.
На този фон има едно отчетливо изключение – при лидерът на ДПС, според "Алфа Рисърч", логиката е обърната. Именно това поражда въпроса защо тенденцията, която уж важи за почти всички останали политически лидери, не важи за него. Случайност, методологична особеност или друга причина – това остава въпрос, на който самото "изследване" не дава отговор.
Тази особеност изпъква още по-силно на фона на изборните резултати през последните години. Нееднократно шумно представяни социологически прогнози впоследствие са се разминавали с реалния вот. Неслучайно всички факти досега показват, че за Делян Пеевски неговата истинска социология винаги са били хората и тяхната воля пред урните, а не процентите в телевизионните презентации.
Социологията е сериозна професия. Тя трябва да измерва обществените нагласи, а не да се превръща в участник в политическия разговор. Защото има една проверка, която никоя агенция не може да избегне – изборният ден. Именно тогава процентите от презентациите се срещат с процентите от урните. И ако последните години са показали нещо, то е, че между двете понякога има съществени разминавания.
В крайна сметка доверието не се печели с графики, а с точност. И когато социологията започне да поражда повече въпроси, отколкото доверие, обществото съвсем закономерно се пита дали наблюдава безпристрастно измерване на обществените нагласи или поредната битка за политическия разказ.
