Повече от 31% от всички обществени поръчки през последните пет години са проведени само с един кандидат, а общата им стойност доближава 17 млрд. евро. Данните бяха представени от министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, който обяви конкретни мерки за отваряне на държавните търгове към повече компании. Новата политика предвижда разширяване на системата СИГМА, проследяване на свързани фирми и политически лица, повече конкуренция при разработването на държавен софтуер и ускорена дигитализация на услугите за гражданите и бизнеса.
СИГМА показа мащаба на проблема
В интервю за БНТ Иван Василев посочи, че всеки гражданин може да използва СИГМА, за да провери как са разходвани публичните средства през последните години. „Там се вижда, че над 31% от всички тези поръчки, близо 17 млрд. евро, са само с един участник, без конкуренция“, заяви министърът.
Той уточни, че данните не сочат една конкретна компания, която е печелила всички процедури. Проблемът е значително по-широк - при почти една трета от поръчките в цялата държава се е явявал само един кандидат.
„31% от всички поръчки през последните пет години са печелени в търгове, когато е имало само една фирма, която кандидатства. Не една конкретна фирма, а конкуренция е имало само с един участник. Това е в цялата държава. Това виждаме в СИГМА“, обясни Василев.
Държавата ще отваря пазара за повече фирми
Според министъра отговорът на проблема не е бизнесът да бъде изтласкан от държавните проекти, а процедурите да бъдат отворени за много повече участници. „Работата на държавата е да създава конкуренция, да създава пазар и да включва все повече фирми, които да се конкурират за този публичен обществен ресурс“, подчерта Василев.
По думите му реалното състезание между компаниите ще позволи ограничените публични средства да бъдат използвани по-ефективно. Повече кандидати означават по-голям избор, по-добро качество и натиск върху цените. „Когато има конкуренция, тогава държавата може по-ефективно да разходва така или иначе ограничените ни публични ресурси“, каза министърът.
Най-сериозните проблеми се наблюдават в секторите, в които се насочват най-големи суми. Василев посочи като пример инфраструктурата и останалите ресурсоемки дейности.
Край на държавния софтуер за шепа компании
В технологичния сектор министърът си поставя за цел да прекрати практиката ограничен кръг от фирми да разработва основната част от държавните информационни системи. „До момента се забелязва, че една шепа фирми са разработвали софтуер за държавата. Моята цел е да отворим максимално възможността за участие на бизнеса“, заяви той.
Според Василев българските технологични компании трябва да бъдат естествен партньор на държавата в изграждането на електронни услуги. Администрацията не разполага с достатъчен собствен капацитет, за да създаде сама всички необходими платформи и системи. „Аз се боря за конкуренция, за включване на все повече участници от бизнеса в разработката на софтуер. Няма как наистина да развием тези дигитални услуги само с държавния капацитет. Естественият партньор е бизнесът“, каза министърът.
Той подчерта, че процедурите трябва да бъдат подготвяни така, че да позволяват действително състезание, а не предварително да ограничават кръга на възможните кандидати.
Новата СИГМА ще показва свързаните фирми
В следващите една-две седмици се очаква да бъде представена нова версия на СИГМА. Тя ще бъде свързана с Търговския регистър и ще позволява много по-лесно проследяване на отношенията между дружества, техните собственици и управляващи.
Системата ще показва и публично декларираните връзки между фирми и хора, заемащи политически длъжности. „Всяко политическо лице, когато заема длъжност в държавата, декларира свързаност с фирми. Тези декларации са публични“, обясни Василев.
По данните, с които разполага министерството, около 250 политически лица са посочили свързаност с дружества в своите декларации. Сред тях има и действащи представители на местната власт, включително общински съветници.
Министърът изрично подчерта, че притежаването на участие във фирма само по себе си не е незаконно. Целта е информацията, която и сега е публична, да стане лесно достъпна и разбираема за гражданите. „Тези декларации са публични и сега всеки може да ги види. Просто са на неразбираемо място. Ние ще ги направим видими и в СИГМА“, заяви той.
Прозрачността срещу олигархичния модел
Василев коментира и съмненията за лобизъм и защита на частни интереси при възлагането на държавни дейности. Той не отправи обвинения към конкретни компании, но призна, че липсата на конкуренция през годините е могла да създаде условия за зависимости. „Всичко това е възможно да се е случило през годините. Когато си говорим за борба с олигархичния модел, този олигархичен модел има различни проявления“, заяви министърът.
Отговорът според него е в максималната прозрачност - гражданите да виждат кои фирми получават обществени средства, колко кандидати са участвали, какви са връзките между дружествата и дали около процедурите има концентрация.
Така СИГМА трябва да се превърне не само в информационна система, а и в инструмент за обществен контрол върху харченето на милиарди евро.
Контролът върху ключови системи се връща в държавата
Министърът даде и пример с информационната система за хотелското настаняване. Според него тя трябва да бъде управлявана от Министерството на туризма и от държавното дружество „Информационно обслужване“.
Василев свърза част от съпротивата срещу промяната с желанието да бъде запазен досегашният модел. Целта на правителството е контролът върху критични държавни системи да бъде ясен, а отговорността за тяхната работа да не се размива.
Това не означава изключване на частния сектор. Бизнесът ще продължи да разработва технологии и услуги, но при прозрачни правила, реална конкуренция и гарантиран контрол от държавата.
По-малка администрация, повече дигитални услуги
Министерството вече е подготвило предложение за нов устройствен правилник, което трябва да бъде разгледано и утвърдено от Министерския съвет. „Направили сме предложението за нов устройствен правилник. Все още текат процедурите“, каза Василев.
Основната цел е администрацията да бъде оптимизирана, а технологиите да позволят повече работа да се извършва с по-малко служители. Това включва автоматизиране на процеси, премахване на излишни административни стъпки и предоставяне на повече услуги изцяло по електронен път.
Според министъра страната разполага с реалистичен бюджет за 2026 г., а задачата пред управляващите е бюджетът за 2027 г. да бъде значително по-амбициозен.
