Очаква се до 2030 година икономическите загуби от жегите да надхвърлят 2 трилиона долара годишно
Светът навлиза в период, който климатолозите определят като един от най-необичайните в съвременната история. Докато горещите вълни чупят рекорди в Европа, Азия и Северна Америка, учените следят няколко явления едновременно, които показват, че климатичната система на планетата започва да се променя по начин, който все още не е напълно разбран.
На първо място е завръщането на Ел Ниньо – природен феномен, който възниква в Тихия океан и оказва влияние върху времето в почти целия свят. Според прогнозите на Световната метеорологична организация вероятността през втората половина на 2026 година да се развие силен Ел Ниньо е изключително висока. Някои модели дори предупреждават, че това може да бъде едно от най-мощните събития от десетилетия насам.
Сам по себе си Ел Ниньо не е нещо ново. Той се появява периодично през няколко години. Разликата е, че сега идва върху вече затоплена планета. Това означава, че ефектите му могат да бъдат значително по-силни – повече горещини, по-сериозни суши, по-интензивни валежи и повече екстремни климатични събития.
Но Ел Ниньо не е единствената тревога.
През последните седмици учените насочиха вниманието си към едно необичайно явление в Северния Атлантически океан. Южно от Гренландия и Исландия се намира зона, известна като „студеното петно“ или „студеният балон“. Докато почти всички океани на Земята се затоплят, тази област става по-студена. Именно това я прави толкова необичайна.
Най-новите изследвания сочат, че причината може да е отслабването на една от най-важните океански системи на планетата – Атлантическата меридионална циркулация, известна като AMOC. Това е своеобразен океански конвейер, който пренася топли води от тропиците към Европа и Северния Атлантик. Благодарение на него голяма част от Европа има сравнително мек климат.
Според някои учени тази система вече показва признаци на отслабване. Ако процесът продължи, последствията могат да бъдат огромни – промяна на валежите, по-чести екстремни явления, проблеми за селското стопанство и сериозни климатични сътресения в различни части на света.
Още по-притеснително е, че нови изследвания свързват студеното петно дори с промени в индийските мусони. Учените смятат, че явлението вече оказва влияние върху валежите в райони, от които зависи прехраната на над един милиард души.
Картината се усложнява допълнително от факта, че океаните по света достигат рекордни температури. Морските води поглъщат огромна част от излишната топлина, произведена от глобалното затопляне. Когато обаче и океаните започнат да променят поведението си, ефектите се пренасят върху атмосферата, валежите, бурите и сезоните.
Затова все повече учени говорят не за отделни явления, а за натрупване на климатични сигнали. Ел Ниньо, рекордно топлите океани, необичайното студено петно в Атлантика, топенето на ледовете в Гренландия и зачестяващите екстремни горещини вече не се разглеждат като изолирани процеси, а като части от една по-голяма картина.
Учените са внимателни и подчертават, че няма основание за паника. Но признават, че през следващите години светът навлиза в период на сериозни климатични изпитания. А най-големият въпрос е колко бързо ще настъпят промените и доколко обществата ще успеят да се адаптират към тях.
Големият диригент на времето – Ел Ниньо
Едно от най-известните климатични явления е Ел Ниньо. То възниква в екваториалната част на Тихия океан, когато повърхностните води започнат да се затоплят необичайно силно.
На пръв поглед това изглежда като локален процес на хиляди километри от Европа. В действителност обаче Ел Ниньо действа като гигантски климатичен диригент. Промяната в температурите на океана променя движението на въздушните маси, валежите и атмосферната циркулация по цялата планета.
Историята показва, че силните прояви на Ел Ниньо често са свързани с тежки суши в Австралия, опустошителни наводнения в Южна Америка, по-слаби мусони в Азия и необичайни температурни рекорди по света.
Дугна Уойеса е бил още малко момче, когато сушата за първи път опустошава родината му Етиопия в началото на 70-те години. Докато реколтите изсъхват заради липсата на дъжд, а училището му превръща една от класните стаи в склад за зърно, което фермерите изпращат като помощ, той няма представа, че учените тепърва започват да свързват тази катастрофа с климатичен феномен, който по-късно ще стане известен по целия свят – Ел Ниньо.
Днес Ел Ниньо е сред най-известните климатични явления на планетата. Името му идва от испански и означава „малкото момче“. То е дадено от рибари по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка още през XIX век. Едва през 70-те години на миналия век обаче учените осъзнават, че това не е просто местно явление, а глобален механизъм, способен да променя времето на цялата Земя.
Един от най-разрушителните епизоди е Ел Ниньо през 1972–1973 година. Тогава необичайно топлите води край Перу сриват най-големия риболов на аншоа в света. В същото време суша удря Южна Азия, Сахел и части от Източна Африка. Последвалата хранителна криза съвпада с петролната криза и задълбочава глада в редица държави. В Етиопия общественото недоволство от управлението на глада допринася за военния преврат, който сваля императора и довежда до установяването на комунистическа диктатура.
Уойеса, който днес е епидемиолог в Етиопския институт за обществено здраве, добре помни и следващия силен Ел Ниньо през 1982–1983 година. Част от неговите съученици били изпращани на повече от 150 километра от домовете си, за да помагат в държавните ферми. Няколко години по-късно нови провалени реколти и гражданската война прерастват в един от най-тежкия глад в историята на Етиопия – трагедията, която разтърсва света и вдъхновява благотворителния концерт Live Aid.
Според учените климатът никога не е единствената причина за срив на общества и държави. Но когато Ел Ниньо достигне своята най-разрушителна сила, последиците могат да бъдат катастрофални. През XIX век някои от най-мощните проявления на явлението са свързани с глад, отнел живота на десетки милиони хора в Индия, Китай и Бразилия. Има дори изследвания, според които климатичните аномалии, предизвикани от Ел Ниньо, може да са допринесли за събития като Френската революция и дори за испанското завладяване на империята на инките.
Днес учените отново гледат тревожно към Тихия океан.
Американската Национална океанска и атмосферна администрация съобщава, че условията за Ел Ниньо вече са налице. Според прогнозите има над 60 процента вероятност явлението да достигне много силни стойности до края на годината. Някои специалисти неофициално вече го наричат „Супер Ел Ниньо“ или дори „Годзила Ел Ниньо“ заради очакваните температурни аномалии.
Тревогата идва не само от самото явление, а от факта, че то се завръща в свят, който вече е по-топъл от всякога. Глобалните температури са с около 1,3 градуса по-високи спрямо прединдустриалната епоха, а океаните поглъщат огромна част от натрупаната топлина. Именно затова много учени смятат, че следващата година почти сигурно ще бъде сред най-горещите в историята на измерванията.
Световната метеорологична организация предупреждава, че настоящата ситуация е особено опасна, защото съчетава няколко кризи едновременно. Освен климатичните рискове, светът е изправен пред високи цени на енергията, проблеми с доставките на торове, огромни дългове в бедните държави и намаляваща международна помощ. Според експерти именно това съчетание може да превърне една климатична аномалия в мащабна хуманитарна криза.
Организацията на ООН по прехрана и земеделие и Световната продоволствена програма вече отправиха спешен призив за финансиране на превантивни мерки. Изчисленията показват, че всеки долар, вложен предварително в защита срещу суши и наводнения, спестява седем долара от бъдещи разходи за хуманитарна помощ.
Последиците няма да се ограничат само до бедните държави. Изследвания показват, че Ел Ниньо може да увеличи смъртността и в богати страни като САЩ, Австралия, Япония и Южна Корея. Очакват се по-силни горещи вълни, повече пожари и разпространение на заболявания, пренасяни от насекоми.
Междувременно хора като Дугна Уойеса вече виждат промените със собствените си очи. Реката, в която е плувал като дете, днес е сведена до малък поток. Валежите, на които поколения наред са разчитали за земеделието си, стават все по-непредсказуеми.
„Най-голямото притеснение е, че дъждовният сезон вече не идва, когато го очакваме. Всичко се е променило в сравнение с моето детство“, казва той.
Именно това тревожи учените най-много – не само един пореден Ел Ниньо, а усещането, че климатичната система на Земята постепенно излиза от рамките, в които човечеството я познава от векове.
Европа става континент на екстремностите
Последните години показват, че Европа се превръща в един от най-бързо затоплящите се региони на планетата.
Само през последните няколко лета континентът преживя рекордни горещини, опустошителни пожари в Гърция, Португалия и Испания, тежки наводнения в Германия и Белгия, както и продължителни суши в Южна Европа.
Климатолозите отбелязват, че проблемът не е само в по-високите температури. По-сериозният риск е увеличаването на екстремните явления.
Там, където преди е валял умерен дъжд, днес падат поройни количества вода за няколко часа. Там, където е имало горещи дни, вече се появяват седмици с температури над 40 градуса.
Какво следва?
Никой учен не може да каже със сигурност как ще изглежда климатът след 20 или 50 години. Но почти всички модели показват едно и също – светът навлиза в период на по-голяма нестабилност. Предупреждават, че живеем във време, в което климатичната история на Земята се пише пред очите ни.
Според експертите Алис Хил, бивш директор по политиките за устойчивост към Съвета за национална сигурност на САЩ, и Кати Бауман Маклауд, ръководител на международната организация HERA, комбинацията между мощен Ел Ниньо и ускоряващите се климатични промени може да доведе до рекордни температури, които да застрашат здравето и препитанието на милиарди хора по света.
Рекордни жеги по света
Метеоролозите предупреждават, че почти всички региони на планетата ще бъдат засегнати от по-високи от нормалните температури.
Ел Ниньо често води до екстремни горещини, тежки суши, мащабни горски пожари и разрушителни наводнения. В различните части на света последствията са различни, но общият резултат е един – повече климатични екстремуми.
Тревогата идва след единадесетте най-горещи години, регистрирани някога. В същото време светът вече е изправен пред сериозни икономически и енергийни проблеми, включително високи цени на горивата и торовете.
Според специалистите екстремната жега е най-смъртоносната климатична опасност на планетата. Всяка година тя причинява повече жертви от наводненията, горските пожари и ураганите взети заедно.
По оценки над половин милион души умират ежегодно вследствие на горещините, като реалният брой вероятно е значително по-висок.
Очаква се до 2030 година икономическите загуби от жегите да надхвърлят 2 трилиона долара годишно заради намалената производителност на труда и здравните последици.
Изследване, публикувано в списание Science, изчислява, че мощният Ел Ниньо от 1997–1998 година е причинил глобални икономически загуби за около 5,7 трилиона долара.
Какво могат да направят държавите?
Експертите призовават правителствата да предприемат спешни мерки още преди най-тежките ефекти да се проявят.
Сред препоръките са изграждане на системи за ранно предупреждение за опасни горещини, откриване на охлаждащи центрове, осигуряване на вода за населението и специална защита за възрастните хора и работещите на открито.
След смъртоносната гореща вълна във Франция през 2003 г. страната създаде система за ранно предупреждение, която само три години по-късно помогна за намаляване на смъртността с близо 70 процента при нова екстремна жега.
Въпреки нарастващата опасност много държави все още нямат национални стратегии за справяне с екстремните горещини.
В Съединените щати някои градове като Финикс и Маями вече инвестират в охлаждащи настилки, сенчести пространства и специални програми за защита на населението. В Европа Великобритания, Испания, Гърция и Австралия също развиват системи за предупреждение и адаптация.
Според експертите обаче усилията изостават далеч зад мащаба на заплахата.
Какво става с реките
Повишаващите се температури могат да предизвикат опасно увеличение на т.нар. „“ – явление, при което реките преминават рязко от продължителна суша към обилни валежи и обратно. Според ново научно изследване това може да направи традиционните подходи за управление на наводненията и сушите недостатъчни.
Учените предупреждават, че с ускоряването на климатичните промени атмосферата задържа все повече влага, което води до по-интензивни валежи и по-чести екстремни метеорологични събития.
Така реките ще бъдат подложени на все по-бързи преходи между тежки порои и продължителни сухи периоди – процес, наречен „хидроклиматичен камшик“.
Изследването показва, че внезапните преходи от сухо към влажно време значително увеличават риска от внезапни наводнения. Причината е, че след дълги периоди без валежи почвата става твърда и изсъхнала и не може да поеме големите количества вода.
Вместо да попие в земята, водата се стича по повърхността, което води до локални наводнения, ерозия на почвата и влошаване на качеството на водата. Силните валежи могат също така да отмиват замърсители директно в реките.
Обратният сценарий – рязък преход от влажен към сух период – също крие сериозни рискове. Предходните обилни валежи могат да създадат измамно усещане за сигурност, преди районът внезапно да бъде ударен от суша.
Изследването е публикувано в научното списание Earth’s Future.
Къде е най-прохладно в Европа това лято
Докато голяма част от Европа се бори с рекордни горещини и температури над 40 градуса, все повече туристи търсят спасение на север. Ново проучване за най-прохладните летни дестинации показва, че тенденцията към т.нар. „coolcation“ – ваканция на хладно – набира все по-голяма популярност.
Начело в класацията за 2026 година е Исландия, която впечатлява с дневни температури около 10 градуса дори през август, прохладни нощи и едни от най-студените морски води в Европа.
След нея се нареждат Финландия и Норвегия, където летните температури рядко надхвърлят 17 градуса. В челната десетка попадат още Швеция, Естония, Латвия, Литва, Швейцария, Ирландия и Обединено кралство.
Класацията е изготвена въз основа на средните температури на въздуха и морската вода, достъпа до природни забележителности, възможностите за къмпингуване и гъстотата на населението.
Експертите отбелязват, че не е необходимо туристите да пътуват чак до Арктика, за да избягат от жегата. Атлантическите брегове на Франция, Испания и Португалия също предлагат приятно разхлаждане. Благодарение на океанските течения морската вода там остава изненадващо студена дори в разгара на лятото.
Така северът постепенно се превръща в новата голяма туристическа алтернатива за хората, които искат да избягат от горещините, без да се отказват от красивите природни гледки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
