Забрана на социалните мрежи за деца до 16 години предлага законопроект на ГЕРБ, внесен в парламента, а темата веднага отвори големия въпрос - може ли държавата да пази децата онлайн само със спиране на достъпа. Проектът предвижда мобилно приложение за дигитален портфейл, чрез което да се проверява възрастта на потребителите. За младежите между 16 и 18 години се предлага ограничение за ползване на социални мрежи от 23:00 до 6:00 часа като мярка срещу дигиталната зависимост. При нарушение вносителите предлагат глоба от 50 000 евро.
Забрана, която звучи силно, но не решава всичко
Мария Брестничка от Национална мрежа за децата постави под съмнение дали подобна мярка сама по себе си може да осигури реална безопасност. Според нея темата не е дали децата са изложени на риск, а дали избраният инструмент ще ги защити или само ще създаде усещане за свършена работа.
„Въпросът с този законопроект е доколко е ефективна тази мярка и дали само със забрана можем да направим така, че децата да са в безопасност в социалните мрежи“, каза Брестничка пред бТВ.
Тя даде пример с Австралия, където също бе въведена забрана за използване на социални мрежи от деца. По думите й обаче 80% от децата там продължават да имат достъп до профилите си след забраната.
Рискът е да се успокоим твърде рано
„Рискът е да кажем „да, свършихме си работата“, а нещата да започнат да изглеждат още по-зле“, заяви Брестничка.
Точно тук е най-голямата тревога на експертите - че забраната може да изтласка проблема настрани, без да промени поведението на децата, родителите и платформите. Ако непълнолетните намерят начин да заобикалят правилата, те може да останат в същата среда, но с още по-малко разговор с възрастните за рисковете.
Според Брестничка най-опасните ситуации онлайн често се случват не в публичните публикации, а в чатовете. Това не означава да се забранят и чатовете, а да се вложат усилия в това децата да се учат как да общуват, как да разпознават натиск, тормоз, манипулация и опасни контакти.
Данните показват защо тревогата е реална
Дългогодишният училищен директор Асен Александров подчерта, че забраните за деца обикновено се въвеждат, когато има доказана вреда за детския организъм или развитието. Според него проблемът със социалните мрежи не е измислен.
„По време на национална конференция имаше данни, че 71% от децата в България изкарват повече от 3 часа в социалните мрежи, 37% от тях не могат да се откъснат от тях, 42% са изпитвали онлайн тормоз, 33% декларират за това, че не могат да спят и за тревожност“, каза Александров.
Той обаче също предупреди, че забраната не е магическо решение. „Никоя забрана не е работила безотказно. Ние виждаме, че децата употребяват и алкохол, и цигари“, каза Александров.
Родителите също са част от проблема
По думите на Александров много родители не могат да дадат личен пример за умерено използване на социалните мрежи. Това прави всяка забрана по-трудна за прилагане, защото детето трудно приема правило, което възрастните около него сами не спазват.
Според него успехът минава през партньорство между родители и учители. Ако училището говори за дигитална хигиена, а вкъщи телефонът е постоянен фон, ефектът ще бъде слаб. Ако родителите забраняват, но не обясняват, детето по-скоро ще търси обходен път.
Брестничка също настоява, че законът трябва да стъпи на данни, опит и здрав разум. Според нея европейският разговор не върви само към забрани, а и към изисквания платформите да правят съдържанието и дизайна си безопасни по замисъл - не само за деца, но и за възрастни. Подобна посока вече е част от европейските правила за цифровите услуги, които поставят задължения към големите онлайн платформи за оценка и ограничаване на рисковете.
Не само социалните мрежи
Според Брестничка е нужен цял пакет от мерки, който да обхване не само социалните мрежи. Тя посочи хазартните сайтове, фалшивите сайтове за дезинформация, достъпа до порнографско съдържание и други рискови онлайн среди.
Това разширява темата отвъд един законопроект. Дори социалните мрежи да бъдат ограничени, детето пак може да попадне на вредно съдържание през други канали, приложения, чатове, игри или сайтове. Затова експертите настояват за по-цялостен подход - дигитални умения, родителска подкрепа, училищно образование и отговорност на платформите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
